По книгата на Дубровина Т.А., Ласкарева Е.Н. Заратустра. - М.:Олимп; ООО „Фирма „Издательство АСТ”, 1999. – 208 с.
/Продължение/
Помени, Господи,
Всички сродници, вашите родители
И бащите ваши, и майките,
И кръстниците ваши,
И братята ваши, и сестрите,
И малките младенци –
Целия род и поколението!
Гълъбова книга
Предците и традицията
Всички помним, че Евангелието от Матвей започва с родословието на Исус Христос: „Аврам роди Исак; Исак роди Яков; Яков роди Йуда и неговите братя; Йуда роди Фарес и Зара от Фамари; Фарес роди Есром; Есром роди Арам…”
По-нататък подробно и последователно се изброяват имената на всички предци на Йосиф, мъжа на Мария, заченала непорочно Исус./…/
За какво му е трябвало на биографа да прави този толкова дълъг списък? Та нали Христос всъщност не е бил син на Йосиф-дърводелеца, а на самия Небесен Отец! Но това включване на Божия Син в историческия и културния контекст играе и друга роля. То свидетелства не само за добросъвестността на летописеца, който се отнася с внимание към историята на много поколения. Преди всичко, особено за непросветените читатели, това придава реалност и жива достоверност на епохалното събитие на чудесното раждане на Месията: щом като са известни имената на дедите и прадедите, значи няма съмнение, че точно така се е случило в действителност. Тяхната вяра бива подкрепена от фактите. На второ място, идването на земята на Спасителя изглежда в подобно повествование като закономерност, произтичаща от логиката на цялото предшестващо развитие на народа и на човечеството…
Подобна предистория има и Заратустра.
/Продължение/
Помени, Господи,
Всички сродници, вашите родители
И бащите ваши, и майките,
И кръстниците ваши,
И братята ваши, и сестрите,
И малките младенци –
Целия род и поколението!
Гълъбова книга
Предците и традицията
Всички помним, че Евангелието от Матвей започва с родословието на Исус Христос: „Аврам роди Исак; Исак роди Яков; Яков роди Йуда и неговите братя; Йуда роди Фарес и Зара от Фамари; Фарес роди Есром; Есром роди Арам…”
По-нататък подробно и последователно се изброяват имената на всички предци на Йосиф, мъжа на Мария, заченала непорочно Исус./…/
За какво му е трябвало на биографа да прави този толкова дълъг списък? Та нали Христос всъщност не е бил син на Йосиф-дърводелеца, а на самия Небесен Отец! Но това включване на Божия Син в историческия и културния контекст играе и друга роля. То свидетелства не само за добросъвестността на летописеца, който се отнася с внимание към историята на много поколения. Преди всичко, особено за непросветените читатели, това придава реалност и жива достоверност на епохалното събитие на чудесното раждане на Месията: щом като са известни имената на дедите и прадедите, значи няма съмнение, че точно така се е случило в действителност. Тяхната вяра бива подкрепена от фактите. На второ място, идването на земята на Спасителя изглежда в подобно повествование като закономерност, произтичаща от логиката на цялото предшестващо развитие на народа и на човечеството…
Подобна предистория има и Заратустра.