/По книгата на Мери Бойс „Зороастрийцы. Верования и обычаи.”Пер. с англ., Изд. „Наука”, 1988, 303 с./
/Продължение/

Увод
Пророкът Заратустра, син на Поурушаспа, от рода Спитама, е известен преди всичко от „Гатите” – седемнадесетте велики химна, които той е съчинил и които били добросъвестно запазени от неговите последователи. „Гатите” не са сборник от поучения, а вдъхновени, страстни сентенции, много от които са насочени към бог. Написани са в древна поетична форма, чийто произход може да бъде проследен /благодарение на скандинавските паралели/ чак до индоевропейската епоха. „Гатите” могат да се свържат с традицията на мантиците-гадатели, култивирана от жреците-пророци, които се опитвали да изразят с възвишени думи своето възприятие за божеството. Тази традиция се отличава с изтънчеността на своите намеци, с богатството и сложността на своя стил. Подобна поезия може да бъде разбрана напълно само от обучен човек, а доколкото Зороастра е вярвал, че бог му е възложил задачата да предаде неговото откровение на цялото човечество, трябвало да проповядва с прости думи на обикновените хора. Неговите сентенции се предавали устно от последователите му от поколение на поколение и в края на краищата били записани чак по времето на Сасанидите, управниците на третата Иранска империя. Тогава се говорело вече на средно-персийски език, така наречения език пехлеви. Съчиненията на пехлеви съдържат безценни пояснения за разбиране на удивителните по своята неяснота „Гати”.

  Много ценни материали са се запазили и в „По-малката Авеста”. Езикът, на който е говорел Зороастра, ни е известен единствено от „Гатите” и от още няколко други древни текстове. Подобна лингвистична изолираност увеличава трудностите при тълкуването на химните, тъй като в тях има множество думи, които не се срещат никъде другаде. От останалите части на „Авеста” до нас са достигнали литургичните текстове, отразяващи различни етапи от развитието на един и същ език /макар и не съвсем на един и същ диалект/. Според последователите на Зороастра всички тези писмени документи съдържат различни части от откровението, получено от пророка, така че всички те били почитани подобаващо. Макар че западните учени определят всички текстове, съставени след „Гатите”, като цяло, като „По-малката Авеста”, сред тях има и доста древни фрагменти. Тази забележка се отнася преди всичко до някои от яштите – химните, посветени на отделни божества.

Призванието на Зороастра

Датите за живота на Зороастра не могат да бъдат точно установени, тъй като той е живял във време, предисторическо за неговия народ. Езикът на „Гатите” е архаичен и близък до езика на „Ригведа”, създаването на която се отнася до периода около 1700 г. пр. н. е. И в „Гатите”, и в „Ригведа” откриваме представи за света, отнасящи се до древността, до обществото през каменната ера. Можем да внесем известна поправка, имайки предвид консерватизма на езиковия стил, а е възможно също така „народът на Авеста” /както наричат племето, от което произхожда самият Зороастра, поради липсата на друго наименование/, да е бил беден и изолиран от останалия свят и да не е бил толкова интензивно подложен на промените през бронзовата ера. Затова можем само да се осмелим да предположим, че всъщност Зороастра е живял някъде между 1500 и 1200 г. пр. н.е.

Зороастра споменава за себе си в „Гатите” като за заотар, т.е. напълно правомощен свещенослужител. Той е единственият основател на религия, който е бил едновременно и свещенослужител, и пророк. В „По-малката Авеста” той нарича себе си с общата дума за свещенослужител – атаурван. Той нарича себе си и мантран – „съчинител на мантри”. Мантрата е вдъхновено екстатично изречение, заклинание /на санскрит мантра/. При индо-иранците обучението в свещеничество започвало в ранна възраст, вероятно около седемгодишна възраст, и е било устно, тъй като те не са познавали писмеността. Състояло се главно в изучаване на обредите и на постановките на вярата, както и в овладяване изкуството на импровизиране на стихове за призоваване на боговете и за тяхна възхвала, както и за изучаване наизуст на великите мантри, съставени по-рано от мъдреците. Иранците смятали, че зрелостта се достига на петнадесетгодишна възраст и вероятно именно на тази възраст Зороастра е станал свещенослужител.

Изхождайки от „Гатите”, можем да предположим, че впоследствие той се е стремил да усвои всички знания, които получавал от различните си учители. По-нататък той изобразява себе си като ваедемна /букв. „онзи, който знае”/ - „посветен, притежаващ мъдрост, вдъхновена от божеството”. Според зороастрийските предания /запазили се в пехлевийските съчинения/, той прекарал дълги години в скитания, търсейки истината. Неговите химни ни дават основание да предположим, че е бил свидетел на насилието и на военните действия от страна на поклонниците на девовете, които нападали мирните общини, за да ги ограбват, да убиват и да крадат добитъка им. Осъзнавайки своето безсилие, Зороастра се изпълнил със страстен стремеж към справедливост, за да може нравственият закон на божествата-ахури да бъде установен наравно и за силните, и за слабите, за да настъпи покой и ред, и за да могат всички да водят добър и мирен живот.

Според зороастрийските предания, Зороастра вече бил навършил тридесет години,  възрастта на зрялата мъдрост, когато най-сетне получил откровението. Това велико събитие се споменава в една от „Гатите” /Ясна 43/ и накратко е описано в пехлевийското съчинение Задспрам /Задспрам 20-21/. В него се разказва, как веднъж, докато участвал в сбор по случай пролетното празненство, Зороастра тръгнал  призори към реката за вода за приготвяне на хаома. Той влязъл в реката и се опитал да загребе вода от средата на потока. Когато се върнал на брега /в този момент самият той бил в състояние на ритуална чистота/, пред него в свежия пролетен въздух се появило видение. Той съзрял на брега сияйно същество, което му открило, че е Воху-Мана, т.е. „Благ помисъл”. То завело Зороастра при Ахура-Мазда и още пет други същества, излъчващи светлина, в чието присъствие пророкът „не виждал собствената сянка на земята заради ярката светлина, която те излъчвали”. И именно тогава Зороастра получил от тези седем божества своето откровение.

Ахура-Мазда и неговият противник 

Така Зороастра за пръв път видял Ахура-Мазда със собствените си очи. След това той неведнъж усещал неговото присъствие или пък чувал думите на Ахура-Мазда, призоваващ пророка към свещеническа служба, на които Зороастра с готовност се подчинявал. „За това /обявява Зороастра/ аз започнах да ти принадлежа още от самото начало” /Ясна 44,11/. „Докато имам сили и възможности, ще уча хората да се стремят към истината-аша” /Ясна 28, 4/.

Зороастра се прекланял пред Ахура-Мазда като пред повелителя на аша /ред, праведност и справедливост/. Това съответствало на традицията, тъй като още от древността Мазда бил почитан като най-великият от тримата ахури, пазители на аша. Но Зороастра отишъл по-далеч и скъсвайки рязко с приетите вярвания, провъзгласил Ахура-Мазда за единствен несътворен бог, съществуващ вечно, творец на всичко благо, включително на всички други добри и благи божества.

Не е възможно да проследим хода на мисълта на Зороастра, довел го до тези възвишени вярвания. Очевидно той е могъл да стигне до тях, размишлявайки за ежедневните богослужения, които извършвал като свещенослужител, замисляйки се над свързаните с тях представи за произхода на света. Както вече бе споменато, учените-жреци били разработили теория за сътворението на света на седем последователни етапа, с всичките седем творения, вземащи участие в богослужението. Те утвърждавали първоначалното единство на целия материален свят и на целия живот, възникнал от едно единствено първоначално растение, от едно животно и от един човек. Може би изхождайки именно от тези представи, в ума на Зороастра е възникнала мисълта да припише също такъв произход и на единствения и божествен свят, и да смята, че в началото е съществувало само едно божество – Ахура-Мазда, всезнаещ и премъдър, праведен и добър, от когото са произлезли и всички останали благи божества.

По всяка вероятност, тъкмо суровата действителност е убедила пророка в това, че мъдростта, праведността и добротата по своята природа се отличават от порочността и жестокостта. И ето че по време на едно от неговите видения пред него се явил съществуващият заедно с Ахура-Мазда негов противник, Ангра-Маинйу /”Зъл дух”/, който също е изначален, но е несведущ и напълно зловреден. Зороастра съзрял тези две основни противоположности на битието в тяхното изначално стълкновение: „Наистина има два първични духа, близнаци, славещи се със своята противоположност. В мислите, в словата и в действията те двамата са добър и зъл… Когато тези два духа за пръв път влезли в битка, те създали битието и небитието, и онова, което очаква в края на краищата онези, които следват пътя на лъжата /друг/ - то е най-лошото, а онези, които следват пътя на доброто /аша/, ги чака най-хубавото[10]. И ето че от тези два духа единият, следващ лъжата, избрал злото, а другият – най-светият дух, обвит в най-твърдия камък /тоест, в небесната твърд[11]/, избрал праведността и нека /това да го знаят всички/,които постоянно ще облаготворяват Ахура-Мазда с праведни дела” /Ясна 30, 3-5/.   

Основен елемент в това откровениe е фактът, че двете първични същности, и двете доброволно /макар че очевидно, в съответствие със собствената си природа/ са избрали, едната – доброто, а другата – злото. Именно това действие служи като прототип на аналогичния избор, който трябва да направи всеки човек в своя живот. Именно в резултат на този избор, присъщият на двата духа антагонизъм се е превърнал в активно противодействие, изразило се по решение на Ахура-Мазда в борба между „творението” и „анти-творението”, или както е казал пророкът, до създаване на „битие” и „небитие” /тоест, смърт/, тъй като в своето всезнание Ахура-Мазда вече е знаел, че след като вече е станал творец и е създал света, Злият Дух трябва да го нападне, тъй като този свят е благ и ще се превърне в арена на борба между двете сили. В края на краищата, Ахура-Мазда ще спечели великата битка и ще може да унищожи злото, и да направи така, че светът да стане напълно благ завинаги.

Седемте божества и седемте творения   

Именно идеята за „седемте божества” е станала главната новост в учението на Зороастра, макар че в основата им са залегнали старите представи за произхода на света. В началото, както е смятал Зороастра, Ахура-Мазда е сътворил с помощта на Светия Дух /Спента-Маинйу/ шест по-низши божества, същите онези „излъчващи светлина същества”, които Зороастра съзрял при първото си видение. Заедно с Ахура-Мазда те станали седем божества и заедно с него създали онези седем творения, които са образували света. Сътворението на шестте божества е описвано по различен начин в зороастрийските съчинения, но във всички случаи се подразбира тяхното задължително единство. Ту се казва, че Ахура-Мазда е техен баща, ту че той е „смесен” с тях, а в един от текстовете на пехлеви създаването им от Ахура-Мазда се сравнява със запалването на един светилник от друг.

Тези шест велики божества, както учил Зороастра, на свой ред извикали към живота други благи божества, които били добри богове, почитани още в древно-иранския пантеон. /Самият Зороастра призовава в „Гатите” някои от тях, по-специално „някои ахури”, тоест Митра, Апам-Мапата, Сраоша, Аши и Геуш-Урван/.

Според учението на Зороастра, всички тези божества, пряко или косвено, се явяват еманации на самия Ахура-Мазда, и намирайки се под негово ръководство, в съответствие със своето предназначение, те се стремят да съдействат за сътворяването на доброто и за унищожаването на злото. В зороастризма те са наричани язата /”язата – букв. „достоен за поклонение”/ или Амеша-Спента – букв. „Безсмъртен Светец”. Последното означение не се среща в „Гатите”, по-скоро то е било измислено от самия Зороастра, за да отличи открилите се пред него благи божества от мнозинството езически богове, към които във „Ведите” хората се обръщат като към „всички безсмъртни”. Та нали Зороастра смело и решително е отхвърлял поклонението пред войнствените и безнравствени демони-девове, тоест пред Индре и неговите съратници, които пророкът считал за „злонамерен род” /Ясна, 32, 3/. „Девовете избират неправилно, защото Измамникът[12] се приближава към тях, докато те се съвещават, и затова те избират най-лошия замисъл”. Тогава всички те заедно „прибягват към Яростта, с която поразяват живота на човека” /Ясна 30,6/. Според Зороастра девовете са били зли и по своята природа, и по направения от тях избор между доброто и злото, тоест, те са подобни на самия Ангра-Маинйу, лъжливи богове, пред които хората не трябва да прекланят, защото те предизвикват разпри между тях, като ги съблазняват да извършват кръвопролитни жертвоприношения и убийствени войни.

Един от най-важните изрази в откровенията на Зороастра, това е ключовата дума спента, използвана по отношение на Ахура-Мазда и прилагана към всички негови творения. В самата си основа то е означавало, по всяка вероятност, „обладаващ сила”, а по отношение на благите божества – „обладаващ силата да помогне”, откъдето следователно – „съдействащ, поддържащ, принасящ полза”. Благодарение на постоянната й употреба в религиозния контекст, думата „спента” е придобила ново значение, подобно на английската дума holy – „свят”, чието първоначално значение също е „мощен, силен”[13].  Думата „свят” е близка по превод на авестийската дума „спента”, но за да се избегне появата на представи, чужди на зороастризма, някои учени са предпочитали да превеждат във всички случаи авестийската дума „спента” като „обилен, щедър” /на англ. bounteous/. Този начин на превеждане обаче има недостатъка, че в английския език /както и в руския – И. С.-К./ тези думи нямат религиозни асоциации и не предават чувството на дълбока почит, което се подразбира в авестийската дума „спента”. Тук авестийската дума „спента” се превежда обикновено като „свят”, „благ”.

Макар че наименованието Амеша-Спента /”Безсмъртни Светии”/ може да бъде прилагано към които и да било божества, сътворени от Ахура-Мазда, то се прилага главно към шестте велики същества от първото видение на пророка, а останалите, по-малки божества, са наричани просто язата. Понятието за шестте Безсмъртни Светии е съществено за учението на Зороастра, то има големи духовни и етични последствия, тъй като тези създания въплъщават качества или атрибути на самия Ахура-Мазда и от своя страна /ако правилно бъдат помолени и почитани/ могат да даряват с тях хората. За всеки човек, включително и за самия пророк, Безсмъртният Светия, показващ пътя към останалите, това е Воху-Мана /”Благ помисъл”/. Най-близкият му съюзник е Аша-Вахишта /”Най-добра праведност”/, божество, олицетворяващо могъщия закон на истината-аша /Зороастра го споменава в „Гатите” най-често от всичките шест Безсмъртни Светии/. После следват: Спента-Армаити /”Свято благочестие”/, който въплъщава посвещението на всичко хубаво и праведно, и Хшатра-Ваирйа /”Желана власт”/, представляващ едновременно силата, която всеки човек трябва да проявява, стремейки се към праведния живот, както и божествената власт, и царството. Заключителната двойка се състои от Хаурватат /”Цялостност”/ и Амеретат /”Безсмъртие”/. Те не само укрепват смъртното битие, но даряват и вечно процъфтяване и вечен живот, който праведните получават в присъствието на Ахура-Мазда.

Тези божествени качества били отбелязани, а след това хората им се молили и ги почитали като отделни богове, което е характерно и за езическата иранска религия, както вече видяхме във връзка с Митра, заобиколен като свои спътници от божествата на Дружбата, Послушанието, Справедливостта, Доблестта и Божествената благодат.

Така Зороастра е използвал старите форми в своето ново учение. Той си представял, че шестте Безсмъртни Светии са също така тясно свързани с върховното божество Ахура-Мазда, както и божествата-спътници – с Митра. В един от текстовете на „По-малката Авеста”, Амеша-Спента са описвани по следния начин: „Те имат една мисъл, едно слово, едно действие… Те виждат душите си един на друг, мислейки за благите мисли, мислейки за благите думи, мислейки за благите дела… Те са творци, създатели и извършители, защитници и пазители на творенията на Ахура-Мазда” /Яшт 19, 16-18/. В езическата иранска традиция е съществувала тенденцията абстрактните божества да бъдат свързвани с природните явления толкова тясно, че /както е в случая с Митра и с Апам-Напат/ съответното явление се е разглеждало като олицетворение на самото божество. Затова няма нищо чудно в това, че още в „Гатите” е имало точно такова обединение на седемте Амеша-Спента със седемте творения. Произходът на подобна връзка във всички случаи може да бъде разбрана, изхождайки от размислите на пророка над ритуала на богослужението – чрез ежедневните молитви, призвани да укрепват и да благославят седемте творения. Очевидно, докато Зороастра обмислял този ритуал, той се убедил, че във всеки предмет, който е виждал или е докосвал по време на обреда, е присъствало нещо нематериално, някакво скрито божество. Благодарение на извършването на тези обреди, изпълнявани главно за поддържане на веществения свят, можело в същото време да бъдат постигани нравствени и духовни блага. За тази цел  човек трябвало да се опита да ги посвети на почитта на великите невидими Амеша-Спента. Така обредите от вековна древност придобили ново измерение

Връзката между всяко отделно божество и съответстващото му творение изглежда напълно обоснована, тъй като, независимо от това дали зороастризмът бива приеман интуитивно или е получен посредством божествено откровение, той може да се смята за рационална религия. Така например, Хшатра-Ваирйа /”Желана власт”/ станал властелин на небесата от камък, защитаващи със своя свод земята. Разположената под тях земя принадлежи на Спента-Армаити /”Свята благочестивост”/. Водата е творение на Хаурватат /”Цялостност”/, а растенията се отнасят към Амеретат /”Безсмъртие”/. Воху-Мана /”Благ помисъл”/ е повелител на кротката, милосърдна крава, която според иранците-номади била символ на съзидателното добро. Огънят, който пронизва всички останали творения, а благодарение на слънцето управлява и смяната на годишните времена, е под покровителството на Аша-Вахишта /”Най-добра праведност”/, тоест на „Реда”, който се разпространява по целия свят и го подрежда. Човекът със своя разум и с правото си на избор принадлежи най-вече на Ахура-Мазда. Тези взаимоотношения, за които едва-едва се намеква в „Гатите”, са изложени съвсем ясно в по-късните съчинения.

Редът, в който са споменавани седемте велики божества Амеша-Спента, често пъти не съответства на хронологичната последователност на седемте творения. Това се обяснява с факта, че е било естествено те да бъдат назовани в съответствие с божественото достойнство и значимост, като се започне с Ахура-Мзда, който стои начело на тези седем божества. Вярващият можел да се обръща с молитва към което и да било от седемте божества, но трябвало да призовава всички тях, ако искал да стане съвършен човек. Две божества от числото на Амеша-Спента имали особена връзка с две групи на общността. Армаити, покровителката на майката-земя, раждаща всичко, била покровителка на жените, които трябвало да бъдат също като нея плодовити и смирени. Хшатра, властелинът на високото небе, защищаващо всички, както и всичко каменно бил подходящ да стане покровител на мъжете, които в качеството си на воини използвали своето оръжие, стрели и копия с наконечници от кремък, прашки и тежки боздугани, за да защитават своето племе или по време на грабеж. Като образована класа, жреците очевидно били обособени от останалата част на общността и се намирали под покровителството на Ахура-Мазда /”Господар на мъдростта”/, чието творение, човекът, те представлявали по време на богослужението. Доколкото в зороастризма властта на върховното божество е така всеобхватна, тази последна връзка не била чак толкова съществена.

Човек трябва не само да покровителства шестте по-малки творения, но да се грижи за собственото си физическо и нравствено здраве, и да се грижи също така за своите събратя, защото всеки от тях поотделно се явява създание на бог. Зороастра дал на своите последователи специален морален закон – да живеят в съответствие с благата мисъл, с благото слово и с благото дело. Този забележителен закон се състои в това - тройното изискване към иранските свещенослужители които, за да бъдат ефективни молитвите им, трябвало да ги извършват само с благи намерения, с правилни слова и  старателно изпълнявайки обредите на богослужението, се отнасяло за всички хора.

По такъв начин учението за седемте Амеша-Спента и за седемте творения задължавало към всеобща нравственост и внушавало на вярващия дълбоко чувство за отговорност по отношение на заобикалящия го свят. Човекът е най-важното от всички творения, но с останалите шест творения го обединява тяхното общо предназначение, тъй като всички благи творения се стремят към една обща цел: човекът – съзнателно, а останалите – по природно влечение, та нали всички те са създадени с обща цел – окончателната победа над злото.

Творението и трите ери 

Друг аспект на отношенията между осезаемо и неосезаемо в учението на Зороастра /известен повече от съчиненията на пехлеви/, се състои в това, че Ахура-Мазда е извършил акта на сътворяването на два етапа. Най-напред той създал всичко освободено от телесна обвивка, т.е. в „духовен, нематериален” вид /на пехлеви, меног/. След това той придал на всичко „материален” вид /гетиг/. Материалното битие било по-добро от предшестващото нематериално битие, тъй като осъществените от Ахура-Мазда творения получили в него благо под формата на нещо цялостно и осезаемо. Тези два етапа, взети заедно, образуват акта на творението, наричан на пехлеви Бундахишн /”Сътворяване на основата”/. Когато творението станало материално, се започнала битката със злото, тъй като, за разлика от нематериалното битие, материалното творение се оказало уязвимо за силите на злото. Срещу него веднага се нахвърлил Злият Дух /Ангра-Маинйу/. Според мита, изложен в съчиненията на пехлеви, Ангра-Маинйу яростно нахлул в света през долната сфера на каменното небе и унищожил неговото съвършенство. След това Злият дух изсушил растението, убил еднотворния бик и първия човек. В края на краищата, той нападнал седмото творение, огъня, и го развалил с дим, като по този начин нанесъл материална вреда на всички благи творения.

И тогава божествените същества се обединили. Амеретат /”Безсмъртието”/ взело растението и го счукало /така, както се счуква хаома за богослужение/, а прахът от него разпръснал по света заедно с облаците и дъжда, за да пораснат навсякъде повече растения. Семето на бика и на човека, очистено от Луната и от Слънцето, породило още повече добитък и хора. Както и в зороастрийската версия на древния мит, благотворното жертвоприношение, първоначално отнасяно към езическите богове, било приписано на злодейството на Ангра-Маинйу, тъй като именно той внесъл развала и смърт в съвършения и неизменен свят, създаден от Ахура-Мазда. Но понеже Безсмъртните Светци притежавали свята сила, те съумели да превърнат неговите злодеяния в полза за света – за същата тази цел трябва постоянно да полагат усилия и всички благи творения. 

„Сътворението” е първият от трите периода или ери, на които се дели историята на света. Нападението на Ангра-Маинйу отбелязало началото на втората ера  - на „Смесването” /на пехлеви, Гумезишн/, в продължение на която този свят вече не е напълно добър, а представлява смесица от добро и зло. Когато цикълът на живота бил задействан, Ангра-Маинйу продължил нападенията си срещу света, заедно с демоните-девове и с другите сили на злото и на мрака, които той сътворил, за да се противопоставят на благите божества. Те не само нанасяли материални щети на целия свят, но пораждали и всички нравствени пороци и духовни злини, от които страдат хората. За да се противопоставя на техните нападения, човек трябва да почита Ахура-Мазда и шестте Амеша-Спента и напълно да ги приема с цялото си сърце, така че в него да не остава място за пороци и слабости. Той трябва също така да почита всички благи божества-язата. Някои от тях, като например двамата по-млади ахури /Зороастра се обръща на два пъти към тях в „Гатите”/, ще помагат на човека в нравствената му борба, докато други, като Слънцето и Луната, ще му помагат да запазва материалния свят непоклатим и в съответствие с истината-аша.

Според новото откровение, получено от Зороастра, човечеството и благите божества имат общо предназначение – постепенно да победят злото и да възстановят света в неговия първоначален, съвършен вид. Онзи забележителен миг, в който ще се извърши това, е наричан Фрашокерети /на пехлеви, Фрашегирд/, което вероятно означава „Правене на чудо, чудотворство”. С това ще завърши втората ера, тъй като ще започне третата ера – „Разделението” /на пехлеви, Визаришн/. Тогава доброто отново ще бъде отделено от злото, а тъй като второто ще бъде унищожено окончателно, „Разделението” ще продължи вечно, и през цялото това време Ахура-Мазда, благите божества-язата, мъжете и жените ще живеят заедно в пълно спокойствие и мир.

След като е обосновал по такъв начин не само началото, но и края на човешката история, Зороастра напълно скъсал с предшестващите представи, според които, след като животът веднъж вече е започнал, ще продължава дотогава, докато хората и боговете изпълняват своите задължения. Древната идея за сътрудничество между божествата и молещите се, необходима за поддържане на реда в света, в съответствие с истината-аша, се запазва в учението на Зороастра. Обаче той е придал на това сътрудничество ново значение, виждайки в него не само средство за запазване на света такъв, какъвто е, но и откривайки, че крайната му цел е възстановяването на идеала. Това откритие придавало ново достойнство на човека, тъй като излизало, че той е създаден, за да бъде съюзник на бог и за да се труди заедно с него за постигане на победа над злото, страстно желана и от двамата – и от бога, и от човека.

Учението за трите ери – на „Сътворението”, на „Смесването” и на „Разделението”, придава в известен смисъл цикличност на историята, тъй като материалният свят се възстановява по време на третата ера в същото онова съвършенство, каквото е имал по време на първата ера. А дотогава цялата печал и всички трудности през настоящата ера на „Смесването” представляват част от битката против Злия Дух. По такъв начин Зороастра не само е показал благородното предназначение на човечеството, но и разумно е обяснил страданията, които човек преживява през своя живот, съзирайки в тях бедствия, произлизащи от Злия Дух, а не страдания на тварите, зависещи от волята на техния всемогъщ Творец.

Смъртта и задгробният живот 

Основното бедствие на човечеството е смъртта. Тя принуждава душите на хората през ерата на „Смесването” да напускат материалния свят /гетиг/ и да се връщат за известно време в несъвършеното нематериално състояние /меног/. Зороастра смятал, че разделяйки се с тялото, всяка душа бива съдена заради онова, което е извършила в продължение на своя живот. Той учил, че и жените, и мъжете, и слугите, и господарите могат да мечтаят за рая, а преградата още от езически времена – „Мостът-Разделител”, в неговите откровения се превърнала в място за съдебно разглеждане, където присъдата над всяка душа зависи не от многото щедри жертвоприношения през миналия живот, а от нейните нравствени Постижения. Този съд е оглавяван от Митра, от двете му страни седят Сраоша и Рашну, който държи везните на правосъдието. На тези везни се претеглят мислите, думите и делата на всяка душа: добрите – на едната чаша на везните, а лошите – на другата. Ако добрите дела и мисли са повече, смята се, че душата е достойна за рая. Тогава, водена от прекрасна девойка, която е олицетворение на собствената съвест на всеки човек /наричана даена – букв. „вяра”, всъщност „правилна вяра”/, душата преминава по широк мост и се устремява нагоре. Ако везните се накланят към страната на злото, мостът се стеснява и става като острието на кинжал. Тогава отвратителна вещица посреща душата, преминаваща по моста, хваща я и я дърпа надолу, към ада – „жилището на Лошия помисъл” /Ясна 32, 13/, където грешникът изживява „дълъг живот сред страдания, мрак, лоша храна и скръбни стонове” /Ясна 31, 20/.

Представата за ада като за място на мъчения, който е надзираван от Ангра-Маинйу, очевидно принадлежи на самия Зороастра. Тя се е оформила под влиянието на дълбоката му вътрешна убеденост в необходимостта от справедливост. Онзи малък брой души, „чиито лоши /дела/ се уравновесяват” /Ясна 33,1/, се отправят към „Мястото на смесените” /Мисван-гату/, където, както и в старото подземно царство на мъртвите, те водят мрачно съществуване, лишено от радост и печал.

Но през цялата ера на „Смесването” дори на душите в рая не е отсъдено пълно блаженство, тъй като щастието ще настъпи едва по време на „Правенето на чудо” /Фрашегирд/. Очевидно в езическите времена, подобно на индо-арийците през ведическата епоха, иранците са смятали, че след като стигне до рая, всяка блажена душа се съединява с възкръсналото си тяло, за да живее отново щастлив живот, изпълнен с чувствени усещания. А Зороастра е учил, че душите на праведните трябва да чакат това висше блаженство до момента на настъпване на Фрашегирд, когато ще получат „бъдещото тяло” /на пехлеви, тани-пасен/, а земята ще върне костите на всички умрели /Ясна 30, 7/. Всеобщото възкръсване ще бъде последвано от Последния Съд, когато праведниците ще бъдат отделени от грешниците, както от онези, които са доживели до това време, така и от вече осъдените по-рано. Тогава Аирйаман, божеството на дружбата и изцелението, заедно с бога на огъня Атар, ще разтопи целия метал в планините, и той ще потече по земята като нажежена река. Всички хора ще трябва да преминат през тази река и както се казва в текста на пехлеви, „на праведните тя ще се стори като току-що издоено мляко, а на нечестивите ще им се стори, че вървят през разтопен метал” /Големият Бундахишн XXXIV, 18-19/.

В това грандиозно апокалиптично видение на Зороастра вероятно несъзнателно са се смесили разказите за изригването на вулканите и за потоците лава, с неговите собствени впечатления от древно-иранските изпитания-ордалии с разтопен метал. В съответствие с неговото строго учение, тогава трябва да възтържествува истинската справедливост, както е ставало и на земята при изпитанията с огън. По време на второто изпитание всички грешници ще преживеят втора смърт и ще изчезнат завинаги от лицето на земята. Демоните-девове и силите на мрака ще бъдат унищожени по време на последното велико сражение с божествата-язата. Реката от разтопен метал ще потече надолу, към ада, ще убие Ангра-Маинйу и ще изгори последните остатъци от зло в света.

Тогава Ахура-Мазда и шестимата Амеша-Спента тържествено ще извършат последното духовно богослужение-ясна и ще принесат последното жертвоприношение /след което повече никога няма да има смърт/. Те ще приготвят мистична напитка – „бяла хаома”, която ще дари с безсмъртие всички блажени възкръснали, вкусили от нея. Тогава хората ще станат същите, като самите Безсмъртни Светци – единни в мислите, думите и делата, не остаряващи, не познаващи болести и тление, вечно изпълнени с радост в царството на бог на земята. Защото според Зороастра, именно тук, в този познат и любим свят, възстановил своето първоначално съвършенство, ще се възцари вечното блаженство, а не в далечния и илюзорен рай.

Така че ерата на „Разделението” се явява възобновяване на ерата на „Сътворението”, с това изключение, че не се предвижда да има първоначална единичност на одушевените същества. Планините и долините ще отстъпят място на гладка равнина, обаче там, където в началото е имало едно растение, едно животно и един човек, завинаги ще си остане голямото и разнообразно множество от растения и живи същества, появили  се оттогава насам. Точно по същият начин множеството божества, създадено от Ахура-Мазда, продължават своето отделно битие. Не се предсказва, че те ще бъдат погълнати обратно от върховното божество. Както се казва в пехлевийския текст, след Фрашегирд „Ормазд, Амахраспанд[14], всички язата и хората ще бъдат заедно… повсеместно ще бъде като пролет в градина, в която цъфтят всевъзможни дървета и цветя… и всичко това ще бъде творение на Ормазд” /Дадестани-Диниг. Ривайат XLVIII, 99, 100, 107/.

Следователно Зороастра пръв е учил за съда над всеки човек, за рая и ада, за бъдещото възкресение на телата, за всеобщия Последен Съд и за вечния живот на съединилите се души и тела. Тези представи впоследствие са станали известни на религиите на човечеството, били са заимствани от юдейството, християнството и исляма. Но единствено в самия зороастризъм те имат пълна логична връзка помежду си, тъй като Зороастра е подчертавал и изначалната благост на материалния свят и, съответно, на плътското тяло, както и непоколебимата безпристрастна божествена справедливост. Според Зороастра спасението на всеки човек зависи от съвкупността на неговите мисли, думи и дела, в които нито едно божество не може да се намесва и да ги променя, независимо дали от състрадание или по прищявка. В подобно учение вярата в Деня на Съда изцяло получава своя ужасяващ смисъл: та нали всеки човек трябва да бъде отговорен за съдбата на собствената си душа и да споделя общата за всички отговорност за съдбините на света. Проповедта на Зороастра е била едновременно благородна и изискваща усилия от страна на всеки човек, тя е призовавала към решителност и храброст онези, които са я приемали.       

 

          

 

[10] От древно-иранските словосъчетания „най-лошо битие” и „най-добро битие” впоследствие са възникнали съответните персийски означения за „ад” /дузах/ и за „рай” /бехешт/.

[11] Определението „обвит в камък” може да бъде разбирано и като отнасящо се до истината, здрава и неизменна като камъка.

[12] Тук се има предвид Злия Дух – Ангра –Маинйу.

[13] Английската дума holy – „свят”, е сродно на английската дума whole - „цялостен, здрав”.Авестийската дума „спента” е сродна на руската дума „святой”.

[14] Ормазд е по-късната форма на името Ахура-Мазда /на пехлеви/, Амахраспанд е пехлевийската форма на името Амеша-Спента.

 


Comments




Leave a Reply