Докато пребивавате в някоя от арабските страни и общувате с араби, бъдете готови за това, че ще ви се наложи да се сблъскате с една характерна особеност на арабите – да избягват определените и еднозначни отговори от типа на „да” или „не”. Вместо да обещаят, че ще направят еди-какво си, те казват иншаа-лла, което в превод означава „ако Бог пожелае”.
Тоест, изразът иншаа-лла се употребява в значението „по-скоро да”.
Букра, което означава „утре” на египетски диалект, се употребява обикновено в значението на „не днес”.
Тоест, изразът иншаа-лла се употребява в значението „по-скоро да”.
Букра, което означава „утре” на египетски диалект, се употребява обикновено в значението на „не днес”.
Шуейя-шуейя, което обикновено се употребява в обещанията, най-често означава „полека-лека, не днес и не утре, но ако даде Бог, всичко ще бъде направено”.
А изразът маалеш – „няма нищо, става”, се употребява когато някой е закъснял или не е могъл да направи нещо.
Така че, когато се уговаряте за нещо с арабин, и това се отнася особено за египтяните, неизменно ще ви се отговаря букра иншаа-лла, тоест, „ако Бог пожелае, утре всичко ще е готово”. И тук ще трябва много ясно да си представяте, че, напълно възможно, утре нищо няма да бъде готово, защото или „Бог няма да пожелае”, или пък ще попречи нещо друго. Опитът да „окажете натиск” върху арабския ви партньор и „да изстискате” от него конкретни срокове на изпълнение на уговореното едва ли ще доведе до нещо конкретно. Най-вероятно е той просто да си развали мнението за вас, а изобщо няма да разбере, защо нервничите така, та нали той и без това прави всичко възможно.
Веднъж в Египет на ръководителката на делегация руски студенти й дадоха стая в общежитие, която не можеше да се заключва. Казаха й, че някъде има ключ за тази стая, обаче се е загубил, и обещаха в най-близко време да го намерят. Възмущението и опасенията на тази дама са напълно разбираеми, така че, след четири дни обещания да се намери ключа от нейната стая или тя да бъде преместена в друга стая, и след изричането на многобройни букра иншаа-лла, търпението й се свърши. В разговор с администрацията на общежитието на много повишен тон тя най-сетне успя да си издейства ключ. Намериха го само след половин час! Обаче през целия останал месец от нейното пребиваване в страната почти всеки ден администраторът на общежитието я спирал и й обяснявал на английски и на арабски все едно и също: „Ние така се старахме, търсихме ключа, направихме всичко по силите си, и не разбираме, защо трябваше така да се нервничи. Нали все пак ви дадохме ключа!” Не е необходимо да се уточнява, че тази ситуация съвсем не допринасяше за установяване на добри и партньорски отношения между руските и египетските колеги.
Същото нещо се отнася и до срещите. Ако се уговаряте с арабин да се срещнете, да речем, в два часа през деня, и го попитате, наистина ли ще бъде там в два, в отговор ще чуете същото това иншаа-лла.А това означава, че е напълно възможно той да закъснее с 15 минути, в най-добрия случай. При това не трябва да очаквате извинения от негова страна, тъй като за това, че е закъснял, той няма никаква вина. Така се е случило по волята на Бога, а разстроеният ви вид в резултат на неговото очакване няма да предизвика никакво съчувствие у арабина. А пък ако започнете да му намеквате, че не е хубаво човек да закъснява, трябва да разчитате единствено на пълно неразбиране от страна на вашия арабски партньор.
Затова, общувайки с вашите арабски колеги, разчитайте на всевъзможни закъснения от тяхна страна, на това, че обещанията им не винаги ще се изпълняват в уговорения срок, както и на това, че много неща в арабския свят зависят от случая или, казано с други думи, от волята на Бога. Опуснете се и се опитайте да възприемете от своите арабски колеги умението им да усещат живота във всяка преживяна минута.
В същото време, в арабския свят има изключения и в случая става дума, преди всичко, за Сирия. Както показва практиката, сирийците са изключително точни. Сириецът едва ли ще закъснее за срещата, а е възможно дори да дойде малко преди определения срок. Същото може да се каже и за жителите на Йордания.
А изразът маалеш – „няма нищо, става”, се употребява когато някой е закъснял или не е могъл да направи нещо.
Така че, когато се уговаряте за нещо с арабин, и това се отнася особено за египтяните, неизменно ще ви се отговаря букра иншаа-лла, тоест, „ако Бог пожелае, утре всичко ще е готово”. И тук ще трябва много ясно да си представяте, че, напълно възможно, утре нищо няма да бъде готово, защото или „Бог няма да пожелае”, или пък ще попречи нещо друго. Опитът да „окажете натиск” върху арабския ви партньор и „да изстискате” от него конкретни срокове на изпълнение на уговореното едва ли ще доведе до нещо конкретно. Най-вероятно е той просто да си развали мнението за вас, а изобщо няма да разбере, защо нервничите така, та нали той и без това прави всичко възможно.
Веднъж в Египет на ръководителката на делегация руски студенти й дадоха стая в общежитие, която не можеше да се заключва. Казаха й, че някъде има ключ за тази стая, обаче се е загубил, и обещаха в най-близко време да го намерят. Възмущението и опасенията на тази дама са напълно разбираеми, така че, след четири дни обещания да се намери ключа от нейната стая или тя да бъде преместена в друга стая, и след изричането на многобройни букра иншаа-лла, търпението й се свърши. В разговор с администрацията на общежитието на много повишен тон тя най-сетне успя да си издейства ключ. Намериха го само след половин час! Обаче през целия останал месец от нейното пребиваване в страната почти всеки ден администраторът на общежитието я спирал и й обяснявал на английски и на арабски все едно и също: „Ние така се старахме, търсихме ключа, направихме всичко по силите си, и не разбираме, защо трябваше така да се нервничи. Нали все пак ви дадохме ключа!” Не е необходимо да се уточнява, че тази ситуация съвсем не допринасяше за установяване на добри и партньорски отношения между руските и египетските колеги.
Същото нещо се отнася и до срещите. Ако се уговаряте с арабин да се срещнете, да речем, в два часа през деня, и го попитате, наистина ли ще бъде там в два, в отговор ще чуете същото това иншаа-лла.А това означава, че е напълно възможно той да закъснее с 15 минути, в най-добрия случай. При това не трябва да очаквате извинения от негова страна, тъй като за това, че е закъснял, той няма никаква вина. Така се е случило по волята на Бога, а разстроеният ви вид в резултат на неговото очакване няма да предизвика никакво съчувствие у арабина. А пък ако започнете да му намеквате, че не е хубаво човек да закъснява, трябва да разчитате единствено на пълно неразбиране от страна на вашия арабски партньор.
Затова, общувайки с вашите арабски колеги, разчитайте на всевъзможни закъснения от тяхна страна, на това, че обещанията им не винаги ще се изпълняват в уговорения срок, както и на това, че много неща в арабския свят зависят от случая или, казано с други думи, от волята на Бога. Опуснете се и се опитайте да възприемете от своите арабски колеги умението им да усещат живота във всяка преживяна минута.
В същото време, в арабския свят има изключения и в случая става дума, преди всичко, за Сирия. Както показва практиката, сирийците са изключително точни. Сириецът едва ли ще закъснее за срещата, а е възможно дори да дойде малко преди определения срок. Същото може да се каже и за жителите на Йордания.
RSS Feed
