По книгата: Б. Ингхэм, Дж. Файад. „Арабские страны. Обычаи и этикет”, Пер. с англ. Е. Космакова, М., АСТ, Астрель, 2009 г., 128 стр.
Брюс Ингхем, Дж. Файад Съдържание: Увод Увод към второто издание
Йеменците са неразделна част от общо-арабската култура. Мнозина учени отнасят самото зараждане на арабския етнос именно към планинските райони в северната част на Йемен, както и към южната част на съвременна Саудитска Арабия. Много местни традиции са единни за целия арабски свят, други произтичат от уникалните исторически и природно-климатически условия по тези земи, а трети са следствие от доста бурната история на страната. Културата на страната е неразривно свързана с Исляма, който пронизва практически всички аспекти на обществения, политическия и личния живот на гражданите на страната.
В Йемен до ден днешен господстват родово-племенните отношения. Шейховете притежават почти неограничена власт по места. Между официалните власти и племенните лидери често пъти възникват конфликтни ситуации, които довеждат до известно напрежение и отслабват официалната регионална власт. Решенията на племенните лидери по места имат силата на закон и могат да бъдат ограничавани единствено от религиозния лидер или ако има явно противоречие между тях и нормите на Исляма. Но тъй като местните вождове обикновено са едновременно и свещеници, техните решения не се обсъждат. Възхитителната красота и превъзходното качество на персийските килими са известни по цял свят. И има защо: няма нито една страна в чиято история, култура и ежедневен живот, в която килимът да играе такава важна роля както в Иран. Мебелите в иранските домове като правило са малко и ролята на основен елемент в домашната «обстановка» тук изпълняват килимите. Даже съществува поговорка: «Иранците хвърлят богатството си на пода». Може даже да се каже, че иранците идват на бял вят на килимите, живеят на тях, отглеждат децата си. Не е важно дали човек е богат или беден, в дома му непременно има килим – при някои той е скъп, при други протрит и стар, което не го прави по-малко любим за стопанина му.
След като пристигне в Сирия, всеки европеец не може да не отбележи жизнерадостното и доброжелателно поведение на нейните жители. При това тук не действа класическата схема: тъжен бедняк и весел богаташ. Даже боклукчията се старае да бъде доволен от живота.
Понякога на човек му се струва, че доброто настроение е едва ли не самоцел на сириеца. По-голямата част от сирийците подсъзнателно се стремят към душевен комфорт, въпреки всички несгоди. Може би именно оттук произлиза известно безгрижие в неговото поведение, един особен вид егоизъм. Докато пребивавате в някоя от арабските страни и общувате с араби, бъдете готови за това, че ще ви се наложи да се сблъскате с една характерна особеност на арабите – да избягват определените и еднозначни отговори от типа на „да” или „не”. Вместо да обещаят, че ще направят еди-какво си, те казват иншаа-лла, което в превод означава „ако Бог пожелае”.
Тоест, изразът иншаа-лла се употребява в значението „по-скоро да”. Букра, което означава „утре” на египетски диалект, се употребява обикновено в значението на „не днес”. Огромна роля за формиране нормите на арабския етикет са изиграли ценностите, обичаите и традициите на бедуинското общество, когато самият чергарски живот в тежките климатични условия на Арабския полуостров е подсказвал оптималните правила на поведение. Достатъчно е да си припомним забраната за хранителна употреба на свинското месо, каквато забрана се съдържа в Корана. Мнозина учени са склонни да смятат, че тази забрана е възникнала във връзка с факта, че при голяма горещина свинското месо бързо се разваля и много лесно става причина за хранителни отравяния.
Знаете ли, например, че думата „алгебра” е от арабски произход /ал-джабар/?Тази дума е била въведена в научна употреба от арабския географ, математик и астроном ал-Хорезми. Впрочем, името на този учен /в латинизираната му форма/ се е запазила в съвременната математика – „алгоритъм”. Арабите имат особено големи заслуги за развитието на тригонометрията, както и на други области на математиката.
Народното творческо наследство на Кралство Мароко е невероятно богато и е получило международно признание. Сътворени от предците, грижливо пазените през вековете традиции, изкуства и занаяти на Мароко са начин за претворяване на неговата история. Мароканците отделят постоянно и специално внимание на опазването на това наследство, на неговото обогатяване и разцвета на творческия талант.
ПЕСНИ И ТАНЦИ ЗАНАЯТЧИЙСТВО ДЪРВООБРАБОТКА КИЛИМАРСТВОТО – ЕДНА БЕРБЕРСКА ТРАДИЦИЯ ВЪЗНИКВАНЕ НА МАРОКЕНА КАТО ВИД ОБРАБОТЕНА КОЖА ОТ ЖЕЛЕЗАРСТВОТО ДО БИЖУТЕРСТВОТО БЕРБЕРСКО ГРЪНЧАРСТВО В РАСУЛ ТЪКАНЕТО НА ПЛАТОВЕ ЗА ДРЕХИ ТРАДИЦИИ В МАРОКАНСКОТО ОБЛЕКЛО ИСТОРИЯ НА МАРОКАНСКИЯ КАФТАН Въпреки че емиратът Дубай винаги е бил известен със своя либерализъм и доста голямата религиозна търпимост, онези, които пристигат тук за пръв път, както и онези, които постоянно живеят тук, винаги трябва да помнят, че Обединените арабски емирати са мюсюлманска страна. Без елементарни знания за исляма, за обичаите и традициите на народа, сред който ви предстои да живеете, е невъзможно да постигнете успехи в бизнеса, да установите делови отношения и дори просто добре да си починете.
|
Какво не знаем един за друг?
Archives
March 2011
Categories |