Настоящата разработка разглежда зараждането на позицията на европейците спрямо мюсюлманите в контекста на идеята за кръстоносните походи. Това е един дълъг и сложен процес, чието проследяване среща най-вече противоречиви исторически сведения, но интересът към него бе предизвикан от това доколко може да се твърди, че отношението към исляма и носителите му, залегнало в съзнанието на западноевропейския човек от Средновековието, проектира перцепции, способствали в голяма степен за идеята за освобождение на Светите земи, и долколко то задава една по-дълготрайна матрица за стереотипизиране вижданията за религиозно различния.
 Темата е изключително просторна; затова, без претенции за изчерпателност и без да се спира на самата фактология на кръстоносното движение, този текст ще се опита да засегне основни аспекти на проблема като достоверността на информацията, с която Западът разполага за исляма от момента на арабо-мюсюлманските нашествия до началото на кръстоносните походи, преработката на този информационен масив и разпространението му до интелектуалния и масовия слой на християнските общества в Западна Европа.

 
Според Мишел Фуко дискурсът е “ансамбъл от изкази, подчиняващи се на правилата на едно и също дискурсивно образувание и съотнесени чрез една определена дискурсивна практика. Или дискурсът това е говореното за даден обект, което се променя с течение на времето, така че дискурсът не отразява същината на темата, а целите и желанията на говорещите, които имат историческа обусловеност. В този смисъл за отношението Ислям-Запад могат да се разгледат две противоположни мнения, които се явяват само два напълно валидни дискурса за него, които не го изчерпват. От една страна това е отношението на Исляма към Запада като сблъсък на цивилизации, а от друга тяхното взаимодействие като двете части на една обща цивилизация.
- Ислямо-християнската цивилизация
- Критиките на идеите на Хънтингтън