Picture
  По материали от книгата на Венда Буонавентура „Рожденная в танце: женщина и танец в арабском мире” /превод от английски/

Венда Буонавентура е писателка и танцьорка от англо-италиански произход. Издигането на арабския танц до равнището на вид театрално изкуство на Запад до голяма степен се явява нейна лична заслуга. Тя пътува дълги години из страните на Европа и Средния Изток,за да изнася своите представления. Първата й книга за ориенталските танци е публикувана през 1983 г. в Лондон. 
 
 
През епохата на феодализма народите на арабските страни са допринесли до голяма степен за развитието на световната цивилизация. Средновековната култура на Арабия, Сирия, Ирак, Египет, Тунис, Алжир, Мароко и Мавританска Испания е представлявала важна прогресивна крачка по пътя на развитието на цялото човечество. Освен това, арабите са запазили /особено в научната област/ и са предали на следващите поколения много ценни достижения от Античността. Културата на народите, населявали Арабския полуостров, е известна още от дълбока древност. Древните араби са наричали южната, земеделска Арабия „щастлива” земя. Тук още през първото хилядолетие преди новата ера са съществували богати робовладелски държави.
Въпреки важната роля на крайбрежните области, основната част от населението на Арабия още от древни времена са били номадите, заети със скотовъдство в степите и полупустинните земи на полуострова. Към началото на 7. век дълбокият и сложен процес на класово разслояване вътре в арабското общество, както и политическата обстановка, свързана с борбата между Иран и Византия, създават условия за възникване на средновековната Арабска държава. Политическото обединяване на арабите в началото на 7. век протекло под знамето на новата, скоро след това превърнала се в световна религия – Ислямът. Първоначалното място на пребиваване на основателя на исляма и на главата на Арабската държава, Мухаммади на неговите наследници, първите халифи, е бил арабският град Медина, а след това – Мека.

 
 
Историята на средновековното изкуство на Египет започва от коптския период. Коптското изкуство през периода 4 – 7 в. на нашата ера било свързано с културата на Византия, но се отличавало с по-голямо своеобразие. Неговото развитие е подготвило почвата за големия подем и разцвет на изкуството на Египет през епохата на късното Средновековие. По-нататъшната история на Египет е свързана с Арабския халифат и с превръщането на Египет в една от най-големите държави на Ориента. Като част от халифата, Египет бързо е придобил голямо икономическо и политическо значение, а през 9 век фактически вече е бил самостоятелна държава. От средата на 10 в. Египет се превръща в център на могъщата държава на Фатимидите.
През периода 11-12. в. Египет е водел усилена търговия с Византия и Западна Европа. В ръцете на египтяните се оказала също транзитната търговия между Средиземноморието и страните от Индийския океан.
 
 
Иранското средновековно изкуство, възникнало на основата на древните традиции, е изминало повече от хилядолетен път на развитие. Епохата на феодализма в Иран, започнала още през периода 5-6 в. от н.е. се разпада на три основни периода: ранно-феодален период, обхващащ времето до 9 в., период на господство на развитите феодални отношения - от 10 до 15 в., и като се започне от 16 в. нататък – късен период, завършил с кризата и с упадъка на феодалния строй. Изкуството през периода 5-7 в. все още е тясно свързано с художествената култура на робовладелската епоха. Обаче още през този първи етап от развитието на феодализма в областта на архитектурата и  изкуството вече се появява едно ново качество: в образния строеж на художествените произведения възникват чертите на декоративността, получили по-нататъшно развитие в средновековното изкуство на Иран.
Завоюването на Иран през 7 в. от арабите, стоящи на много по-низко равнище на социално-икономическо развитие, забавило за известен период развитието на феодалната художествена култура. През първите векове на исляма, докато все още е била запазена търпимостта към другите религии, продължавали да съществува старите зороастрийски и християнски храмове и дори може би са били строени нови такива храмове. Но сред всички достигнали до наше време паметници от периода 8-9 в. преобладават джамиите. По време на разкопките в Рей били открити основите на колонна джамия от арабски тип. В северната част на Иран, в Дамган, се е запазила малката джамия Тарикхан /края на 8 в./, чийто правоъгълен двор е заобиколен от всички страни с колонада. Планът на тази сграда е свързан с арабски прототип, но формата на кръглите низки колони, напомнящи опорите на сводовете на сасанидския дворец в Сервистан, както и характерът на арките напомнят местните строителни традиции.

 
 
Изкуството на Арабия, Сирия, Ирак и Палестина през периода 7 - 13 столетие заема важно място в историята на художествената култура на Близкия Изток. Създаването на Арабския халифат е оказало двояко влияние върху културата на народите, влезли в неговия състав. От една страна, въвеждането на исляма и свързаните с него юридически и битови норми в много случаи е било съпроводено от разрушаване на старите пред-мюсюлмански традиции, както и от известна ограниченост на формите и на видовете, в които изкуството е могло да се развива по-нататък. От друга страна, обединяването в една макар и слабо централизирана държава, на обширни области и на множество народи с развита култура, е създало възможности за интензивен икономически, културен и художествен обмен между тях.
Още от първите години след възникване на халифата, гражданското и култовото строителство е получило голям размах. Строили са укрепени гранични лагери – рабати, които бързо се разраствали в селища; в завзетите стари градове се създавали обособени квартали, в които се разполагали арабски гарнизони и се заселвали представителите на властта; били основани редица нови градове – Басра и Куфав Месопотамия, Фустат – в Египет, както и много други. Във всяко, дори и незначително по големина населено място непременно строели джамия.   
 
 
През периода 7-8 в., страните от Северна Африка – Тунис, Алжир и Мароко, както и Южна Испания, влизат в състава на Арабския халифат. Изкуството на тези народи е получило наименованието „магрибско” или „мавританско”. Историята на понятията „маври”, „мавритански” - от гръцката дума – „тъмен”, произхожда от древната епоха, когато с думата „маври” са назовавали берберското население на древната държава Мавритания, разположена в северозападната част на Африка. След нахлуването през 8 в. на арабско-берберските войски на територията на Пиринейския полуостров, наименованието „маври” се e разпространило върху всички мюсюлмански завоеватели, дошли от Северна Африка, и върху берберите и арабите. Така че този термин е остарял и има условен характер.
Мавританското изкуство не е единно, тъй като художествената култура на всеки от народите на Северна Африка и изкуството на южна Испания от времето на арабското владичество имат известни особености.
 
    Picture

    Изкуството на Изтока

    Archives

    December 2010
    November 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ