Калиграфия /гр. kalligraphía – красив почерк, от kallós – красота и grápho – пиша/ – това е изкуството на красивия и ясен почерк.

Калиграфията е изкуството, което ни кара да гледаме в захлас абсолютно неразбираем за нас текст, написан на друг език. Може и да не разбираме точно какво е написано на хартията, но забележителното в калиграфията е именно в това, че само по начина на движение на четката можем да разберем, дали написаното се отнася за любов или за ненавист.

Историята на калиграфията е свързана както с историята на шрифта и на средствата за писане /тръстиковото перо-калам в древността, сред народите на средновековния Ориент; птичето перо в Европа до 1-та половина на  XIX в.; четката в страните от Далечния Изток/, така и със стилистичната еволюция на изкуството. Целта на калиграфията е не само удобното четене, тя придава на писането емоционално-образна графична изразителност. Стилистиката на калиграфията се стреми или към яснота на очертанията, към възможност да се чете от разстояние, или към експресивния бързописен курсив, или към декоративния рисунък, който понякога е в ущърб на леснотата при четене. В древен Китай и в останалите страни на Далечния изток калиграфията била високо ценена като изкуство да се придава на графичния знак емоционално символично значение, да се предава чрез него както същността на думата, така и мисълта, и чувството на калиграфа. Именно в резултат на това в множество калиграфски образци на Китай, Корея и Япония се наблюдава свобода на ритъма и силна експресивност на четката.

В страните, в които ислямът е ограничавал изобразителното творчество, калиграфията се е превърнала в източник на извънредно богати орнаментно-ритмични композиции, често съчетаващи се с геометрични или растителни шарки и дори с изобразителни елементи. През древността в Европа били създадени класически образци на гръцката и латинската писменост, ясна и хармонична по своите пропорции, а през Средновековието в огнища на калиграфията се превърнали манастирските скриптории, така че калиграфията се развивала от класическата правилност на каролингските образци към декоративността и пречупените линии на готическия шрифт. 

По-късно книгопечатането рязко ограничило областите на приложение на калиграфията, а след появата на машинописа тя се е запазила главно като предмет на обучение в началното училище, но и в редица сфери, в които се прилагат художествено изрисувани шрифтове /оформление на книгата, плакат, промишлена графика и др./.

Историята на европейската калиграфия започва с шумерската писменост /4-то хилядолетие пр. н.е./ - първата клинописна писменост в световната история. Най-древните паметници, датиращи от края на 4-и и началото на 3-то хилядолетие пр. н. е., все още отразяват рисунъчния характер на шумерските йероглифи. Обаче заради специфичния материал за писане /шумерите са писали върху глина/, още през 3-то хилядолетие пр. н.е. в идеограмите все повече се загубвала връзката между изображение и значение, с други думи, те постепенно се превръщали в йероглифи. Поради това че били изписвани върху глина, йероглифите изглеждали като сбор от чертички с клиновидни удебелявания по краищата, откъдето идва и наименованието на тази писменост - клинопис. Клинописът се разпространил по цялото Междуречие /Месопотамия/ и се превърнал в основна писменост на древните народи на Близкия изток.          

Picture
Условно е прието появата на първата арабска писменост да бъде отнасяна към първия век на хиджра - VII в. от н. е. Към това време арабската азбука практически вече била съставена, макар и не окончателно. Този архаичен, доста примитивен начин на писане бил използван в Арабия от момента на утвърждаването на ислямската държава, още по времето на Мухаммад и на първите халифи. Още изначалната арабска азбука имала ярко изразени характерни черти на класическата арабска писменост: един и същ знак можел да се отнася до две или три фонеми, които впоследствие започнали да се отличават една от друга с допълнителни знаци, над или под редовете, под формата на диакритични точки. За означаване на съгласните по-нататък започнали да използват знака шадда или ташдид, а огласените знаци се появили още по-късно. Формата на буквите била заимствана от ранните семитски почерци, а ранната арабска писменост наподобявала имитация на сирийската. За съжаление, твърде сложно е да се посочи точната дата на поява на тази азбука, но всичко свидетелства за пред-ислямски период на нейното възникване.

Мюсюлманската калиграфия е една от областите на декоративното художествено изкуство, носещо както самостоятелен, така и приложен характер, тя е важен култов и културен атрибут на Исляма, който съдържа в себе си елементи от пред-ислямското наследство. Характерната за калиграфията условност на художествения език в рамките на апофатичната* традиция предполага дори превръщането й в абстрактен образ при загуба на първоначалното значение. А това ни дава възможност да отнасяме мюсюлманската калиграфия към областта на орнамента. Извън контекста и съдържателната страна, можем да говорим за две функции на калиграфията – художествено-декоративна и религиозно-мистична

Първоначално арабската калиграфия е възникнала въз основа на преписване на Корана, който се смята за творение на Аллах, и затова написаната дума сама по себе си получавала сакрален смисъл.

В началния период на исляма били известни два основни начина на писане на арабски: монументален и курсивен. Монументалният начин на писане се основавал на използването на прави линии и се характеризирал с уравновесеност и величественост. Курсивният начин се използвал в ежедневните записи за обща употреба и в по-късен период се превърнал в основа на почерка „насх”.

Прието е да се смята, че има шест основни вида начини на писане или арабски шрифтове.

Съвременната калиграфия

В днешно време повечето хора смятат калиграфите за „чудаци”, които се занимават с нещо съвършено ненужно. Та нали с помощта на компютъра днес можеш да създадеш какъвто си искаш надпис, използвайки всички видове шрифтове, някои от които наистина са много добри, трябва да признаем. Обаче има един аспект, който няма да можете да получите на компютъра – проявата на дадената личност в написания от нея текст. И това е още един повод човек да започне да прави нещо със собствените си ръце. Затова е много важно хората да не възприемат калиграфията просто като метод за създаване на старомодни шрифтове, а като самостоятелен вид изкуство, независимо от това, че тя може да бъде използвана и като средство за предаване на информация.

***

Във всички видове изобразително изкуство – в живописта и в различните технически методи на гравюрата особено място заема шрифтовата графика, в чиято структура също има редица различни и напълно самостоятелни направления, но всички те произлизат от калиграфията.

Затова когато говорим за шрифтова графика, трябва да отбележим, че за разлика от всички споменати по-горе направления в изобразителното изкуство, единствено при шрифтовата графика художникът визуализира ОНОВА, което не съществува в света на предметите. Защото шрифтът е виртуална форма в сравнения с пейзажа, натюрморта, живия или гипсов модел и т.н.

И също както в природата не съществува готова музика, макар че има готови звуци, така и в природата няма готов шрифт, макар че в главата на всеки човек съществуват мисли. Докато останалите художници могат да се основават на нещо реално видимо в света, художникът, занимаващ се с шрифтова графика не може да намери готови аналогии, от които да изхожда, защото тук всичко се гради на възприятията, на въображението.   

Това е един от основните моменти при разбиране на различието между този вид изобразителна дейност и всички останали, именно в това се състои особеността на шрифтовата графика, което съставлява трудността и едновременно с това представлява особен интерес за творчеството. 

Преди калиграфията да съществува като изкуство, тя е изминала дълъг път на хилядолетно развитие. След дългия период на формиране на древногръцката и етруската азбука, асимилирали в допълнение към своите знаци и някои знаци от финикийската писменост, по-нататък се е създала гръцката азбука, а от нея – и латинската и съответно – общоевропейският азбучен буквопис /XI - X вв. пр. н.е./. По-нататъшният, също многовековен период, продължил чак до средата на XV в., с пълно право може да бъде наречен епоха на калиграфията, макар че паралелно с нея е съществувала и писменост от монументален тип.

Когато човек наблюдава прекрасните форми на калиграфията, той обикновено изпитва познатото и ясно чувство на съприкосновение с познато, близко и лесно възприемано изкуство. Основата на тези усещания е графичната хармония, подобна по своята същност на музикална мелодия, която естествено и просто намира у нас емоционален отзвук.

За традиционната класическа калиграфия висшият идеал за красота била ясната, лесно прочитана композиция, включваща големи и малки мащаби на формите, пластична точност на знаците, чистота на линиите и на контурите, еднотипен характер на формите, тяхната повторяемост и вариантност в различните части на композицията и т.н. През предпечатната епоха на възприемане на информация всичко това е имало изключително важно значение, тъй като е осигурявало адекватност на разпознаването и прочита на тези ръкописни форми със зададеното качество на информацията. Симетрията и редът били висше достойнство, тъй като осигурявали единство на утилитарното и естетичното начало, доставящо на читателя удобство и радост при използването. Тази естетика се е създавала по онова време, когато всяка визуална информация била изпълнявана само мануално, т.е. ръчно. Очевидно, именно затова за висше съвършенство и за естетичен идеал се смятала именно красотата на регулярната форма, така трудно достижима при ръчното писане.

По-нататък, във връзка с изобретението на Гутенберг и с постигането на естетичните идеали за яснота и регулярност на формите, благодарение на използването на наборни металически шрифтове, а още по-късно, във връзка с изобретяването и с широкото внедряване на технически средства за набор на текста, калиграфията била принудена да коригира предмета на своите творчески търсения и за известно време да се оттегли от полезрението на естетиката. 

Обаче днес, във века на новите технологии, трудно осъществимите по-рано регулярност и яснота на формите вече са лесно достижим, а те понякога дори ни се струва скучни. Съвременната калиграфия ни демонстрира ако не обратна, то поне различна естетика на красотата. Днес тази калиграфия включва в себе си не само понятието „пиша красиво” в неговия традиционен смисъл, но и такива технологии на формообразуване, към които трудно може да бъде приложена думата „пиша”. Съвременната калиграфия по своята същност не е приложна форма, каквато тя винаги е била по-рано, а истинско изкуство на молберта. Съвременните форми на калиграфията могат да бъдат създавани чрез изстъргване, поливане или впръскване на боя със шприц, чрез комбинация от прийоми на „мазилката”, на гравирането и т.н. Тук всичко може да бъде направено като че ли в безредие, качеството на щрихите е експресивно накъсано, в композицията не се наблюдава предишната регулярност и ред, отличавали старите произведения на калиграфията. Но в същото време и в тази калиграфия съществуват същите фундаментални понятия за хармония, ритъм, пластика, в своята нова редакция създаващи красотата на съвременните форми. Понятията и критериите на тази красота са универсални.

Трудно е да се даде изчерпателно пълна характеристика на естетичните търсения на съвременната калиграфия, тъй като това направление на графичното изкуство в последно време се развива с бързи темпове, представяйки ни все нови и нови открития. Динамичното й развитие се извършва на много широк фронт, където, на единия му край срещаме познатата размерено-превзета, подредена калиграфия в стила на класическите традиции, а на другия му край вече наблюдаваме появата на образци на абстрактна калиграфия. При това значителното пространство между двата края на този фронт е наситено много плътно с различни художествени форми, които от стилистична гледна точка нерядко се асоциират с такива направления в изобразителното изкуство, като примитивизъм, футуризъм, експресионизъм и т.н.

   
Picture
Picture

Арабската  калиграфия – Мнения

Ганнум Мохаммад Абдулла – художник-калиграф /Дамаск, Сирия/

„Арабската писменост е един удивителен свят, отразяващ духовното богатство на арабския народ. Елементите на калиграфията се намират в сложно взаимодействие и характеризират огромната палитра на човешките емоции… Удължаването на линиите в арабския шрифт предава медитативно мълчание, връзките между буквите отразяват ритъма на речта, характеризират езиковата мелодия. Мелодичността и ритъмът са важни елементи на арабския шрифт. Така например, за арабския шрифт „куфи” са характерни спокойствието и твърдостта. Музикалността и танцът се усещат в шрифта „диуани”, а медитативността и тишината съответстват на шрифта „лаин”.

Арабското изкуство като цяло, определяно от философията на исляма, винаги се е стремяло към абстракция, изразена в безкрайността. Именно затова е толкова характерна и появата на такова явление, като арабеската. Елементите на арабеската нямат начало и край, те са абстрактни според математическите закони на своя строеж. Безкрайното многообразие в не еднозначното повторение е символ на Абсолюта.

Геометричната основа на арабската буква има сакрално значение. Арабската писменост е съвкупност от точки, затова всеки път, когато видя нечий подпис, аз виждам Бог в нея.

Арабеската е взаимодействие между шрифт и орнамент, тя е най-важната съставна част на арабската калиграфия.

Движението може да започне от светлосянка, да продължи в линия, а след това да се превърне в петно или в друга форма. Арабеската дължи богатството на своите пластични вариации на шрифта „куфи набати”, както и на шрифта „куфи хандаси”, което означава разновидност на геометричен шрифт, както и на геометричен шрифт с включване на растителни елементи.

Благодарение на пластичните възможности, съдържащи се в арабския шрифт, калиграфията органично се сраства с останалите видове изкуство. Тя придобива формата на декоративни пана по фасадите и в интериора на зданията, превръща се в основна съставна част на скулптурните, живописните и графичните произведения на изкуството.

И днес изкуството на арабската калиграфия не е застинало, макар да е и прекрасно наследство от отминалите епохи, това изкуство е преди всичко процес на непрекъснато движение и усъвършенстване”.    
Picture
Picture
Мансур Нассар – доктор на изкуствата по арабска калиграфия /Аман, Йордания/  

„Нека кажем най-напред няколко думи за значението на калиграфския калем за калиграфията. Трябва да подчертаем също почитта, с която се отнасят към него майсторите на арабската калиграфия (ал-хаттат), да опишем процеса на избиране на калема и неговите трудности, както и правилното отношение към него.

Според ислямската традиция, Бог е създал калема и това е било първото нещо, създадено на земята. Както пророк Мухаммад е учил: „Първото нещо, което Бог е създал на земята, е бил калемът, и Бог наредил на калема да пише, а калемът отговорил: „Какво да пиша?”. Тогава Бог казал: „Пиши за съдбините и за всичко, което видиш”.

В резултат на това калемът бил високо почитан от учените мъже, както и от обикновените хора. В много традиционни арабски и мюсюлмански общности се вярвало, че онзи, който изразява неуважение към калема, ще бъде наказан с безумие и бедност, както и с други беди. Известният писар от IX в., Абу ал-Касим ал-Багдади, казвал: :”Една трета от калиграфията, това е калемът, другата трета – това е мастилницата, а последната трета е ръката на калиграфа.”

По традиция калемът се изработва от тръстиката, която се събира по блатистите брегове на реките и езерата. Най-хубавата тръстика за изработване на калиграфския калем расте по бреговете на Каспийско море, недалеч от Иран. Качествена тръстика расте също така в южен Багдад, в Афганистан, Индия и някои други горещи страни, където тя е суха и здрава.

Великият аббасидски калиграф Ибн Мукла е описал хубавия калем по следния начин: „Най-хубавата тръстика за калем трябва да бъде зряла, с твърда жълтеникава кора, с плътен и тежък ствол. Подходящата дължина на калема трябва да бъде равна на ширината на китката на калиграфа.”

Качеството на калема от тръстика може да се провери, като той се хвърли в хоризонтално положение срещу нещо твърдо. Издаденият при падането звук ще разкаже много неща за качеството на тръстиката. Разсеяният звук говори за това, че тръстиката е с пукнатини и с нея няма да може да се пише, а ако калемът отскочи от пода, издаде звънтящ звук и върху него не се появят пукнатини, това означава, че той е достатъчно твърд и плосък и значи е подходящ за писане.             

За да може човек да направи хубав калем, той трябва да притежава голямо майсторство. На времето това дори се е считало за тайното знание в калиграфията. Процесът на изработване на калема се състои от четири етапа: разтваряне, подостряне, разцепване и почистване, а тези четири етапа трябва да се извършват непременно в тази последователност.

* Апофатичният /отрицателен/ метод в богословската наука изхожда от безусловната истина за принципиалната различност на Бог от всичко тварно и следователно, за непостижимостта и неизразимостта на Бог с човешки понятия. Този метод всъщност забранява да се говори каквото и да било за Бог, тъй като която и да била човешка дума за Него ще бъде лъжлива. 

 


Comments




Leave a Reply

    Picture

    Archives

    January 2011

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ