По книгата: Карл Эрнст „Суфизм”
/Превод от немски/
На Анемари Шимел,
С признателност и любов

С Платон заедно възнеси се ти в Емпирей,
На идеите в първичното сияние;
И в лабиринта на мечтите нишката изгубвайки,
Можеш да решиш, че Бог си ти;
Така, в слънцето виждайки мним образец,
Танцува до главозамайване жрецът,
Дай ти на разума Всемирен урок
И убеди се сам, че с ум си ти мизерен.
    Александър Поуп, от поемата „Опитът за човека” /1734 г./

„Дервишът” и „факирът”:един страничен поглед върху суфизма
Трудно е човек да пише за суфизма. Като всяко сложно неевропейско религиозно явление, онова, което ние наричаме суфизъм, преди началото на епохата на Модерността в очите на Запада като че ли не било достойно за внимание. И едва две столетия по-късно европейците и американците обърнали поглед към световните религии. Самото разбиране за религията, което те смятали за съвършено естествено, се основавало главно на тяхното схващане  за християнството и особено за протестантството.