По книгата на Дубровина Т.А., Ласкарева Е.Н.  Заратустра. -  М.:Олимп; ООО „Фирма „Издательство АСТ”, 1999. – 208 с.
/Продължение/

Помени, Господи,
Всички сродници, вашите родители
И бащите ваши, и майките,
И кръстниците ваши,
И братята ваши, и сестрите,
И малките младенци –
Целия род и поколението!
Гълъбова книга

Предците и традицията
Всички помним, че Евангелието от Матвей започва с родословието на Исус Христос: „Аврам роди Исак; Исак роди Яков; Яков роди Йуда и неговите братя; Йуда роди Фарес и Зара от Фамари; Фарес роди Есром; Есром роди Арам…”
По-нататък подробно и последователно се изброяват имената на всички предци на Йосиф, мъжа на Мария, заченала непорочно Исус./…/
За какво му е трябвало на биографа да прави този толкова дълъг списък? Та нали Христос всъщност не е бил син на Йосиф-дърводелеца, а на самия Небесен Отец! Но това включване на Божия Син в историческия и културния контекст играе и друга роля. То свидетелства не само за добросъвестността на летописеца, който се отнася с внимание към историята на много поколения. Преди всичко, особено за непросветените читатели, това придава реалност и жива достоверност на епохалното събитие на чудесното раждане на Месията: щом като са известни имената на дедите и прадедите, значи няма съмнение, че точно така се е случило в действителност. Тяхната вяра бива подкрепена от фактите. На второ място, идването на земята на Спасителя изглежда в подобно повествование като закономерност, произтичаща от логиката на цялото предшестващо развитие на народа и на човечеството…
Подобна предистория има и Заратустра.
 
 
/По книгата на Мери Бойс „Зороастрийцы. Верования и обычаи.”Пер. с англ., Изд. „Наука”, 1988, 303 с./
/Продължение/

Увод
Пророкът Заратустра, син на Поурушаспа, от рода Спитама, е известен преди всичко от „Гатите” – седемнадесетте велики химна, които той е съчинил и които били добросъвестно запазени от неговите последователи. „Гатите” не са сборник от поучения, а вдъхновени, страстни сентенции, много от които са насочени към бог. Написани са в древна поетична форма, чийто произход може да бъде проследен /благодарение на скандинавските паралели/ чак до индоевропейската епоха. „Гатите” могат да се свържат с традицията на мантиците-гадатели, култивирана от жреците-пророци, които се опитвали да изразят с възвишени думи своето възприятие за божеството. Тази традиция се отличава с изтънчеността на своите намеци, с богатството и сложността на своя стил. Подобна поезия може да бъде разбрана напълно само от обучен човек, а доколкото Зороастра е вярвал, че бог му е възложил задачата да предаде неговото откровение на цялото човечество, трябвало да проповядва с прости думи на обикновените хора. Неговите сентенции се предавали устно от последователите му от поколение на поколение и в края на краищата били записани чак по времето на Сасанидите, управниците на третата Иранска империя. Тогава се говорело вече на средно-персийски език, така наречения език пехлеви. Съчиненията на пехлеви съдържат безценни пояснения за разбиране на удивителните по своята неяснота „Гати”.

 
 
По книгите:
-Авеста в русских переводах /1861-1996/Сост., общ. ред., примеч., справ. разд. И.В.Рака. – СПб.: Журнал „Нева” – РХГИ, 1997.- 480 с.
-История таджикского народа. Т.1: С древнейших времен до V в.н.е./Под ред. Б.Г. Гафурова и Б.А. Литвинского. М., 1963. С. 168-186, 512-514.

С.Н. Соколов
Религията на иранските племена през периода преди епохата, свързана с името на Заратустра, е представлявала политеизъм, възникнал от поклонението пред природните сили. Тази религия води началото си още от индоевропейската общност. Това се вижда например, от факта, че името на върховното божество на древните гърци, Зевс, латинската дума деус /”бог”/ и аналогичните думи в другите древни индоевропейски езици, включително и индо-иранската дума дайва, произхожат от един общ индоевропейски корен, който означава небе.
През периода на индо-иранската общност тази религия вече получила значително развитие. Сравняването на древно-индийските и древно-иранските паметници свидетелства, че още преди разделянето на индийските и иранските племена е съществувал култ към Митра – божеството на договора, към Индра и към останалите божества, че е съществувал вече мит за Йиме /Яме/, синът на Вивасвант /на авестийски Вивахвант/, и вече се е създало религиозно понятие за Истината /на авестийски Аша, на древно-персийски Арта, на древно-индийски Рта/. Вече била развита и определена система от обреди: съществувал вече термин за жертвоприношение /на древно-персийски йада, на авестийски йаза, на древно-индийски йача/, за жрец /на авестийски заотар, на древно-индийски хотар/, имало е наименование на растението, чийто сок след специално приготовление довеждал до екстаз /на авестийски хаома, на древно-индийски сома/.


 
 
По книгата на Н.В. Порублев „Культы и мировые религии”. – М., 1994 г. – 336 с.
Н.В. Порублев
Ранните религиозни идеи на иранската митология и основателят на религията на зороастризма

Религията, известна под наименованието зороастризъм, се е зародила в Древна Персия. Населението на Персия или на Иран, както се нарича днес тази страна, е от арийски произход. Около 1 000 години преди Христос една част от арийските номадски племена излязла от Европа и след като започнала да нахлува на територията на тази страна от север и от североизток, я завладяла напълно около 800 г. пр. н.е. Друга част от арийските племена стигнала по-далеч в югоизточна посока и заела територията на Северна Индия. Затова още преди възникването на зороастризма между персите и жителите на Индия се е наблюдавало сходство не само в речта, но и във вярванията. Свещените книги на древните индуси и перси свидетелстват за това, че в страните им е съществувал политеизъм. Така например, и персите, и индусите се покланяли на бога на слънцето Митра, за най-древните им религии е бил присъщ култът към огъня, почитането на свещената напитка, която при персите се е наричала хаома, а при индусите – сома, както и някои други еднакви обичаи. Дори религиозните термини доказват съществуването на техния общ корен. Например, при индусите Индра и Нанхайтхайя били считани за богове, докато персите наричали злите духове със съответните имена Андра /Индра/ и Нанхайтхайя. С думата „агура” персите наричали почтително висшите богове, докато индусите наричали демоните с думата „асура”. Така че разликата се е състояла в това, че духовете, известни с едни и същи имена, получили точно противоположни функции в древно-иранската и в индийската митология.
Зороастризмът взема своето наименование от името на основателя Заратустра, чието латинизирано име е Зороастра. Според традиционната пехлевийска хронология, той се е родил в Персия през 660 г. преди Христос. В юношеската си възраст вземал уроци при учител. На 20-годишна възраст изоставил родителите и жена си и тръгнал да броди по света, търсейки отговори на религиозните въпроси.

 
 
 М. Оринбеков
/Публикува се по материали на Електронния информационно-аналитически бюлетин „Орда”, No 4, април, 2001 г., издаван от Аналитичния Център за Културна Политика на Република Казахстан/

Култът към Митра е бил един от централните елементи на зороастризма, тъй като самото наименование Заратустра, означаващо „Древно-камилски”, спада към идеологията на скотовъдците. Поклонничеството пред огъня се е формирало като зороастризъм, при който огънят бил издигнат в статус на божество също както живата, всепроникваща личност. Археолозите и до днес намират в Южен Казахстан и в района на Семиречието специални жертвеници, „аташдани”, в които в древни времена са палели огън и са извършвали жертвоприношения.
Зороастризмът е най-древната религия на Ориента, в която били противопоставени доброто и злото, светлото и тъмното начало, а това говори за изначалната дуалистичност на тази религия. В началото имало божества с две орлови глави, изразяващи борбата между истината и лъжата. Култова напитка била хаомата, която съдържала голямо количество мак и ефедра, аналогична на напитката сома /за която се споменава в „Ригведа”/. Гробището на поклонниците на огъня в Тараза и разкопките на градището Баба-Ата край планинския гребен Каратау свидетелстват за широкото териториално разпространение на зороастризма. В онези времена зороастриецът, жрецът, бил възприеман като „могоч” - маг, „мъдрец на Ориента”, понеже в „Авеста” е било казано: „Те ще се притекат на помощ, ако са доволни, ако не са обидени, ако не са враждебни”.


 
 
По книгата на Дубровина Т.А., Ласкарева Е.Н. Заратустра І М.:Олимп; ООО „Фирма Издательство АСТ”р 1999. – 208 с.

Криволичещ е пътят на великите хора и реки,
Криволичещ е той, но води до избраната цел:
В това изразява се мъжеството им –
Не се боят те от криволичещите пътища.

Ф. Ницше.
Песните на Заратустра
 
 
/По книгата на Мери Бойс „Зороастрийцы. Верования и обычаи.”Пер. с англ., Изд. „Наука”, 1988, 303 с./
ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ РУСКОТО ИЗДАНИЕ
Пророкът Зороастра е живял в толкова дълбока древност, че дори неговите последователи са забравили кога и къде е било това, а в миналото различните ирански страни са претендирали за благочестивата роля да бъдат негова родина. Дълго време се смяташе, че той е живял в Азербайджан, на северозапад от древния Иран. Но съвременните изследвания показаха, че това не е било възможно. Изхождайки от съдържанието и от езика на съставените от Зороастра химни, сега вече е установено, че всъщност той е живял в азиатските степи на запад от Волга. Затова бях едновременно поласкана и зарадвана, когато научих, че моята книга е преведена на руски език. Особено приятно ми е, че този превод е бил осъществен от такъв способен учен, като проф. И.Стеблин-Каменски. Учените, които те занимават с изследователска работа, рядко се решават на такава самоотвержена постъпка и да направят трудовете на друг учен по-достъпни за широката публика, така че аз съм много признателна на проф. И. Стеблин-Каменски за времето, умението и търпението, великодушно изразходвани за изпълнението на тази задача. Дълбоко скърбя за това, че покойният професор В.Г. Луконин, който има такъв забележителен принос в иранистиката и под чието ръководство бе започнат този превод, не можа да доживее до неговото завършване. Благодаря на д-р Е.А. Грантовски, който пое върху себе си задачата да доведе до край започнатата работа.
Руският превод на книгата е всъщност ново издание, тъй като включва в себе си редица изменения, в сравнение с английския оригинал и е снабден с илюстрации. Безкрайно признателна съм на проф. И.Стеблин-Каменски за внесените изменения в текста, както и за сътрудничеството, което беше съгласувано и сполучливо във всички отношения.

Мери Бойс,
Лондон, юни 1985 г.

На светлата памет на Професора от университета в Кембридж Хектор Манро Чедуик /1912-1941/