Най-древните запазили се южно-арабски надписи вероятно възлизат към първите векове на I-то хилядолетие пр. н. е. и свидетелстват за високата култура на южно-арабските царства и, на първо място, на Сабейската държава. Климатичните бедствия /сушата, а по всяка вероятност и промяната на климата/, както и политическите бедствия /войните, нашествията на завоевателите/, неведнъж довеждали до преселване на чергарите от Южна Арабия на север.
В степите на Централна и Северна Арабия от незапомнени времена странствали бедуини-скотовъдци, които живеели в първобитнообщинен строй. Относителната пренаселеност на Арабия /в условията на чергарско скотовъдно стопанство/ и недостигът на пасбища и водни източници предизвиквали между-племенни кръвопролитни войни и периодически довеждали до изселване на арабските чергари на север, извън пределите на полуострова.
Фелштински, И.М

Аббасидската държава, разнородна по равнище на икономическо развитие и твърде пъстра в етническо отношение, се оказва твърде нестабилно образувание. Тъй като Халифатът е разяждан от сепаратистките тенденции в своите провинции, след кратък период на относително политическо стабилизиране, от края на VIII нататък, той започва да се разпада, централната власт загубва предишния си авторитет, а в провинциите се образуват фактически независими държави. За разклащането на държавните основи на Халифата до голяма степен съдействат мавали, подкопаващи неоспоримия в миналото авторитет на завоевателите с идеите на шуубийя, и привнасящи в исляма елементи от своите пред-ислямски вярвания.