По книгата: Карл Эрнст „Суфизм”
Предисловие
Преди десет години, след като получих стипендия Фулбрайт, заминах за Пакистан, за да напиша книга за южно-азиатския суфизъм. Това беше една чудесна година, през която самият аз, както и моето семейство, почувствахме цялото гостоприемство и културното богатство на жителите на Лахор. Но най-интересното се случваше всеки път, когато моите пакистански познати ме питаха какво работя. Понякога, след като чуеше, че изучавам исляма, и по-специално суфизма, питащият с целия си вид изразяваше учудване и казваше: „Но вие трябва да знаете, че суфизмът няма нищо общо с исляма!” В други случаи, след като се разгорещеше, моят събеседник се приближаваше още-повече до мен, за да ми каже: „Вие изучавате суфизма! Но това е просто чудесно! Между другото, моят дядо беше пир /наставник/ и ако искате, мога да ви покажа неговия гроб.” Този толкова двойствен начин на възприемане отразява двойственото отношение към понятието суфизъм и към неговите връзки с исляма, което се чувства дълбоко в мюсюлманската среда на днешния свят.

В по-голямата част от мюсюлманските общества днес може да се открие течение на ортодоксална благочестивост, което доста критично се отнася към множеството занимания и вярвания, свързани със суфизма. Последователите на тази тенденция, започнала да се проявява в началото на ХХ в., често я изобразяват под формата на „възраждане” или на „реформаторство” на ислямското вероизповедание. В по-голямата част от своите идеологически и политически проявления даденият подход е известен най-вече като фундаментализъм или ислямизъм и за онези, които нямат опит в общуването със съвременните ислямски мъже и жени, тази крайно политизирана от средствата за масова информация представа за исляма се оказва истина от последна инстанция. Но специалистите предпочитат да използват понятието фундаментализъм за описване идеологията на анти-модернизма, към която се придържат приблизително двайсет процента от последователите на всички основни световни религии. В това отношение ислямският фундаментализъм притежава тежест и значение, сравними с християнския, юдейския, индуисткия и будисткия фундаментализъм. Мнозина наблюдатели се убеждават с очите си в това, че фундаменталистите са насочили целия си гняв срещу секуларизма и срещу падението на нравите, свързвайки това с влиянието на Запада, който днес служи за условно означаване на властта на политическия, икономическия и научния златен телец, пред който се прекланят хората в европейските и в американските страни, или поне в техните бивши колонии. Получава се така, че подобна риторика на фундаментализма в мюсюлманските страни се явява до известна степен полемичен отговор на широко мащабната колониална политика на западните страни на поробване. В хода на завоевателските войни, като се започне от наполеоновото нахлуване през 1793 г. в Египет и се стигне до разпадането на Османската империя през 1920 г., почти всички мюсюлмански страни са били завоювани и поробени от чуждестранни държави. Затова не трябва да се учудваме, че съпротивата срещу западното господство продължава да бъде крайъгълният камък, върху който се гради политиката на такива идеолози, като Айатола Хомейни в Иран.
Западните средства за масова информация оставят в сянка друга основна риторична тема на фундаменталистите, насочена срещу онзи, който изглежда като вътрешна заплаха за исляма. И на първо място тук, от гледна точка на фундаменталистите, стои суфизмът, на който те гледат като на отживелица от средновековните суеверия, като на идолопоклонничество и нравствено разложение. Те виждат в суфизма плод на идолопоклонничеството на християните, почитащи мощите на светците, както и на еретичните учения на пантеистичните древногръцки философи. Фундаменталистите съзират в него отвратителни неща, като поклонението пред гробовете, като заимстваната от индусите езическа музика и като обирът на доверчивите вярващи от страна на алчните и нечестиви суфийски наставници. Цялото значение, което фундаменталистите са придавали на суфизма, можем да видим на примера на ваххабитското движение в Арабия в началото на XIX в., смятано за предвестник на днешните фундаменталистки движения. Когато техният племенен съюз дошъл за пръв път на власт, една от първите им стъпки била насочена към разрушаване на всички величествени могили на суфийските светци и на шиитските имами в Арабия и в Ирак.
Могилите били смятани за творения на идолопоклонничеството, при което отделни човешки създания били възнасяни над всички останали под формата на полубогове и следователно, тези могили трябвало да бъдат разрушени. Мнозинството фундаменталисти отричат дори народното поклонение пред Пророка Мухаммад. Опитните в манипулирането на средствата за масова информация фундаменталисти се опитват да монополизират риториката на религиозната законност както в своите страни, така и на Запад. Техните авторитарни похвати, прикривани с думи за подчинение на Бога, отхвърлят всякакви възгледи за религиозната истина, различни от техните. По ирония на съдбата, в резултат на стратегическите успехи на фундаменталистките движения в някои ключови райони, като Саудитска Арабия, както и на наличието на попадналите в ръцете на саудитската власт огромни запаси от нефт, мнозина днешни мюсюлмани се запознават с историята на ислямската религиозна традиция, от която напълно е изключен суфизма. Впрочем, не толкова отдавна, към края на XVIII в., както и през по-голямата част от предшестващото хилядолетие, повечето изтъкнати религиозни учени на Мека, Медина и други главни градове на арабския свят са били свързани най-тясно с онова, което ние днес наричаме суфизъм. Тук иронията на съдбата е двойна, тъй като историята, създадена от фундаменталистите, бива опровергавана от самата религиозна обредност на повече от половината днешно мюсюлманско население. Поклонението пред Пророка Мухаммад и пред суфийските светии е най-важната част от всички мюсюлмански вярвания. Нещо повече, виждаме, че милиони хора жадуват да получат посвещение в многобройните суфийски ордени, които поколение след поколение неизменно строят свещеното учение към Пророка Мухаммад. Методите на съзерцание и на пеене на имената на Бог, понякога в съчетание с музикален съпровод и танци, продължават да се практикуват от учениците под наблюдението на суфийските наставници. Въпреки опитите на много пост-колониални правителства да управляват суфийските светилища и ордени предвид огромния брой техни последователи, които могат да се превърнат в могъща политическа сила, по-голямата част от суфийските организации проявяват самостоятелност и не се поддават на външно въздействие.
Полемичните нападки срещу суфизма от страна на фундаменталистите имат за цел да отделят суфизма от исляма и дори да го представят като враждебен на исляма. Подобна стратегия дава възможност на фундаменталистите да определят исляма по свое собствено усмотрение, като по свой избор използват за тази цел отделни свещени текстове. Новостта на подобен подход почти не се забелязва на Запад, тъй като изучаването на ислямската култура не играе забележима роля в значителна част от системите на просвета в Европа и Америка. Арабското понятие ислям само по себе си е имало относително малка тежест в класическото богословие, основаващо се на Корана. То означава буквално „покорност, предоставяне на себе си на единствения Бог” и подразбира минимални външни форми на изразяване на съгласие с религиозния дълг. Според трудове на богословите, например, на знаменития Абу Хамид ал-Газали /умр. 1111 г./, ключово понятие на религиозното самосъзнание се явява не понятието ислям, а понятието иман – вяра, а онзи, който я притежава, е мумин – вярващ. Вярата се оказва една от основните грижи на Корана, в свещения текст за нея се споменава стотици пъти. Докато ислямът е сравнително рядко понятие на втори план, в Корана то се споменава само осем пъти. Но тъй като самият термин ислям има производно значение, свързано с общността на онези, които са се покорили на Бог, в практически план той е придобил тежест, превръщайки се в нещо като граничен знак за външните и за своите, пожелали да се отделят по някакъв начин.
От историческа гледна точка понятието ислям е влязло в употреба в европейските езици на прага на XIX в., в резултат на употребата му от такива ориенталисти, като Едуард Лейн, по аналогия с възникналата през Новото време християнска концепция за религията. В това отношение ислямът е бил също такъв неологизъм, каквито на времето са били понятията индуизъм и будизъм. По-рано европейците наричали последователите на пророка Мухаммад мохамедани. Използването на думата ислям от не-мюсюлмански учени съвпада с нарастващата честота на нейната употреба в религиозните спорове с онези, които днес се наричат мюсюлмани. С други думи, думата ислям е придобила популярност в реформаторските и в про-фундаменталистките кръгове приблизително по същото време или скоро след като тя е била пусната в употреба от европейските ориенталисти. В лицето на понятието ислям и чуждите „научни” наблюдатели, и вътрешните идеолози са получили идеално оръжие. Разглеждан едновременно като редица неизменни религиозни доктрини и като израз на социална общност /днес обикновено прилаган към арабското малцинство/, ислямът се е превърнал в непоклатим символ на съпротива срещу европейската цивилизация. Обстоятелството, че по-голямата част от ислямската история и култура се е оказала извън полезрението, изглежда не особено висока цена, която трябвало да заплатят и двете страни. В настоящата книга се стремя да избягвам позоваването на исляма като на неизменна, изглеждаща монолитна религия, която по някакъв начин подвежда под общ знаменател стотици милиони хора от различни епохи и страни. Използвам понятието ислямски /Islamic/, когато под него подразбирам течението, където в основата стои Коранът, а за главен образец на личността служи Мухаммед, не изисквайки повече никаква специфична официална структура зад тази проста формулировка. По примера на Маршъл Ходжсън, използвам понятието ислямически /islamicate/ при описание на обществените и културни постановки, приети еднакво при мюсюлманите и не-мюсюлманите и свързани с религиозната ислямска традиция, които обаче не произлизат от първичните ислямски свещени източници.
Понятието ислям има сложна история, за която ще стане дума в началната глава на настоящата книга. Подобно на исляма, понятието суфизъм е било въведено в европейските езици от ориенталистите, обаче се смята, че тези две думи нямат нищо общо помежду си. Мюсюлманските общности, предшествали Новото време, не са познавали подобно разделение. За тях понятията суфизъм и ислям не са съществували обособено едно от друго и изобщо са били неотделими от религиозния живот. До XIX в. е било невъзможно дори да си представим твърдения от типа на: „Суфизмът няма нищо общо с исляма”. Макар че някои читатели вероятно искат да преминем направо към следващите глави, в които се говори за различните страни на суфийската традиция, аз ги съветвам все пак да се запознаят с първата глава, за да се научат да се ориентират в предлаганите днес тълкувания на суфизма.
Обаче обхваналата днес всички любов към определенията доведе до нови разногласия и нови недоразумения, които бяха немислими през предходните епохи. Неотдавна изнасях публична лекция на тема ”Суфизмът и изкуството” в един от вашингтонските музеи, на която присъстваха повече от сто души. След лекцията очаквах да чуя въпроси, отнасящи се до засегнатите от мен теми, но ми се наложи да се защитавам от неколцина слушатели, които, ставайки един след друг, с негодувание отхвърляха самата идея, че суфизмът може да има нещо общо с исляма. Стана ясно, че това бяха интернирани от страните си иранци и афганистанци, които хулеха фундаменталистките тълкуватели на исляма заради целия онзи ужас, който им се бе наложило да преживеят. Та нали те бяха почитали дълбоко великите суфии и бяха продължавали да ги боготворят, особено персийския поет Руми. Те не можеха да приемат, че милият на сърцата им Руми е свързан по някакъв начин с ненавистните им предводители на ислямската революция в Иран или с фанатично настроените предводители на ислямската милиция в Афганистан. Затова за онези, които фундаментализмът бе превърнал в изгнаници, ислямът се бе превърнал в символ на авторитарното насилие, а суфизмът – в път към свободата и църковността. Над техните умове тегнеха фундаменталистките определения.
Нямам никакво намерение да провъзгласявам на страниците на тази книга окончателно определение на понятията суфизъм и ислям. Работата е там, че това действително са крайно спорни понятия. Желанието да им се даде някакво неоспоримо определение има смисъл преди всичко при политическите разногласия от идеологически характер или при самоопределянето на групи, опиращи се на суфийската традиция. С други думи, понятието суфизъм няма точно определени рамки, това е нещо като символ, присъстващ в нашето общество, то бива използвано от различни групи за различни цели. Докато ориенталистите са били заинтересувани от суфизма като описателно понятие за означаване на съвкупността от религиозни вярвания и занимания, то мюсюлманските мистици обикновено са използвали понятието суфизъм за изразяване на някои етични и духовни идеали. Многобройните форми на дейност, практикувани днес от мюсюлманските мистици, имат точно определени наименования и имена. В стремежа си да узаконят своите собствени възгледи, съвременните суфийски авторитети понякога поставят под съмнение чуждите мнения, смятайки ги за „псевдо-суфизъм”, особено онези групи, които омаловажават значението на ислямските обичаи и на ислямското самосъзнание. Фундаменталистите осъждат суфизма като изопачаване на исляма, докато светските модернисти заклеймяват суфизма като средновековно суеверие.
Научните трудове, опиращи се на историческите свидетелства, обикновено представят суфизма като мистична страна на исляма. В следствие на това, той предполага лично общуване с Божественото, постигане на съкровения смисъл на ислямската религиозна практика и в това отношение определено съобщава нещо. Обаче подобно обяснение не може да бъде наречено абсолютно безспорно. Научните формулировки предполагат яснота и точност, и затова никак не подхождат за определение на суфизма. Така че, от една страна, мистицизмът действително в основата си подразбира личния опит, но от друга страна, научното определение не взема предвид колективния живот на суфиите, тяхната политическа дейност. При това самата дума мистицизъм е предмет на спорове и недоразумения, което е довело някои водещи учени на суфизма до решителен отказ от тази дума за описване на суфизма. А както подчертахме по-горе, понятието ислям, което изобщо е смятано за всеобхватен тълкувателен термин, също се оказва едно от най-неясните понятия в съвременния религиозен речник. Хората подразбират под думите мистицизъм и ислям всичко, което им идва на ум. 
И обратно, ненаучните източници, включително източниците, обнародвани от суфийските ордени, описват суфизма като всеобщ, универсален дух на мистицизъм, който е заложен в сърцевината на всяка религия. От тази позиция ислямът се явява в най-добрия случай като нещо несъществено /а може би, дори пречка/ в който и да било разговор за суфизма. В настоящата книга употребявам думата суфизъм в най-широкия, описателен смисъл, за да обхвана с нея не само онези, които се представят или са изобразявани от другите като суфии, но и целия спектър от исторически традиции, текстове, паметници на материална култура и обреди, свързани със суфиите. Използвайки такъв подход, аз доброволно се отказвам от какъвто и да било опит да определя, кой е „истинският суфий” и каква е истинската връзка между суфизма и исляма. В понятията на суфийската риторика подобни формулировки имат смисъл единствено по отношение на духовния авторитет на суфийския наставник, за който нямам никакво намерение да твърдя каквото и да било. Тъй като съм критично настроен към някои политически възгледи, към които се придържа ориенталистиката от старата школа, все пак смятам за възможно изучаването и благожелателното възприемане на една традиция от рода на суфизма. Единственият допустим авторитет в настоящата книга са историческите свидетелства и на тяхна основа се изграждат умозаключенията и доказателствата. С една дума, дадената книга представлява опит за описателно тълкуване на засегнатата тема.
Настоящият труд не е предназначен за познавачите на исляма и аз се отказвам също така от диакритичните знаци, използвани при предаване написването на чуждите имена и понятия, което толкова обичат специалистите. Тук е дадено широкото тълкуване на предмета, чиято цел е както описанието на суфизма, така и отразяването на съпровождащите го спорни моменти. Днес в който и да било музикален магазин можете да си купите чудесни записи на музиката, родена в суфийските кръгове и заела днес своето място на световните музикални сцени. Пакистанският изпълнител на каввали* , Нусрат Фатех Али Хан, и мароканските музиканти от Джаджуки получават покани от водещи звукозаписни компании и се ползват с горещата подкрепа на популярни европейски и американски музиканти, тяхната музика е била използвана дори в киното /”Ходещият мъртвец”, от 1995 г., реж. Тим Робинс/. Стиховете на персийския поет Руми в множество английски преработки днес имат славата на най-продавани стихове в Америка. Въртящите се дервиши от Турция редовно дават представления в най-големите концертни зали на Запад. В Интернет има няколко десетки сайтове, свързани със суфийски групи, обосновали се в Америка. Някои групи, като иранското суфийско братство Ниматуллахи, което понастоящем пребивава в Лондон, издава висококачествени литературни списания с цветни снимки и статии, написани на блестящ език. Как да оценяваме всички тези прояви на суфизма? Преди всичко, трябва да знаем по какъв начин е възникнал суфизмът, за което читателят ще бъде подпомогнат от настоящата книга.
Имайки предвид спорния характер на нашата терминология, дадената книга съдържа кратко и предпазливо обсъждане на начина, по който суфизмът се е превърнал в обект на интерес от страна на Запада, както и на начина, по който самото това понятие функционира в западните езици. Ще се постарая освен това да представя обредите, ученията и дейците, неразривно свързани със суфизма както в далечното минало, така и в наши дни. Дадената книга не претендира за пълнота на обхвата. Познавачите без съмнение ще открият в представения от мен труд пристрастност, що се касае до примерите, почерпени от мюсюлманския Ориент, особено на тези от персийски и индийски произход, в сравнение с тези от турски, арабски или югоизточен азиатски произход. Самият предмет е толкова обширен, че пълният анализ на историята, литературата, философията, изкуството, институциите и обредите, свързани със суфизма би изисквал не един том, както и знанията на учени, вещи в различни езици. Напротив, даденият труд има формата на обзорен, поясняващ очерк, в който са представени темите, даващи ни възможност да погледнем на суфийската традиция от различни гледни точки.
Пояснителният, общо-познавателен характер на моята книга вероятно ще се стори решително отстъпление от приетите исторически и тясно концептуални изследвания на суфизма, тъй като аз изобщо не смятам, че всеки разглеждан термин има някакво точно определение, споделяно от всички. При това съм загрижен повече за разясняване на обредите и на ученията на суфизма, отколкото за тълкуването на умозрителните философски доктрини. За разлика от мнозинството предишни изследователи на суфизма, даденият труд не трактува това течение преди всичко като явление от миналото. Изучаването на историята на суфизма е съществено за неговото разбиране, но не е достатъчно – знанията от историята трябва да бъдат съчетани с анализ на съвременните проявления на суфизма, за да може да се разкрие неговата съвременна значимост. Признавайки правомерността на съществуване на противоречиви гледни точки относно тълкуването на суфизма и пояснявайки доводите на опонентите, аз се надявам да бъда истински проводник за читателя, който жадува да си изясни какво е днешното предназначение на суфизма.
След встъпителната глава за концепцията на суфизма аз разглеждам неговия произход и неговото развитие, движейки се постепенно от началния период към съвременността. За встъпление на моя разказ служат свещените източници, на които се опира суфизмът, и особено кораническото Откровение и образът на Пророка Мухаммад. След обсъждането на природата на светиите и на светостта следва обзор на съзерцателните практики, съсредоточени на повторението на името на Бог. След това е показано как се е развивало разпространението на суфийските ордени и ритуали. По-нататък идва ред на суфийската поезия и музика, с обзор на тяхното присъствие в съвременната култура. Заключителната глава е посветена на дилемата, с която се е сблъскал суфизмът в съвременния слят, в която въпросът за взаимоотношенията на суфизма с исляма се решава по различни начини. Някои суфийски вероучители настояват днес, че суфизмът е истинското въплъщение на исляма в най-пълния негов израз. Други суфии са изоставили каквито и да било опити да следват ислямското право или ислямския обред и представят суфизма като всеобща духовност, извън каквито и да било религиозни граници. Тук са представени и двата възгледа, обаче в кръга от задачи на книгата не влиза задачата да казва на читателя към кой от тези възгледи да се придържа. Суфийската метафизика е изучавана много по-често, отколкото която и да било друга страна на дадения предмет и ако аз се спирам само накратко върху тази тема, то е само заради това, че искам да подчертая практическата страна на исляма, която не е намерила дължимото й изясняване в по-голямата част от досегашните изследвания.
Настоящата книга се основава на моето над двадесетгодишно изследване на суфизма на арабски, урду и персийски език, на аспирантската ми работа в Харвардския университет, после, в качеството на професор, в Помонския колеж, а днес – в Университета на щата Северна Каролина, в градчето Чапел-Хил. Научният ми багаж бе попълван от продължителните ми научни пътувания до Индия и Пакистан, както и от пътуванията ми в Турция и Иран. Освен това имам неизплатим дълг към своя стар учител, професор Анемари Шиммел, най-влиятелният съвременен учен в областта на изучаването на суфизма. Настоящият труд се посвещава на нея в знак на благодарност за онази огромна помощ, която тя е оказвала на всички интересуващи се от суфизма. В продължение на тези двадесет години научих много от различни учени от Южна Азия, от Средния и Близкия Изток, от Европа и от Северна Америка. Особено много знания почерпих благодарение на щедростта и дружеската помощ на двама мои колеги от Университета на Северна Каролина, и двамата познавачи на суфизма. Винсент Корнел, остър критик и блестящ събеседник, прегледа предварително скицата на книгата и направи редица ценни забележки. Брюс Лоурънс, с когото си сътрудничех през последните десет години, половината от които в областта на изучаването и на преподаването на исляма и на суфизма, се оказа истински извор на полезни съвети и точни забележки. Без неговото участие настоящата книга не би видяла бял свят. Изразявам особена признателност на студентите, които посещаваха моите лекции, тъй като тяхното въодушевление и прямота ми помогнаха да изработя този мой подход към суфизма. Благодарен съм също на научната сътрудничка Дженифър Сандърс за блестящия и старателен подбор на материалите. Фотографът Джерълд Блоу от Оклендския музей на изкуствата показа необикновено умение при подготовката на илюстрациите. Бих искал да изразя признателността си и на суфийските ръководители, които щедро споделяха своите мисли с мен и бяха така гостоприемни, и преди всичко, на покойния капитан Вахид Бахш Сиал Раббани от братството Сабири-Чишти /Пакистан/ и на д-р Джавад Нурбахш, глава на братството Ниматуллах /Иран/. Разбира се, аз нося цялата отговорност за представените тук възгледи. Изразявам особена благодарност на Кендър Кроссен от издателството „Shambhala”, който ми подсказа идеята за настоящата книга. Както винаги, признателен съм на жена си, Джудит Ернст, за нейното разбиране и подкрепа.
Забележка. Коранът е цитиран с поредните номера на сурата и на аята, според общоприетото каирско издание*.
Аятите са посочени според християнското летоброене по григорианския календар, с изключение на забележките в края на книгата, където датите на издаване на книгите са дадени според мюсюлманския лунен календар, воден от деня на преселване /на арабски хиджра/ на Мухаммад от Мека в Медина /16 юли 622 година/, а след това, след отвесна черта, е дадена годината според григорианския календар.        





Leave a Reply.