1.Основните божества на арабите преди идването на исляма:
  а)  Аллат
  б)  Узза
  в)  Манат
  г)  Хубал
2.Петте идолана народа на Ной
  а) Суа
  б) Уад
  в) Ягхут
  г) Яук
  д) Нaср
3.Второстепенни божества и идоли през Джахилията
  а) Исаф и Наила
  б) Саад
  в) Дху-ал-Кхаласах
  г)Дху-ал-Каффайн
  д) Дху-ал-Схара
  е) Ал-Укайсир
  ж) Нухм
  з) Аим
  и) Суайр
  й) Амм-Аннас
  к) Ал-Фалс

 
  В дните преди исляма, по време на така наречената Джахилия или времето на невъздържаността арабите са се прекланяли пред множество идоли. Най-често тези идоли са представлявали най-обикновени камъни, които арабите наричали бетили, макар някои като Хубал да наподобявали човешки образ. Според Корана идолите наредени около Каба наброявали 360.  Бетили имало и вътре в светилището. Обичаят арабите да ходят на поклонение при идолите, да обикалят около тях и да подстригват косите си, датира много преди зараждането на исляма. Ал Мусаккил ал-Абди споменава бетилите в ода посветена на Амр ибн Хинд:
„Младите момчета обикалят около бетилиите докато косите им станат почти сиви.”
Явно обичаят да се обикаля около каменните божества бил толкова застъпен и спазван, че сякаш хората остарявали в безкрайното обикаляне.
 
1.Основните божества на арабите преди идването на исляма

Манат
      Най-древната от всички идоли, които арабите са почитали е Манат. Тя е една от трите главни богини на Мека възприемани като дъщерите на Бог. Арабите често кръщавали децата си на нея с имена като Абд Манат и Заид Манат. Идолът се намирал между Мека и Медина в района на ал-Мушалла в Кудайд. Всички араби я почитали правели жертвоприношения в нейна чест. Племената Аус и Хазрадж, както и жителите на Мека, Медина и техните околности се кланяли на Манат и носели дарове. Аус и Хазрадж я почитали най-много от всички. Когато ходели на поклонение, те и хората от Ясриб извършвали нощно бдение, но първоначално не подстригвали косите си, а посещавали всички места за поклонение и чак накрая отивали при Манат, където вече обръсвали главите си. Те считали поклонението за незавършено, до момента в който не се поклонят на Манат и не останат известно време на мястото, където стоял идолът. Курейшитите, също както и останалите племена почитали Манат до идването на исляма. Мухаммад изпратил Али ибн аби Талиб да разруши Манат и да му донесе всичките и съкровища. Измежду тях били и два меча дарени на Манат от ал-Харис ибн аби Шамир ал-Гасани, владетелят на гасанидите. Двата меча били наречени Микдам и Расуб. Пророкът подарил тези два меча на Али.

 Аллат
    Аллат също е една от трите главни богини на Мека, но е възприета по-късно от Манат. И тя като Манат е възприемана като една от дъщерите на Бог. Идолът се е намирал в Таиф. Представлявала камък във формата на куб. За нея са се грижили хората на Бану Аттаб ибн Малик, които построили около нея здание. Курейшитите също я почитали и кръщавали децата си на нейно име, давайки им имена като Заид Аллат и Таим Аллат. Аллат била почитана дотогава, докато племето Такиф приело исляма. Тогава пророкът Мухаммад изпратил ибн Шубаб, който разрушил идола. Когато Аллат била разрушена Шадид ибн Ариб призовал племето Такиф никога да не се връща към езическия идол, нито да се опитва да отмъсти за нейното разрушаване.

ал-Узза
     Редом с Аллат и Манат, ал-Узза е най-почитаната от Меканците, макар и най-късно възприетата от трите. За това се съди по факта, че арабите кръщавали децата си на Манат и Аллат преди да започнат да ги кръщават на ал-Узза. Курейшитите имали навика да наричат децата си абд ал-Узза. Зилим ибн Асад бил първият, който въвел култа към божеството. Идолът се намирал в долина наречена Хурад, вляво от пътя водещ от Мека към Ирак и на 9 мили от ал-Бустин. Около идола на богинята Залим построил сграда наречена Бус, в която хората получавали пророчески сънища. За курейшитите  ал-Узза била най-важният идол. Но  тя била предпочитана богиня не само от тях, но и от всички останали обитатели на Мека и околностите и. Веднага след нея идвала Аллат, а трета била Манат. За превъзходството на ал-Узза може да се съди и по факта, че наред с Хубал тя присъствала в бойния вик на курейшитите. Все пак различните племена признавали върховенството на различни идоли. За племената Такиф, Аус и Хазрадж, най-важна била богинята Манат, но въпреки това те отдавали дължимата почит и на ал-Узза, което също свидетелства за особено високото положение, което заемала тази богиня. Те ходели на поклонение при идола, носели дарове и правели жертвоприношения, за да спечелят благоволението и. Според ал-Азраки арабите завършвали своето поклонение обикаляйки около ал-Узза и оставали близо до нея цял един ден. Пророкът Мухаммад бил казал, че сам той е подарявал на ал-Узза бяла овца преди да получи откровенията и да започне да проповядва исляма, а бащата на Халид ибн ал-Уалид и принасял в жертва най-хубавите добичета от стадата си.
Курейшитите обикаляли около Каба и нареждали следните стихове:
„В името на Аллат и ал-Узза и Манат, който е третият идол наред с тях
наистина те са най-възвишените богини,чието застъпничество следва да бъде търсено”
Тези три богини били наричани дъщерите на Аллах и се предполагало, че те се застъпват пред Бог за тези, които им се молят и им принасят дарове.
Курейшитите почитали ал-Узза повече от всички други богини. Заид ибн-Амр ибн-Нуфай, който приел вярата в единния бог още през джахилията, се отрекъл от ал-Узза и от всички останали идоли с думите:

„Отрекох се и от Аллат и от ал-Узза,
защото така биха сторили смелите и силните
вече не почитам ал-Узза и нейните две дъщери,
нито посещавам двата идола на бану –Гханм,
нито предприемам пътуване към Хубал, нито го боготворя
въпреки че беше наш бог, когато бях млад”
В тези стихове Заид ибн-Амр ибн-Нуфай нарича Аллат дъщеря на ал-Узза, другата и дъщеря най-вероятно е Манат. Това поставя ал-Узза по-високо от другите две богини и това би могло да означава, че именно тя се е радвала на най-висока почит от трите. Някъде Аллат, ал-Узза и Манат са наричани трите сестри, другаде трите дъщери на Бог. Но в тези стихове се намеква за друга родствена връзка помежду им най-вероятно, за да се изтъкне превъзходството на ал-Узза над останалите богини. Според други сведения ал-Узза била второто най-важно божество след Хубал и според теорията на Робърсън Смит тя е била върховното женско божество редом с върховното мъжко, което би могло да е Хубал. Все пак няма достатъчно сведения, за да бъде потвърдена или отхвърлена изцяло тази теория.
Според някои източници арабите в епохата на Джахилията принасяли в жертва  на ал-Узза хора и даже малки деца. За високото положение, което заемал идолът може да съди още и от сведенията за нейния пазител Ашшабани, който бил разтревожен за нейното бъдеще, понеже предугадил предстоящото и рухване. Според ал-Уакиди, чичото на пророка Мухаммад, Абу Лахаб не се поколебал да зяви, че именно той ще се грижи за ал-Узза след като Ашшабани умре и дори се хвалел, че ще има огромна печалба от това. Именно голямата почит и съответно многото дарове, които се полагали на божеството е била причината Абу Лахаб да предложи да се заеме с грижата за идола. Най-вероятно същата е била и причината за решимостта на Мухаммад да унищожи светилището и, а именно като изпратил Халид ибн ал-Уалид да отсече дърветата  светилища на ал-Узза. Според някои сведения Мухаммад го връщал на два пъти, а според други на три пъти, докато ал-Узза била напълно унищожена. Според ибн Аббас ал-Узза била женски дявол и често посещавала три дървета в долината Нахлах. Но нейният крах дошъл, когато пророкът Мухаммад я осмял, отрекъл заедно с всички останали идоли и забранил да бъде почитана Когато Мухаммад завладял Мека и съборил всички идоли, той изпратил Халид ибн ал-Уалид в долината, за да унищожи ал-Узза. Наредил му да отсече първото от трите дървета. Халид сторил каквото му било заръчано. Когато се върнал   Мухаммад го попитал дали е видял нещо. Халид отвърнал, че нищо не е видял и тогава Мухаммад го изпратил обратно, за да отсече второто дърво. Когато Халид се върнал разговорът се повторил и Мухаммад го изпратил трети път, за да отсече и последното дърво. Когато Халид отишъл при дървото, видял черна абисинка, с разрошени коси, скърцаща със зъби и кършеща ръце. Зад нея стоял Дубаия ал-Сулами, който бил пазител на ал-Узза. Когато Дубая видял Халид той казал:

„О, ал-Узза, отметни булото си и запретни ръкави
призови силата си и нанеси на Халид безпогрешен удар
защото ако не го убиеш още днес
ще бъдеш обречена на позор и унижение”

На което Халид отвърнал с думите:
„О, ал-Узза, ти ще бъдеш хулена, а не извисявана
наистина виждам, че Бог те е унижил”
Обръщайки се към жената, той и нанесъл удар и разсякъл главата и на две и тя станала на пепел и се посипала. Тогава Халид отрязъл дървото и убил Дубая, след което се върнал при Мухаммад и му разказал какво се е случило. Тогава Мухаммад му казал, че именно тази черна абисинка е била ал-Узза, но нея вече я няма. Тя никога повече няма да бъде почитана и арабите вече няма да възхваляват никоя след нея.
    Преданието за светилището на ал-Узза, а именно трите дървета ни отпраща към култа към дърветата, който по нищо не се различавал от този изповядван още преди хилядолетие от населението в земята на Ханаан. В пустинните земи голямото и силно сърво, зелено и хвърлящо благодатна сянка се е съзприемало като нещо божествено. Едно от най-известните свещени дървета от времето на Мухаммад било Самура – дървото обитавано от ал-Узза и отсечено от Халид.
      Тъй като безспорно ал-Узза е едно от най-важните божества в епохата на Джахилията, напълно е възможно тя да е повлияла на възникването на вярата в Аллах. Аттабари извежда името ал-Узза от ал-Азиз, което е едно от имената на Аллах. Много по-логично е обаче да заключим, че както религиозният преход е протекъл от политеизъм към монотеизъм и хронологично ал-Узза е съществувала преди Аллах, така и името ал-Азиз е произлязло от ал-Узза. Идеята, че  монотеизмът всъщност е съществувал от сътворението и хората просто са се отклонили от него, е причината за различни привнасяния на по-късно възприети имена и понятия в епохата на Джахилията от страна на мюсюлманските историци. Ако приемем теорията, че името на ал-Узза е повлияло на едно от имената на Аллах, то тази прилика в имената би могла да е знак за това, че езическите традиции са се вплели и силно са повлияли на зараждащия се ислям, точно както другите две монотеистични религии – християнството и юдеизма безспорно са оставили своя дълбок отпечатък.

Хубал
     Според множество сведения Хубал бил най-важният идол в Каба. Божеството имало лунарен характер и освен от курейшитите, които го почитали над всички останали идоли намиращи се около и в Кабата, бил на голяма почит сред кинанитите почитащи луната. Бил изработен от  червен ахат или червен халцедон  и бил изсечен във формата на мъж със отчупена дясна ръка. Така го намерили курейшитите и в последствие му изработили ръка от злато. Първият, който започнал да му се кланя бил Кхузаймах ибн Мудар, затова и идолът често бил наричан Хубал на Кхузаймах За мястото, което е заемал Хубал в съзнанието на арабите от джахилийския период, може да се съди по много фактори. Идолът се намирал вътре в Каба, а не около светилището, което свидетелства за високото му положение. За всички значими събития от живота на човек меканците се обръщали за съвет именно към Хубал. Пред него били наредени седем стрели за гадаене. Стрелите служели при различни поводи, обрязване на момчетата, сватба, раждане на дете, смърт. На една от стрелите пишело „чист”, а на друга „присъединен чужденец”. В случай, че някое дете се роди и произходът му е обект на спор, то тези две стрели били използвани, за да се реши съдбата му.  Принасяли жертва на Хубал и хвърляли стрелите. Ако се паднела стрелата, на която пише „чист”, детето било присъединявано към племето. Ако обаче стрелите покажели „чужденец”, племето го отхвърляло, тъй като според божеството то било незаконно. Надписите по останалите стрели не са известни, но се знае, че третата стрела служела за гадаене свързано с душите на мъртвите, а четвъртата се отнасяла до брака. Целта на останалите три стрели не е обяснена. Стрелите били използвани винаги когато трябвало да се предприеме нещо важно, без значение дали се търси вода или е нужен най-прост отговор като „да” или „не”. Според ал-Азраки всеки меканец, който се връща в града след пътуване, трябвало да отиде при Хубал. Друг ритуал, който подсказва за водещата роля на Хубал е подстигването на косата по време на Хадж. Според ал-Уакиди самият Абу  Суфян отрязъл косата си пред идола след битката при Ухуд. Също така от изворите става ясно, че Хубал е играел важна роля в ритуалите свързани с подготовката за битка. Преди битката при Бадр много меканци се допитали до божеството дали да влизат в битка а Мухаммад или не. Също така един от бойните викове на племето Курейш гласял: ”Въздигнат/ възвеличен да бъде Хубал”. Що се отнася до обичаят новородените да бъдат представяни за благословия и одобрение пред идола, самият Мухаммад е бил заведен като пеленаче пред Хубал от своя дядо Абд ал-Мутталиб, който благодарил на божеството за дара. Съществува още една история за Абд ал-Мутталиб и Хубал, но тя се отнася не за Мухаммад, а за неговия баща Абд Аллах. Според Ибн Исхак   Абд ал-Мутталиб дал клетва да пожертва едно от децата си и да го даде в дар на Аллах, ако му се родят десет сина способни да го защитават. Именно Абд Аллах трябвало да бъде пожерван. Тогава Абд ал-Мутталиб го завел пред Хубал и започнал да хвърля жребий, най-вероятно става дума за въпросните седем стрели за гадаене. Те трябвало да определят срещу колко камили Абд ал-Мутталиб можел да откупи живота на сина си. На всяко хвърляне залогът бил десет камили и едва на десетия път божеството се успокоило и Абд ал-Мутталиб бил освободен от клетвата си. Има няколко момента в тази история, които будят съмнение. От една страна, тя изумително прилича на библейското предание за Авраам, който за малко да пожертва сина си Исак в името на своя Бог. Това навежда на мисълта, че цялата случка може би е само един литераурен топос. Още повече, че сведения за жертвоприношения на деца се отнасят не за Хубал, а за ал-Узза  - могъщата богиня както я наричат арабите. От друга страна историята касае Хубал, но при всяко хвърляне на стрелите Абд ал-Мутталиб призовавал не друг, а Аллах, а и първоначалната клетва, която той дава е пред Аллах, което подказва, че е вероятно името на Аллах да е било привнесено в историята.
     Въпросът дали Аллах е бил тъждествен на Хубал и кой е бил върховният бог на Джахилията подбужда множество спорове и теории. Важно е да се отбележи, че названието  раб ал-байт (رب البيت ) е много общо и би могло да се отнася за който и да е бог или идол в което и да е светилище. Според някои ориенталисти като Тауфик Фахд  името Аллах е дошло от ал-илах, и представлява еквивалент на ханаанския Ел и акадския Ил и е носел същото значение, а именно богът, безликото божество. Арабите винаги са почитали върховния бог, а всички други идоли са били само посредници между него и хората. Според тази теория върховното божество Хубал, се явява син на върховната богиня ал-Узза, която пък е съпруга на истинският, всеобщ, върховен бог – Аллах. От друга страна други ориенталисти са на мнение, че не може да се твърди със сигурност дали Хубал и Аллах са едно и също божество или не и въпросът за това кой е бил господарят на Каба остава проблематичен и неразгадан.

2.Петте идола на народа на Ной
Народът на Ной почитал пет идола.Тези идоли са: Уад, Суа, Наср, Яук и Ягхут. За тях има и много по-малко сведения отколкото за Аллат, ал-Узза и Манат, както и за Хубал.
Суа – Идолът бил  почитан от племето Худайл. Намирал в Рухат, в околностите на Медина. Пазители на храма и било племето бану-Лихиян. Ибн Калби споменава, че е чувал за божеството от някакъв йеменски поет, но не и от самите Худайлити.
Уад – Бил божество на племето Кайб, в Димат и ал-Джандал.
Ягхут – Ягхут бил бог на племената Мадхидж и на Джураш. Според думите на един поет:
"Ягхут ни заведе при мурадите
и ние ги победихме преди да настъпи утрото”
Яук -  Главният бог на племето Кхайуил. Идолът му се намирал в едно от селищата на племето, наречено Кхайуан, на разстояние два дни път от Мека. Според ибн ал-Калби никое от племената, за които е чувал, вклучително и племето Хамдан, не е наричало децата си на името на божеството, нито пък идолът е бил споменат в поезията.
Наср – Главен бог на химяритите. Идолът му се намирал в Балкха. Химяритите не са кръщавали децата си по неговото име.Според ибн ал-Калби причината е, че Химяритите приемат Юдеизма и се отказват от идолопоклонничеството

3.Божества, които не са споменати в Корана
Съществували са множество божества и идоли освен вече споменатите. Те обаче никога не са получавали от Курейшитите  такова уважение и почит като Аллат, ал-Узза, Манат или Хубал.

Исаф и Наила
      Исаф и Наила били двама влюбени живеещи в Йемен. Двамата се отправили на поклонение в Мека. Когато стигнали до Каба и видели, че са съвсем сами там, извършили греховно прелюбодеяние в светилището. Тогава за наказание били превърнати в два камъка, после били изнесени и поставени около Кабата заедно с останалите идоли и станали обект на поклонение и почит подобно на всички останали идоли.

Саад

Бил идол почитан от племето Кинана. Представлявал дълга скала. Веднъж някакъв мъж от племето дошъл с камилите си, за да получи стадото му благословията на идола. Но идолът бил целия облян в кръв от жертвени животни и камилите се разбягали на всички посоки. Тогава мъжът побеснял и хвърлил камък по скалата с думите: „Проклет бог. Ти изплаши камилите ми. После хукнал да събира стадото си и на тръгване изрекъл следните думи.
„Отидохме при Саад с надеждата да събере редиците ни
но той ги разби. Ние вече не го искаме.
Нима той не е просто една скала в безплодна земя
глух и за злото, и за доброто?”
Тези стихове са потвърждение на отношението на арабите в джахилийската епоха към идолите и божественото изобщо. Докато идолът отговаря на очакванията им, те го почитат и му носят дарове. В момента, в който ги разочарова, обаче, те му отмъщават, охулват го и спират да го почитат.

Дху-ал-Кхаласах
Идолът бил издялан от бял кварц и имал нещо като корона на главата. Намирал се в Тахалах, между Мека и Сана на седем дни път от Мека. Много племена се грижели за идола. Сред тях били бану Уммах и Бахилах и още племената Кхатам и Баджилах, Хауазин и Ассарах. Когато Мухаммад завладял Мека и арабите приели исляма, Джарир ибн Абдуллах дошъл при него, за да приеме исляма. Тогава Мухаммад го попитал дали ще се откаже от Дху-ал-Кхаласах и когато Джарир отговорил утвърдително пророкът го изпратил да унищожи идола. По пътя той срещнал племената Бахилах и Кхатам, които му се противопоставили и искали да защитят божеството. Джарир не се уплашил и убил сто мъже от племето Бахилах и още много мъже от другите племена. Накрая след като ги победил, разрушил храма на идола и го подпалил.

Дху-ал-Каффайн
Племето бану Мунхиб ибн Даус имали идол на име Дху-ал-Каффайн. Името му означава „Онзи на двете палми”. Когато племето приело исляма Мухаммад изпратил ал-Туфайл ибн-Амр ал-Дауси да унищожи божеството. Ал-Туфайл запалил идола с думите:
„О, Дху-ал-Каффайн, аз не съм от твоите слуги
нашият произход е по-благороден от твоя
натъпках главата ти с огън и подпалих светилището ти.”

Дху-ал-Схара
Племето бану ал-Харис ибн-Яшкур ибн-Мубашшир, които били част от племето Азд имали идол на име Дху-ал-Схара. Член на племето Гатариф казал следното:
„Ние ще нападнем земите около Дху-ал-Схара
и нашата могъща армия ще смаже врага”

Ал-Укайсир
Сред хълмовете на Сирия племената Кудиах, Лакхм, Джухдам, Амилах и Гхатафан се кланяли на идол наречен ал-Укайсир. Той е възпяван от мнозина, които Зухайр ибн аби Сулма и Раби ибн Даб ал Фазарил, който казва:
„До него, за когото се издигат мелодиите на човешкия род
и около ал-Укайбир хората възпяват неговата възхвла и слава”

Нухм
Племето Музайнах имали идол наречен Нухм. Обичайно било да кръщават децата си на името на бога с имена като Абд-Нухм. За идола се грижел член на племето на име Кхузай ибн-Абд-Нумх. Когато чул за пророка Кхузай унищожил идола с думите:
„Отидох при Нухм, за да му предложа
предано жертва, така както бях свикнал,
но после се замислих и си казах
това е само един мълчалив и ням, лишен от разум бог”
Тогава Кхузай се отказал да принася жертва на идола и казал:
„От този ден  моята вяра е тази на Мухаммад, служещ на великия небесен бог.”

Аим   
Аим бил идолът на племето Азд от ас-Сарах

Суайр
Суайр бил идолът на племето Аназах.. Един ден Джафар ибн-Али-Кхалис ал-Калби минал с камилата си покрай Суайр. Тъй като наскоро племето било извършило жертвоприношение при олтара на идола и кръвта още била прясна, камилата на Джафар се уплашила. Тогава той изрекъл следните думи.
„ Младата ми камила се разтревожи от жертвената кръв
пролята около Суайр, където Якдум и Якдхур ходят на поклонение
и застават пред него в страх и благоговение
безмълвни и мълчаливи чакайки неговия пророчески глас.”
Не е трудно да забележим приликата между историята за идола Саад и разбягалото се стадо камили и разказа на Джафар. Най-вероятно отново става дума за литературен топос.

Амм – Аннас
В земите на Кхаулан имало племе на име Кхаулин, което почитало идола Амм-Аннас. Племето имало обичая да заделя една част от стадата, собствеността и реколтата си за божеството и друга за Бог.

Ал-Фалс
Ал-Фалс бил идолът на племето Тайи. Представлявал червен камък във формата на мъж. Всеки бил той човек или животно, веднъж отишъл при идола бил в безопасност. Животното ставало собственост на идола и разбира се на пазителя на божеството. Това била обичайна практика при всички идоли. За ал-Фалс се грижело племето бану Баулан. За този идол се разказва следната история. По това време за идола се грижел човек на име Сейфи. Един ден той хванал камилата на жена от бану-Улайм и както бил обичаят обявил добичето за собственост на идола. Малик ибн Култум ал-Шамаджи, който бил съсед на жената отишъл по нейна молба да вземе камилата. Когато Малик поискал добичето, Сейфи отказал да му го даде припомняйки му, че животното вече е собственост на бога. Вбесен Малик го заплашил с копието си и Сейфи склонил. Тогава пазителят на божеството се обърнал към идола с думите:
„О, господарю, Малик оскверни светостта на твоя храм
а вчера ти беше неомърсен.”
Случило се така, че Ади ибн Хатим, който същия ден бил оставил своя дар пред идола, видял случката. Той затреперил от страх какво ще се случи с Малик, когато гневът на божеството се стовари върху му. Но след като нищо такова не се случило Ади се отрекъл от ал-Фалс и от всички други идоли и приел Християнството. Подобно на случая с идола Саад актът на Ади още веднъж потвърждава как разочарованият от своя идол арабин не се поколебава да потърси друг по-могъщ Бог. Последствията от случката с Малик и камилата били такива, че вече пазителите на идола нямали право да задържат загубилите се животни, а ги връщали на собствениците им. Идолът бил унищожен от Али ибн аби Талиб, който бил изпратен от Мухаммад с тази задача. След като изпълнил почъчението Али ибн аби Талиб донесъл от на пророка два меча Расуб и Микхдам, същите два меча, които ал-Харис ибн ал-Шамир, гасанидския владетел бил принесъл в дар на божеството. Същите тези мечове обаче са споменати в историята за унищожаването на Манат, което още веднъж ни навежда на мисълта, че голяма част от преданията за идолите са литературни топоси и като се има предвид колко оскъдни са сведенията от преислямския период, трудно е да сме сигурни в достоверността им.
 

Библиография:
Hisham Ibn al-Kalbi , Kitab al-Asnam, The book of idols, 1952
Павел Павлович, On the Problem of the Pre-Islamic lord of the Ka’ba
Тауфик Фахд, История на религиите V том, Раждането на исляма , 247 – 262 стр, изд.Прозорец 1996
http://www.nationmaster.com/encyclopedia/Manah

Karavelov
3/26/2010 05:09:13

Защо не е споменат и Бога на Луната на арабските езичници - Син, чиято титла е Ал Илах и съкратена още в езически времена на Аллах?
Справка - бащата на Мохамед се е наричал АбдАллах, което в превод означава "раб Божи" или "Божии служител"?
А самият Мохамед е известен като Абдул Казем бен Абдаллах!
Така, че мюсюлманите се покланят на езическия Бог на Луната от фамилията на Мохамед!

Reply



Leave a Reply.