По книгата на Н.В. Порублев „Культы и мировые религии”. – М., 1994 г. – 336 с.
Н.В. Порублев
Ранните религиозни идеи на иранската митология и основателят на религията на зороастризма

Религията, известна под наименованието зороастризъм, се е зародила в Древна Персия. Населението на Персия или на Иран, както се нарича днес тази страна, е от арийски произход. Около 1 000 години преди Христос една част от арийските номадски племена излязла от Европа и след като започнала да нахлува на територията на тази страна от север и от североизток, я завладяла напълно около 800 г. пр. н.е. Друга част от арийските племена стигнала по-далеч в югоизточна посока и заела територията на Северна Индия. Затова още преди възникването на зороастризма между персите и жителите на Индия се е наблюдавало сходство не само в речта, но и във вярванията. Свещените книги на древните индуси и перси свидетелстват за това, че в страните им е съществувал политеизъм. Така например, и персите, и индусите се покланяли на бога на слънцето Митра, за най-древните им религии е бил присъщ култът към огъня, почитането на свещената напитка, която при персите се е наричала хаома, а при индусите – сома, както и някои други еднакви обичаи. Дори религиозните термини доказват съществуването на техния общ корен. Например, при индусите Индра и Нанхайтхайя били считани за богове, докато персите наричали злите духове със съответните имена Андра /Индра/ и Нанхайтхайя. С думата „агура” персите наричали почтително висшите богове, докато индусите наричали демоните с думата „асура”. Така че разликата се е състояла в това, че духовете, известни с едни и същи имена, получили точно противоположни функции в древно-иранската и в индийската митология.
Зороастризмът взема своето наименование от името на основателя Заратустра, чието латинизирано име е Зороастра. Според традиционната пехлевийска хронология, той се е родил в Персия през 660 г. преди Христос. В юношеската си възраст вземал уроци при учител. На 20-годишна възраст изоставил родителите и жена си и тръгнал да броди по света, търсейки отговори на религиозните въпроси.

Видението на Зороастра
Основна причина за основаването на тази религия, по думите на Зороастра, било даденото му откровение или видение, което той получил на 30-годишна възраст. Първото си и най-удивително видение той получил на брега на река Дайт, недалеч от дома, където живеел. Пред Зороастра се появила фигура „девет пъти по-висока от човек”. Това било главното божество от върховната триада на иранския пантеон от богове – архангелът Вогу-Мано /”блага мисъл”/. Вогу-Мано задал няколко въпроса на Зороастра, а след това му заповядал да свали от себе си „одеянието” на материалното си тяло и като безплътна душа да се възкачи в присъствието на Ахурамазда, „Мъдрия Господ” и на Всевишното същество, беседващо със събралите се ангели. Интересна подробност в този разказ е това, че откакто Зороастра се появил в небесното събрание, той повече не виждал своята сянка „поради ярката светлина на ангелите”, които го заобикаляли. По време на това събрание Ахурамазда дал на Зороастра наставления относно учението на истинната религия и го призовал да бъде негов пророк. По-нататък се казва, че в продължение на последвалите осем години Зороастра се срещал по време на своите видения поотделно с всеки от шестте главни архангели. И всеки път новата среща внасяла определено допълнение към първоначалното му откровение. И така, както се казва в традиционните предания, след виденията Зороастра веднага започнал да проповядва, но претърпял неуспех. В момента на дълбокото му разочарование го посетил злият дух, Анхра-Майню и взел да го уговаря да се откаже да служи на Ахурамазда. Обаче Зороастра не се поддал на изкушението и продължил да проповядва вярата си.
Един ден Зороастра пристигнал в Източна Персия, където имал възможност да говори за своята вяра в двореца на арийския цар Виштаспа.
Този владетел бил добър човек и се интересувал от новата религия. Обаче сред придворните му голям авторитет имали кави - привържениците на първобитните политеистични култове, отнасящи се враждебно към култа към Ахурамазда, езическите жреци, занимаващи се с магия. Те започнали да преследват Зороастра и успели да направят така, че да го приберат в затвора. Но въпреки трудностите, Зороастра успял да обърне в новата вяра Виштаспа, който преди това принадлежал към съсловието на жреците кави. За това способствало чудесното изцеление от Зороастра на любимия кон на царя. Освен това, жената на Виштаспа, Хутаоса, още от самото начало споделяла религиозните възгледи на Зороастра, като му съдействал във всичко.
След обръщането на царя в новата вяра знатните му поданици също приели новата религия. Особено важно било обръщането в новата вяра на Зайн, братът на монарха, както и на неговия син Исфендир. Освен тях голямо значение за Зороастра било обръщането в новата вяра на двамата дворяни Фрашаоштра и Джамнаспа. Първият му дал за жена дъщеря си Хоуви, а вторият се оженил за неговата дъщеря, Поуруциста. От този момент нататък думата „кави” променила своето значение и започнала да се възприема като титла за цар, за владетел, откъдето дошло и наименованието на династията на Кейянидите.
По-нататъшният живот на Зороастра били съпътствани от успехи при разпространението на религията му в Персия. Обаче привържениците на Зороастра били принудени да водят война за защита на новата религия, тъй като срещали много силна съпротива от страна на северните номадски племена. С особеното си геройство се отличил Исфендир. Но веднъж враговете нападнали неочаквано Зороастра и го убили точно в момента, когато той извършвал богослужение пред алтара, на който горял свещен огън. Обаче смъртта на Зороастра не попречила на по-нататъшния успех на основаната от него религия. Приятелите му продължили неговото дело.

Учението на Зороастра 
За нас е важно не само да знаем същността на учението на Зороастра, но и онова, което е станало впоследствие с неговото учение. Всички данни за това учение се съдържат в „Авеста” – свещената книга на зороастрийците, която се състои от три части. Смята се, че само първата част на „Авеста”, известна под наименованието „Ясна” /книга на химните и молитвите/, е написана от самия Зороастра. Тя съдържа пет химна, наричани гати. Втората и третата част на „Авеста” били написани значително по-късно.
Като цяло, учението на Зороастра може да бъде изтълкувано като опит да бъде премахнат грубия древен политеизъм и да бъде установено монотеистичното вероучение. Както казахме по-горе, Зороастра е живял повече от шестстотин години преди пришествието на Христос на земята. По онова време народът на Израел в Палестина е изповядвал религия, основаваща се на монотеизма, макар че мнозина израелтяни често са отстъпвали от Господа и да служели на езическите богове. Божият Закон и пламенните речи на пророците били средство за борба на верните на Господа хора против разпространението на езическия политеизъм сред Божия народ.
Трудно е да се определи, до каква степен бързо са се разпространявали идеите в страните от Древния свят. Историците на Древна Гърция свидетелстват за знанието си на обичаите и религиите на различните страни, разпространени по онова време. Така че, докато култовете към Иштар и Озирис са преминавали от една страна в друга, сведенията за израелския монотеизъм също би трябвало да са били широко известни, тъй като той се е установил в Палестина седем столетия преди началото на дейността на Зороастра. Онова, към което се е стремил Зороастра, е било вече отдавна известно и се е практикувало недалеч от Персия. Затова може да се допусне, че именно знанията за монотеизма на Израел и за неговото превъзходство над политеизма е навел Зороастра на идеята за установяването на монотеизма в неговата родина.
Както и да тълкуваме виждането на Зороастра, неговият монотеизъм се е заключавал в следното. Най-напред, той е признавал съществуването на един единствен, всевишен и добър Бог, когото е наричал с името Ахурамазда, т.е., мъдър господ. Обаче при Зороастра ние виждаме монотеизъм от доста разширен тип. Зороастра е вярвал, че Ахурамазда проявява своята воля посредством добрите духове. Именно те действат от негово име в света на хората/Ахурамазда ги нарича още „Безсмъртни светии”, едновременно олицетворявайки едно или друго нравствено начало. Към добрите духове се отнасят Вогу-Мано /”блага мисъл”/, Аша-Вагишта /”праведност, най-добър ред”/, Хшатра Вайря /”здрава власт”/, Гарватат /”цялостност на физическото съществуване/, Спента Арманти /”свята благочестивост”, алегория на благодетелния селскостопански труд/ и Амртат /”безсмъртие”/- Добрите /или светлите/ духове – амеша-спента, се смятат за дарове на Ахурамазда към човечеството.
Както вече видяхме, един от тях, Вогу-Мано, се явил пред Зороастра и му заповядал да се яви пред Ахурамазда на небето- Трудно е да се каже, дали Зороастра е възприемал тези добри духове като отделни личности или ги е смятал за ипостаси на Ахурамазда. Ако се имат предвид детайлите на описваното явяване на Вогу-Магно пред Зороастра, може да се каже, че той е бил възприеман от Зороастра като отделна личност. Освен идеята за „безсмъртните светии” Зороастра е предложил също така идеята за съществуването на множество добри духове от по-низш ранг – агури и язати, като например Сраоше /”послушание”/, Геус Урве /дух-Бик, защитаващ кравите и т.н.
Главната особеност на учението на Зороастра е неговата основна концепция за нравствения дуализъм. Той проповядвал, че въпреки върховенството на Ахурамазда, на него, като на най-главен добър бог противостои най-главният дух на злото, Анхра-Майню, донесъл в сътворения от Ахурамазда свят прегрешенията и болестите, и стремящ се да унищожи доброто. Впоследствие зороастрийците започнали да го наричат Ахриман. В своята книга „От историята на Древния свят до съвременността” Джефри Парриндер определя по следния начин първоизточниците на космологическия дуализъм на Зороастра: „Злото е също такова естество, както и доброто, и двете  произхождат от своите изначални причини – Бог и дяволът. Дяволът Ахриман, който винаги е съществувал, е отговорен за цялото зло на света, за болестите и за смъртта, за гнева и за алчността. И тъй като са съвършено противоположни един на друг, те неизбежно влизат в конфликт помежду си”.
На това основание в религията на зороастризма на Аша /истината/ противостои Друг /лъжата/, против живота се бори смъртта и т.н. Тъй като тялото на починалия е свързано със смъртта, то е нечисто от религиозна гледна точка. Така че виждаме, че Зороастра е предложил на хората учение за двете вечни противоположни космични принципи за доброто и злото. Що се касае до човека, Зороастра учел, че неговата душа се явява средоточие на борбата между доброто и злото. По своята природа човек не е нито добър, нито лош, обаче той се намира под влиянието на духовете на светлината и мрака – боговете на доброто и злото. Добрият дух напътства всеки човек да върши добро, а злият дух го подтиква да върши зло. Онзи, който е мъдър, ще твори добро.
Интересното е, че Зороастра е смятал за добри онези хора, които са се занимавали със земеделие. За него земята е била въплъщение на доброто, защото тя дава живот. И затова земеделците постъпват правилно, като отглеждат зърно, зеленчуци и плодове. За особено добри той считал хората, които се отнасят добре с животните, и по-специално, към кравите. В споменаването за кравите личи връзката на зороастризма с индуизма, при който кравата се почита за свещено животно.
Към лошите хора Зороастра отнасял номадските племена, които се съпротивлявали на неговото учение и извършвали набези, унищожавайки полята на добрите земеделци. От негова гледна точка, те били особено ужасни именно затова, че преди набезите си принасяли в жертва рогат добитък.
Зороастра изчистил обредната страна на своята религия от политеистичните ритуали. Неговото учение забранява идолопоклонничеството, жертвоприношенията на животни и употребата на напитката хаома. Обаче той оставил ритуала на огъня като символ на Ахурамазда, на не за да се прекланят пред него хората. Както видяхме по-горе, Зороастра е бил убит край олтара, върху който горял свещеният огън.
Що се отнася до края на света, Зороастра е проповядвал победата на доброто над злото. Той вярвал във всеобщото възкръсване на мъртвите, както добрите, така и лошите, както и в това, че всички те ще преминат през изпитанието в огъня на разтопения метал. Но за лошите това ще бъде страшно мъчение, а за добрите ще прилича на докосването на „топло и изцелително мляко”.
След това всяка душа ще трябва да премине през „оста на възмездието”, който виси над ада. Онзи, който премине през моста, ще се озове в рая. Преди да тръгне да преминава през него, на душата й четат запис на всички извършени от нея дела, докато тя е била в материалния си облик. В зависимост от това, кое ще надделее, злото или доброто, Ахурамазда ще реши къде да я изпрати. Зороастра не говори за окончателната съдба на демоничните сили и на злия дух, Анхра-Майню. Може би те ще бъдат изгорени с разтопен метал и по такъв начин ще изчезнат, а може би ще бъдат хвърлени завинаги в „мястото на лъжата”, както адът е наричан в зороастризма.

По-нататъшната история на зороастризма
За съжаление, за тази религия са се запазили много малко исторически данни, особено за хилядолетния период, като се започне от 300 години преди Христос до 700 години след Христос. Този период е бил много важен за по-нататъшното развитие на зороастризма. Обаче ние имаме само откъслечни сведения за него.
Съществуват алтернативни мнения относно това, как именно е протичало формирането на тази религия през посочения период от време. От една страна, възможно е от Източна Персия учението на Зороастра постепенно да се е разпространило в западната част на страната, а оттам да е преминало в Меспотамия, като в процеса на своето движение е направило определени отстъпки пред политеистичния светоглед, характерен за тези райони. А от друга страна е възможно, благодарение на усилията на свещениците-магьосници, в Западна Персия паралелно с това да е била извършена монотеистична реформа, която е привлякла на своя страна царя Дарий и неговите наследници.
Ако е вярно първото мнение, това означава, че в процеса на обръщане на населението на Западна Персия и на Месопотамия към зороастризма, тази религия е била приета от влиятелните свещеници-магьосници /кави/, които започнали да съдействат за нейното разпространение. Ако е вярно второто мнение, в началото кави са се съпротивлявали на зороастризма, но после, след като са видели неговата сила, са приели учението на Зороастра и са се превърнали в негови главни проповедници.
Твърде възможно е цар Кир, който през 539 г. преди Христос е победил Вавилон, да е изповядвал зороастризма. Обаче той не е бил негов строг последовател, защото заради политическа изгода се е кланял и на вавилонския бог Мардуку. След него Дарий I и Ксеркс I са почмитали Ахурамазда като всевишен Господ на небето и на земята. Тези персийски царе разширили своите владения на Запад, до Египет и Гърция. Походът на Ксеркс против гърците завършил с поражение. През 479 г. преди Христос персите отстъпили. А след половин век Персия била завоявана от Александър Македонски.
След Александър, почти петстотин години Персия била управлявана от династията на Аршакидите /250 г. преди Христос – 226 г. преди Христос/.Те били от източна Персия и говорели на езика пехлеви. Те били свалени от Сасанидите, от централна Персия, които управлявали до 661 г., когато страната била завзета от мюсюлманите. Сасанидите били ревностни зороастрийци и потискали евреите и християните.
В началото мюсюлманите се отнасяли сравнително търпимо към последователите на Зороастра. Обаче след сто години те започнали да потискат привържениците на зороастризма и да се преселват в Индия, където получили наименованието перси. Особено интензивно било движението на бежанците през VIII век. А зороастрийците, които не се преселили от Персия /Иран/ в Индия, преживявали много трудности. След мюсюлманските завоевания привържениците на зороастризма не се занимавали вече с мисионерска дейност, а числеността им започнала постепенно да намалява. Понастоящем в двете страни, Иран и Индия техният брой е не повече от 100 хиляди души.
Измененията в зороастризма
В процеса на историческо развитие в зороастризма са се извършвали съществени изменения. Причината за измененията, които е претърпяла религията на зороастризма, донякъде се е състояла в недостатъчната яснота на някои от постановките на самата религия, но тя е предизвикана до голяма степен от тегнещото над нея влияние на политеизма. От Библията знаем, че преди покоряването на Самария от асирийците през 722 г. преди Христос и преди разрушаването на Йерусалим от вавилонците през 586 преди Христос, израелският народ постоянно е бил подлаган на изкушение от страна на заобикалящите го народи-идолопоклонници. Дори постоянните и силни изказвания на пророците не са могли да го спасят от това. Само трагедията на разорената държава и вавилонският плен са излекували израелския народ от идолопоклонничеството. Тъй като монотеизмът на Зороастра не е притежавал толкова силна духовна динамика, каквато е била присъща на юдейството, и тъй като е съдържал само твърде неопределено учение за Бог, той не е успял да противостои на политеизма. Неопределеността на идеите на Зороастра относно „безсмъртните светци”, изпълняващи на земята волята на Ахурамазда, която се е състояла в това, дали те са отделни, самостоятелно съществуващи божествени личности или са ипостаси на един-единствен добър бог-творец, Ахурамазда, върнала зороастризма обратно към политеизма.      
Да покажем кои са признаците на политеистичността, появила се в религията на зороастризма. На първо място, последователите на тази религия са превърнали Зороастра в богоподобна личност и започнали да го почитат като бог.  Появили се множество легенди за неговите чудесни дела. На второ място, вярата в божествеността на ангелските същества /”безсмъртните светци”/ изтласкала вярата в Ахурамазда на заден план. Постепенно мястото на единствения Бог започнало да се заема от древните езически богове. И особено популярен станал отново бог Митра. След това започнало поклонението пред бога на вятъра Вайа и пред богинята на водата и на плодородието Анахита. Тя по нищо не се отличавала от вавилонската богиня Иштар. Едновременно с това силно се е развивала почитта към духовете на предците, наричани фраваши. Започнало да се разпространява вярването, че дори самият Ахурамазда принася жертви на Митра и на Анахита.
По въпроса за етичния дуализъм зороастрийските учители стигнали до крайност. Те започнали да проповядват, че този свят е едновременно творение на Ахурамазда и на злия дух Анхра-Майню. Първият сътворил добрите създания и всичко онова, което носи в себе си доброто, а вторият сътворил змиите, мравките, саранчата, злите вълшебници, човешките пороци и т.н.  
Самият поврат на религията на зороастризма по посока на политеизма е предизвикан от появата на учението на зерванизма, което твърдяло, че също като всевишният Ахурамазда, така и злият дух Анхра-Майню са произлезли от един изначално съществувал върховен бог Зерван. Точно казано, в зервинизма Бог и дяволът се оказали равни, макар че крайната победата въпреки всичко трябва да бъде на страната на добрия бог. В зарванисткото течение на зороастризма започнали да наричат Ахурамазд - Ормазд, а Анхра-Майню – Ахриман.
Изменило се и понятието за естеството на борбата на човека със злото. Появило се ново разбиране на проблема за грехопадението: то се състояло не в борбата между доброто и злото в душата на човека, а в стремежа на злите духове да доведат човека до състояние на церемониално осквернение. И за да се отърве от него, човек трябва да използва заклинанията и изобщо да използва всякакви магически средства. Особено популярни са били мантрите, цитати от химните на Зороастра, които се използвали вече като заклинания.
За най-страшното зло започнали да смятат тялото на починалия човек. Затова до ден днешен персите не погребват своите умрели в земята и не ги изгарят. Те смятат земята и огъня за светини. Зороастрийците внасяли телата в построените от камъни „кули на мълчанието”, над които нямало покрив. Долитали орлите и два часа след като тялото било поставено в кулата и хората се били разотишли, оставали само кости. След определено време персите събирали костите на починалите и ги хвърляли в яма във вътрешността на кулата.
Що се отнася до края на света и до бъдещия съд, новият зороастризъм не е слагал граници на своето въображение. Хората започнали да смятат, че при последния съд „мостът на възмездието” ще се превърне в остър меч, който ще се обръща с острието си нагоре за лошите хора и ще застава хоризонтално за добрите. В момента на преминаването през този мост съвестта на добрия човек ще се превръща в прекрасна девойка и ще го поведе към рая, а съвестта на лошия човек ще се превърне в отвратителна жена, която ще потопи човека в бездната на ада. Към добрия човек от вратите на рая ще повее вятър от благовония, а към лошия ще повее от ада зловонен въздух. Хората, чиито добрите и лошите дела се окажат в състояние на равновесие на везните, ще отидат в Хаместан, промеждутъчното място между земята и звездите. Добрите и лошите хора ще се движат след съда в различни посоки: праведните – нагоре, на небето, в рая, а лошите – надолу, под земята, в ада.
Зороастрийците разработили цяла теория, според която цялата хронология на света се състои от три периода време, всеки от които се състои от по 3 000 години /общо 9 000/. Основателят на това вероучение, Заратустра, се е появил в началото на третия период. След това, след всеки хиляда години от този период, ще се появяват спасители. Ивената им са: Аушетар, Аушетармах и Сошян. Те ще бъдат синове на Зороастра, защото неговото семе по някакъв чудесен начин се съхранява в едно от езерата на Персия. След всеки хиляда години в езерото ще се къпят чисти девици, които именно ще родят спасителите.
С появата на последния спасител, Сошян, ще се извърши възкръсване на всички мъртви, а след това ще се състои съд – изпитание с разтопен метал, което ще се окаже страшно болезнено за лошите и много приятно за добрите. Огънят на метала ще очисти всички зли хора. Злият Архиман и неговите ангели ще бъдат хвърлени в огъня и ще изгорят напълно. След това всички хора, дори онези които преди са били лоши, ще постигнат блаженство на новото небе и на новата земя.
Заключение
Произходът на злото винаги е бил трудно решим проблем както за вярващите, така и за невярващите. Учението на Зороастра също не е решило този проблем. Ако кажем, че злото на този свят съществува затова, защото то винаги е паралелно на доброто, това не обяснява нищо. Напротив, тогава възниква въпросът: „Но защо?” Защо злото трябва да бъде наравно с доброто, ако доброто е по-добро от злото? Защо доброто трябва, в края на краищата, да победи злото, след като те са еднакви? Защо тогава ще победи Ахурамазда, а не Анхра-Майню, след като те са еднакво вечни? Зороастризмът не може да даде убедителен отговор на тези въпроси. Такъв отговор дава единствено Библията.
Божието слово казва, че Бог няма равен на себе си, а злото не е съществувало винаги. Божият противник, дяволът, не е равен на Бог, макар че е искал не само да стане равен на Него, но и да надмине Божията слава. В това се състои причината за появата на злото. Бог е оценявал свободата на своето творение толкова високо, че е отишъл на риск: разрешил му е да въстане против Него – Бога на любовта и на съвършеното добро.
Разбира се, този отговор не изчерпва цялата дълбочина на проблем Но не трябва да забравяме, че абсолютно верният отговор е известен единствено на Бог, а пред човека Той само дръпва леко завесата над истината, тъй като е грешно и невсеведущо това смъртно създание на Неговите ръце. Ние искахме само да покажем, че отговорът на учението на зороастризма е по-малко удовлетворителен, отколкото библейският отговор. В крайна сметка ще победи доброто, защото Богът на любовта и на доброто притежава цялото могъщество, цялото знание и цялата слава.
Учението за „спасението” в зороастризма също изглежда смешно. Според това учение, решението дали душата ще попадне в рая или в ада, ще бъде взето с помощта на на механично претегляне. Значи, ако човек е извършвал добро на 51%, а зло – на 49%, то той ще попадне в рая, а онзи, чийто процент има обратното съотношение /49% добро и 51% зло/ ще отиде в ада. Нима не може да се прояви милосърдие към човека заради разликата от един или два процента?!
Но ако започнем да съжаляваме човека, ще възникне нов проблем: къде е онзи оптимален толеранс, който дава право на милосърдие? А после, на какво основание онзи, който е сътворил много зло в света /49%/, трябва да бъде в рая? Нима не се изисква от всеки човек той да върши добро на 100%? Та нали крадеца не е освобождаван от наказанието /земното възмездие в света на хората/ заради това, че той е оставил на собственика един милион рубли /т.е. По-голямата част/, а е откраднал само хиляда /т.е. По-малката част/. Човек е наричан крадец, независимо от това, колко е откраднал той: той изобщо не трябва да краде.
Затова библейското учение за спасението е много по-съвършено /по-милосърдно и по-логично/, отколкото зороастрийското. Независимо от това, малко ли или много грехове има човек, той е смятан все за грешник и затова е достоен да бъде осъждан. Но ако грешникът искрено се покае, вярвайки в Христос като в свой Спасител /Рим. 3:23-25/, Бог ще го помилва и ще му дари не само опрощение на греховете, заради които той се кае, но и надежда за спасението на душата му. А Бог прощава и помилва не на основата на процентното съотношение между добрите и лошите дела, извършени от човек, а заради своята любов, проявена в смъртта на Христос, който е взел върху себе си вината на хората и е умилостивил със Своите страдания Божието правосъдие.     


 


Comments




Leave a Reply