Ролята на арабите в световната цивилизация е свързана с възхвалата и разпространението на исляма и основаването на империята на халифите. Сведенията за доислямската историяна Арабския полуостров са крайнооскъдни и изобилстват с бели петна. Но литературата (в по-голямата си част поезия) е  съществувала при арабите още перди Мухаммад (ок. 570–632 г.). Бедуините си изработили необикновено богат и точен език. Благодарение на старанията на по-късните филолози разполагаме с образци на тяхното ораторско изкуство, мъдри съждения и исторически повествования. Но най-вдъхновено доислямският дух е изразен в поезията. Нейни основни теми били самовъзхвалата, пожеланията към своето племе, осмиването, любовта (като правило се оплаквала раздялата с любимия), скръбтапозагиналите герои (тези плачове били съчинявани основно от поетесите), а също така яркото и непосредствено изображение на пустинята, изобилстваща с ужаси и опасности, чиято природа е груба, но и живописна – с нейния палещ зной през деня и безжалостен студпрез нощта, с бодливите храсти и дивите зверове.

Значителна роля за развитието на арабската средновековна литература е изиграло населението на арабска Испания /Андалузия/. По време на 800-те години на своето пребиваване в Испания, арабските завоеватели успели да създадат, заедно с берберите и с арабизираното местно испанско-римско и вестготско население, висока култура, поставила Андалузия на едно равнище с най-силно развитите области на арабския свят.
Арабите дошли в Испания през второто десетилетие на VIII в. В продължение на три години /от 711 до 714 г./, с подкрепата на северноафриканските берберски племена, те успeли да завоюват голяма част от Пиринейския полуостров. Единствено в Северна Испания, в планините на Астурия, испанците успели да запазят своята независимост и да създадат малко испанско-вестготско кралство. През 756 г., на територията на завоюваната от арабите Испания се образувал емират с център в Кордова, фактически независим от багдадските Аббасиди, начело с Абд ар-Рахман I, потомък на рода на Омейадите. През 929 г. емирът Абд ар-Рахман III приел титлата халиф, утвърждавайки по този начин своята независимост от багдадските халифи.

И. М. Филштински

Преди двеста и петдесет години Европа за пръв път се запознава с арабските приказки «Хиляда и една нощ» в свободния и далеч не пълен превод на Галан, но и до днес те се ползват с неизменната читателска обич. Времето не се е отразило на популярността на повестите на Шехерезада; заедно с многото препечатки и вторични преводи на изданието на Галан и до днес отново и отново се появяват публикации на «1001 нощ» на много световни езици в превод от оригинала. Голямо е влиянието на «1001 нощ» върху творчествотомного писатели — Монтескьо, Виланд, Хауф, Тенисън, Дикенс. От арабските приказки се възхищавал и Пушкин. Запознавайки се с някои от тях в свободен  превод на Сенковски, той прояил интерес дотам, чесe сдобил с едно от изданията на превода на Галан, което се съхранява в библиотеката му.