Настоящата разработка разглежда зараждането на позицията на европейците спрямо мюсюлманите в контекста на идеята за кръстоносните походи. Това е един дълъг и сложен процес, чието проследяване среща най-вече противоречиви исторически сведения, но интересът към него бе предизвикан от това доколко може да се твърди, че отношението към исляма и носителите му, залегнало в съзнанието на западноевропейския човек от Средновековието, проектира перцепции, способствали в голяма степен за идеята за освобождение на Светите земи, и долколко то задава една по-дълготрайна матрица за стереотипизиране вижданията за религиозно различния.
Темата е изключително просторна; затова, без претенции за изчерпателност и без да се спира на самата фактология на кръстоносното движение, този текст ще се опита да засегне основни аспекти на проблема като достоверността на информацията, с която Западът разполага за исляма от момента на арабо-мюсюлманските нашествия до началото на кръстоносните походи, преработката на този информационен масив и разпространението му до интелектуалния и масовия слой на християнските общества в Западна Европа.
Темата е изключително просторна; затова, без претенции за изчерпателност и без да се спира на самата фактология на кръстоносното движение, този текст ще се опита да засегне основни аспекти на проблема като достоверността на информацията, с която Западът разполага за исляма от момента на арабо-мюсюлманските нашествия до началото на кръстоносните походи, преработката на този информационен масив и разпространението му до интелектуалния и масовия слой на християнските общества в Западна Европа.