Арабо-мюсюлманският свят
  • Начало
  • Ислям
    • Ислямът като религия >
      • Богословско-политически дискурс
    • Ислямът като политически ред >
      • Ислямският политически дискурс
    • Ислямът като културен ареал >
      • Граници и специфики
    • Суфизъм >
      • За суфизма
  • Арабо-мюсюлманското изкуство
    • Архитектура >
      • Изкуство и архитектура
      • Орнаменти
    • Изкуство >
      • Изкуството на Изтока
      • Арабо-мюсюлмански стил
      • Калиграфия
    • Литература
  • Култура и Цивилизация
    • Западът срещу Изтока >
      • Методът на силата
    • Изтокът срещу Запада >
      • Хаосът на съвземането
  • История и Философия
    • Ислямска философия >
      • Представители
    • Арабският свят преди Първата световна воl >
      • прочети повече
  • Другата половина
    • Вторият пол
  • Любопитно
  • Арабска кухня
  • مقالات باللغة العربية
  • Авеста
    • Авеста
    • За зороастризма
  • Кои сме ние?
    • АРАБИС

„Ардвисур” или „Абан-яшт”

11/7/2010

0 Comments

 
Следният текст е част от зороастрийската „Авеста”, по-точно, от нейната четвърта част, озаглавена „Яшт. Хвалебни химни”.
Встъпителните бележки са от И.М. Стеблин-Каменски

Петият яшт, наречен „Ардвисур”, е посветен на богинята на водите и на плодородието Ардви /букв., възможно е да означава „влага”, съпровождана от постоянните епитети Сура /букв. „силна”/ и Анахита /букв., ако не е заимствана дума, означава „неопетнена, чиста”/ и е отъждествявана с божеството на реката Амударя. Другото наименование на този яшт е „Абан-яшт”, т.е. „Химн на водите”. Този яшт има структура от три части, характерна за древните химни на останалите индоевропейски народи и определяща жанра на химна. Първата /„призивна”/ част съдържа призив към самата богиня. Във втората, най-обширна /”повествователна”/ част се разказва за това, как древно-иранските богове и герои са се молели и са принасяли жертви на тази богиня, за какво са я молили и какво са получили като награда. В третата, заключителна /”молителна”/ част се изреждат молбите на онези, които са се обръщали към Ардви-Сур с молитва, които са й принасяли жертва.
Този яшт, пети по ред, забележителен по своите художествени качества и богат с разнообразна информация, е един от най-известните авестийски текстове, бил е превеждан нееднократно /както изцяло, така и откъси от него/ на руски език /обаче в основната си част руските преводи са били правени по немското издание от началото на ХХ в./. Преводите в проза са били публикувани от Е.Е. Бертелс /за пръв път през 1924 г./ и от И.С. Брагински /за пръв път през 1972 г./.

Използван е превода на И.С. Брагински
/По-късна редакция, от 1973 г./

Read More
0 Comments
    Picture

    Archives

    November 2010

    RSS Feed

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ
Powered by Create your own unique website with customizable templates.