В безкрайния океан на арабската средновековна поезия, с нейното разнообразие от стихотворни жанрове, далеч не на последното място стои лириката, възпяваща радостите на живота. Наистина, според средновековните представи за „висок” и „нисък” жанр, арабската критика е предоставяла палмата на първенството на „официалната” поезия – тромавите и еднообразни касиди- панагериците, в които поетът прославя, по определена и веднъж завинаги дадена композиционна схема, реалните или измислени достойнства на знатния и богат меценат: неговия знатен произход, ревностната му защита на исляма, храбростта му, щедростта му и т.н. Обаче стиховете, посветени на любовта и на трапезата, неизменно са се ползвали с популярност и в дворците на халифите и емирите, и в богатите домове на жителите на огромните по онова време средновековни градове на арабо-мюсюлманската империя /халифат/.


    Picture
    Какво не знаем за словесното изкуство на Изтока?

    Archives

    November 2010
    October 2010
    June 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ