Picture
/Международен Фонд за хуманитарни изследвания „Толерантност”/
Франко Кардини – световноизвестен историк и писател, роден през 1940 г. във Флоренция. През 1971 г. става асистент, а после и професор в Университета на Флоренция по специалността „Средновековна история”.
През периода 1971-1985 преподава Средновековна история в университета на Флоренция, като чете паралелно лекции в университети извън страната /Париж, Поатие, Гьотинген, Барселона, Бърлингтън, Турку, Сао Паоло, Аман, Йерусалим/. 1990-1991 Преподава като професор по средновековна история в „Екол дез’От Етюд” в Париж. 1996 – Гост професор във Freie Universitat в Берлин. 1996 Назначен за член на Италианската национална комисия на ЮНЕСКО. 2006 Професор по средновековна история към Италианския институт по хуманитарни науки. 2007 Професор в Центъра за изследвания в областта на изкуството и културите на Ориента към Международния университет по изкуства във Флоренция. Бил е гост-професор в редица университети по целия свят, заема отговорни постове в редица италиански издателства, научни фондации, научни съвети към научни институти. Почетен академик на Международната академия Медичи. 

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
Днес ние изграждаме Европа. С това са свързани големи надежди. Те ще могат да бъдат реализирани само с отчитане на историческия опит: та нали, без историята, Европа би наподобявала дърво без корени. Днешният ден е започнал вчера, а бъдещето винаги бива обусловено от миналото. Миналото не трябва да връзва ръцете на настоящето, но то може да му помогне да се развива, запазвайки верността към традициите, както и да създава новото, вървейки напред по пътя на прогреса. Нашата Европа – територията, разположена между Атлантическия океан, Азия и Африка, съществува от твърде отдавна: нейните предели са определени от географията, а днешният й облик се е формирал под влиянието на историята, от онова време, когато древните гърци са й дали това име, останало неизменно до наши дни. Бъдещето трябва да се опира на това наследство, натрупвало се още от Античността, ако не и от праисторически времена: та нали именно благодарение на него Европа в своето единство и едновременно в своето многообразие притежава невероятни вътрешни богатства и поразителен творчески потенциал.
Поредицата „Изграждането на Европа” бе основана от пет издателства в различни страни, издаващи книги на различни езици: „Бек” /Мюнхен/, „Безил Блекуел” /Оксфорд/, „Критика” /Барселона/, „Латерца” /Рим/ и „Сьой” /Париж/. Задачата на тази поредица е да разказва за изграждането на Европа и за безспорните постижения, достигнати по този път, без да скрива проблемите, наследени от миналото. По пътя към обединението нашият континент преживя периоди на разединение, конфликти и вътрешни противоречия. Ние замислихме тази серия защото, по наше общо мнение, всички, които вземат участие в изграждането на Европа, трябва колкото се може по-пълно да познават миналото и да си представят перспективите на бъдещето. Оттук и наименованието на поредицата. Ние смятаме, че времето да се пише обща история на Европа още не е настъпило. Днес ние предлагаме на читателя трудовете на най-добрите съвременни историци, при това някои от тях живеят в Европа, а някои – не, някои са получили вече признание, а други още не са успели да го получат. Авторите на нашата поредица се обръщат към основните въпроси на европейската история, изследват обществения живот, политиката, икономиката, религията и културата, опирайки се, от една страна, върху древната историографска традиция, основана още от Херодот, а от друга страна – върху новите концепции, разработени в Европа през ХХ век, дълбоко преобразили историческата наука, особено през последните десетилетия. Благодарение на постановката за яснота на изложението, тези книги ще бъдат достъпни за най-широката читателска аудитория.
Ние се стремим да се доближим до отговора на глобалните въпроси, които вълнуват днешните и бъдещите творци на Европа, също както и всички хора по света, за които нейната съдба не е безразлична: „Кои сме ние? Откъде сме дошли? Накъде отиваме?”
                                                                                                      Жак льо Гофф