Следният текст е част от зороастрийската „Авеста”, по-точно, от нейната четвърта част, озаглавена „Яшт. Хвалебни химни”.
Встъпителните бележки са от И.М. Стеблин-Каменски

Петият яшт, наречен „Ардвисур”, е посветен на богинята на водите и на плодородието Ардви /букв., възможно е да означава „влага”, съпровождана от постоянните епитети Сура /букв. „силна”/ и Анахита /букв., ако не е заимствана дума, означава „неопетнена, чиста”/ и е отъждествявана с божеството на реката Амударя. Другото наименование на този яшт е „Абан-яшт”, т.е. „Химн на водите”. Този яшт има структура от три части, характерна за древните химни на останалите индоевропейски народи и определяща жанра на химна. Първата /„призивна”/ част съдържа призив към самата богиня. Във втората, най-обширна /”повествователна”/ част се разказва за това, как древно-иранските богове и герои са се молели и са принасяли жертви на тази богиня, за какво са я молили и какво са получили като награда. В третата, заключителна /”молителна”/ част се изреждат молбите на онези, които са се обръщали към Ардви-Сур с молитва, които са й принасяли жертва.
Този яшт, пети по ред, забележителен по своите художествени качества и богат с разнообразна информация, е един от най-известните авестийски текстове, бил е превеждан нееднократно /както изцяло, така и откъси от него/ на руски език /обаче в основната си част руските преводи са били правени по немското издание от началото на ХХ в./. Преводите в проза са били публикувани от Е.Е. Бертелс /за пръв път през 1924 г./ и от И.С. Брагински /за пръв път през 1972 г./.

Използван е превода на И.С. Брагински
/По-късна редакция, от 1973 г./
 
    Picture

    Archives

    November 2010

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ