М. Оринбеков
/Публикува се по материали на Електронния информационно-аналитически бюлетин „Орда”, No 4, април, 2001 г., издаван от Аналитичния Център за Културна Политика на Република Казахстан/

Култът към Митра е бил един от централните елементи на зороастризма, тъй като самото наименование Заратустра, означаващо „Древно-камилски”, спада към идеологията на скотовъдците. Поклонничеството пред огъня се е формирало като зороастризъм, при който огънят бил издигнат в статус на божество също както живата, всепроникваща личност. Археолозите и до днес намират в Южен Казахстан и в района на Семиречието специални жертвеници, „аташдани”, в които в древни времена са палели огън и са извършвали жертвоприношения.
Зороастризмът е най-древната религия на Ориента, в която били противопоставени доброто и злото, светлото и тъмното начало, а това говори за изначалната дуалистичност на тази религия. В началото имало божества с две орлови глави, изразяващи борбата между истината и лъжата. Култова напитка била хаомата, която съдържала голямо количество мак и ефедра, аналогична на напитката сома /за която се споменава в „Ригведа”/. Гробището на поклонниците на огъня в Тараза и разкопките на градището Баба-Ата край планинския гребен Каратау свидетелстват за широкото териториално разпространение на зороастризма. В онези времена зороастриецът, жрецът, бил възприеман като „могоч” - маг, „мъдрец на Ориента”, понеже в „Авеста” е било казано: „Те ще се притекат на помощ, ако са доволни, ако не са обидени, ако не са враждебни”.


Зороастрийските надгробия наподобяват със своите остри върхове устремения нагоре пламък на огъня. Тази религия се долавя в особената форма на местата за погребение, оссуариите – специални глинени съдове за погребване на костите, женските фигурки и демоните, съпровождащи починалите в по-добрия свят. В развалините на градовете Костюба и Краснореченск в областта Семиречие са се запазили зороастрийски паметници на материална култура, които показват наличието на местна форма на вярване, отличаваща се от каноничната му форма, тъй като това вярване е влязло в съприкосновение с други култове, а това му е придало местна специфика.
Заклинанието, съдържащо се в „Авеста”, е призовавало към паметта на предците, на вождовете на рода, на неговите състоятелни членове. „Когато се повдигат водите /периодът на дъждовете/, те влизат в бой за своите места за живеене… И онези от тях, които надвият, носят вода – всеки за своя род, за своето племе, за своята територия, за своята страна”. Наличието на зороастрийски некрополи в степите на Казахстан показва, че поклонниците на огъня от древни времена са живеели там, и тази вяра на първата религия от историческа гледна точка е съществувала именно на тази територия. М. Бойс пише в тази връзка: „Изхождайки от съдържанието и от езика на съставените от Зороастра химни, сега вече е установено, че той действително е живял в азиатските степи, на изток от Волга”.
Древните народни предания, преработени от Зороастра, народната религия на неговата епоха са показвали значението на огъня за скотовъдството, и всичко това е намерило отражение в прочутата песен „Отвличането на добитъка”, в която има обръщение към Митра, древният владетел на пасбищата. Обожествяването на огъня и на водата, тъй естествено за степните жители, водело до поднасянето им като дар. Дарът за водата се  състоял от мляко, сок и листа, а дарът за огъня – от сухи чисти дърва, благовония от треви и листа, както и животни. Това „подхранване” на огъня се извършвало три пъти на ден, по време на молитвите; важно било поднасянето в дар на мазнина, когато се готвело месо. От онези времена води началото си жертвоприношението на животни, което било съпровождано от освещаващи молитви, тъй като душата на животните отлита в друг свят и продължава да живее там. Зороастра подчертава, че е важно не жертвоприношението само по себе си, а добрите деяния и душевната връзка при необходимия ред.
„Авеста” се характеризира с високо равнище на философски дух и поетичност. А.О. Маковелски пише в тази връзка: „Виртуозността на езика на Зороастра, майсторската употреба на сравненията, метафорите, епитетите, богатството на образите придават на произведенията му висока художественост. При него абстрактните мисли са изразявани под формата на нагледни образ и той говори живописно дори тогава, когато развива дори най-абстрактните идеи”.
Близостта до природата, присъща на древните казахи, е намерила отражение в зороастризма. В „Авеста” е показана тяхната особена грижа за животновъдството, за добитъка и храната за добитъка, за водите и пасбищата, за подобряването на животинските породи. Там се казва съвършено ясно, че „онзи, който яде месо, е преизпълнен с добър дух повече от онзи, който не яде месо”. Едно от местата, където земята е радостна, е именно мястото, където има много добитък, както и там, където добитъкът създава повече оборска тор, тъй като това подхранва земята, повишава нейното плодородие. Печална е онази земя, където няма живот, където тържествува смъртта, има много трупове на хора и кучета, има много гробища и дахми.
Големи грижи се проявявали и за обикновените хора и за тяхното здраве, което зависи от храненето. Зороастра настоявал за подобряване качеството на храненето, което е необходимо, за да има силни работници и здрави  деца. Той е смятал, че от храненето зависи нравствеността на народа, която се влошава при лошото хранене. Не случайно философът е осъждал поста, тъй като въздържането от приемане на храна е безумие, понеже отслабва тялото.
При разкопките на зороастрийското гробище Тик-Турмас в Тараза било установено следното: „Външните осуарии напълно възпроизвеждат формата на типичната юрта. Тяхната повърхност е богато украсена с геометричен или растителен орнамент, имитиращ апликациите на чергарските кошми. Стените им също са покривани с рисунък, за да бъде предадена в максимална степен наредбата, характерна за юртата”. Очевидна е духовната близост на зороастризма с населението на Казахстан, тъй като това е религия на природата, която има огромно значение за жителите на степите, и именно затова те благосклонно са приели постановките на таза вяра с нейните фетиши за огъня, доброто и светлината. Бартолд пише, че „само в столицата на тугузгузите мнозинството от населението се състояло от манихеи, докато в другите части на страната мнозинството се състояло от последователи на Зороастра”.    
Всеобхватният огън бил световна сила, също като светлината, и той осветява всичко, показва и придава свежест на всичко, с радост поздравява новия живот, носи блага, тъй като без светлина животът не е възможен. Зороастризмът, открил решаващата роля на огъня, както и на светлината в тъмното царство на мрака, развива това свое откритие в схващането на огъня като добро, като световна цел, затова възходът към светлината означава път към доброто като към висша благодат и световно съвършенство.
В Степта получило подкрепа и разделението на света на духовна и телесна сфера, при това за изходен бил признаван духовния свят, в който са възникнали изначалните образи на доброто, злото и на човека, а след това тези образи са се материализирали в земния свят. Навсякъде е очевидно, че доброто и злото в света са смесени едно с друго, обаче всеки човек трябва да живее с добри мисли, да говори добри думи и да върши добри дела, иначе много ще си изпати на четвъртия ден след смъртта си, когато ще има съд над неговата душа.
В морала на „Авеста” се съдържали простите и разбираеми истини за чистота на помислите, за благожелателно отношение към хората, за оказване на помощ при нужда и при опасност, за активна борба срещу злото, за мир и съгласие с всички, за единодушие, дълг и справедливост. Всичко това е довело до отхвърляне на завистта, на необуздания гняв, на дребните страсти и необмислените постъпки. Човек трябва да бъде умерен в своите желания и в своите мисли, да се отстранява от користта и жестокостта, от суетността и беззаконието.
Виното трябвало да се пие умерено, тъй като то съдейства за преработването на храната и усилва обменните процеси в тялото, спомага за движението на кръвта в организма, отстранява скръбта, възпламенява цвета на лицето и подобрява дейността на ума – виното запалва огъня на живота. Умерената употреба на виното подобрява работата на паметта, увеличава силата на зрението и силата на речта.
Зороастра въвел празници на сезонната работа, посветени на Ахура-Мазда, и на шест по-малки божества. Те били наречени, в чест на скотовъдството и земеделието, „Среда на пролетта”, „Празник на събирането на зърното”, „Празник на връщането на добитъка у дома от летните пасбища” и т.н. Особено значение за нас има седмият празник, в чест на огъня, който се е запазил в Степта – Науриз /Новият ден/. Този празник олицетворявал завръщането на добрите духове, носещи топлина и светлина след студената зима, а заедно с него настъпвало и лятото. Като особено обръщение към хората на степта звучат следните думи в „Авеста”: „Светата Армаити добра, избирам си аз. Нека тя бъде моя. Отхвърлям грабежа и отвличането на добитък, щетите и разрушаването на домовете на поклонниците на Мазда”. Тези думи завършват с изискване за спазване на тройното добро и с възхвала на вярата: „Отдавам се на благата мисъл, отдавам се на благата дума, отдавам се на благото дело, отдавам се на религията на преклонението пред Мазда, която… е истинската, най-великата и най-добрата от всички /религии/, които съществуват и ще съществуват – най-прекрасната, ахурова, зороастрийска /религия/”. 
Зороастризмът успял да се задържи на територията на Средна Азия и Казахстан до идването на исляма, а неговото тайно влияние върху умовете на хората се чувства и до днес. В спектъра на вярванията и на конфесиите той е заемал значимо място, имал е своя собствена ниша сред населението. Бартолд пише, че „към последователите на Зороастра принадлежали аристократите и богатата класа на населението. До ден днешен местното население приписва значителна част от древните надгробни могили на мугите, т.е. на магите, на поклонниците на огъня…”
Със зороастризма е свързана представата за прехода от племенните култове към междудържавните религии. Във всички световни религии може да се открият следи от влиянието на зороастризма и най-вече в юдейството и в исляма. Зороастризмът е бил първата религия, съумяла да обедини значителни пространства под общо духовно знаме. М. Бойс пише в тази връзка: „Зороастрийското учение давало на хората надежда и сила, предлагало е не само правила на поведение, но и пълноценен духовен живот, включващ в себе си множество радостни обреди, смекчаващи строгостта на изискванията на дисциплината. То е било религия, утвърждаваща живота, а не религия на отказ от света”. 
Жизнелюбивият дух на зороастризма се е запазил в мисленето на казахите, в техните колективни теми и морфологически образи, в откритостта и разкрепостеността на техния мироглед, оказал се учудващо възприемчив към духовните и културните влияния. За жителите на степта зороастризмът е нещо повече от конфесия, той се доближава до ранга на етническа идеология, понеже по-късно този стремеж към свободата изчезва задълго, задушен под тежестта на световните религии.
Обаче в историческата памет на народа завинаги са се запазили култовете на огъня и на водата, тотемизмът, митологичните теми за отговорността на човека пред съдбата, за съдния ден, за рая и ада, за пречистването и изцелението, както и колективните образи на конника, на коня, на воинските набези, на верността към родното огнище и на справедливостта.
Степната родина на зороастризма се запазва и в разбирането за ценностите на света, за  специфичните предметности на съзнанието, в които имат значение интуитивните образи на  наследството и душата, на вярата и религията. В инстинктивното разбиране на древните казахи за религиозността, за светостта и мъдростта от историческа гледна точка на първо място стоят препоръките на зороастризма за близост с природата, за жизнелюбие и гордост, и това е фиксирано в многобройни митологични теми. Херодот е писал, че от зороастризма са останали указанията да не се издигат кумири, храмове и олтари, а да се принасят жертви на слънцето, луната, земята, огъня, водата и ветровете.
Тези елементи продължават да съществуват в духовния живот на казахите, където е очевиден приматът на вярата пред знанието, на мисълта пред действието, на духовността пред разсъдъка, на мъдростта пред могъществото и на божествената воля над свободната воля на човека. Зороастризмът е изиграл своята роля за намаляване броя на племенните богове, премахнал е „девовете”, така че броят на почитаните божества бил сведен до две – на Ахурамазда и на Митра. 
Чистотата на водата и на огъня била възприета в култовете, последвали зороастризма, а това прераснало, от своя страна, в приоритети на доброто, справедливостта и благочестивостта. В знаменития Бехистунски надпис се казва: „Казва Дарий, царят: ти, който цар ще бъдеш впоследствие, на онзи, който е поддръжник на лъжата, на онзи, който е насилник - не бъди приятел, наказвай го сурово”.                             
А в надписа в Накширустем се изразени основите на учението на зороастризма: „На онуй, що е право - моето одобрение. Поддръжниците на лъжата ненавиждам. Аз не се възбуждам. Онези, които предизвикват моята възбуда, аз здраво държа /в сърцето си/. На своята собствена воля аз съм пълен господар. Ако човек се труди, то аз го награждавам според заслугата. Онзи, който престъпва, аз го наказвам съответно на престъплението. Моето одобрение не е за… да се извършва престъпление. И също не е моето одобрение за това, ако се извършва престъпление, то да не бъде наказвано. Ако някой за осъждане на някой друг каже нещо, за мен това нещо не е правдоподобно”.
Както пише М.Бойс, зороастризмът е бил „най-древната от световните религии на откровението”. Това е първата религия, „получена от пророк от бога” и именно затова тя е оказала влияние на първичните древни духовни символи на етноса, на различните страни на общественото битие, на елементите на етническото съзнание, както и на компонентите на съществуването. От онова време в тъканта на степния етнос са останали елементите на свободолюбието и жизнерадостта. В историческата литература били обсъждани подвизите на сака Сирак, който за спасението на Родината се осакатил и отвел войската на Дарий в пустинята. В.В. Сруве пише следното: „Сред сакските отреди армиите на Ахеменидите продължавали да пеят песните, съчинени в далечните степи на Средна Азия за славните подвизи на сакския народ. По такъв начин епосът замествал за саките достоверната писмена история”.
Това се отнася и до речните саки, масагетите от басейна на река Сирдаря. Чувството за духовна близост между хората на степта е оказвало влияние и върху общите религиозни традиции: „Масагетите не сеят жито, а живеят от скотовъдство и риболов, и също така пият мляко. Единственият бог, когото те почитат, това е слънцето. На слънцето те принасят в жертва коне”.
Влизайки в бой срещу персийските войски, саките и масагетите бранели Родината си, макар че често пъти участвали в бойните походи в състава на самите персийски военни части. По време на нашествието на Кир в степта, „изправени един срещу друг, противниците отдалеч стреляли с лъкове. А после, след като изчерпели запасите си от стрели, те се хвърляли в ръкопашен бой с кинжали и стрели. Дълго се биели противниците и никой не желаел да отстъпи. Най-сетне масагетите победили”.
А в състава на самите персийски войски саките били едни от най-добрите воини, за което свидетелства Херодот в описанието на битката при Маратон и Платея. Това показва значението на стремежа към свобода и на жизнелюбието на древните казахи, без съмнение, преплитащ се с учението на зороастризма за радост от живота. Нищо не било в състояние за притъпи стремежа към свобода на хората от степта – те постоянно воювали с Иран, който се стремял да ги завземе, макар че охотно се съгласявали да влизат в състава на персийските войски в качеството на лека кавалерия по време на безбройните им войни.
Учението на Зороастра е оказало голямо влияние и върху исляма. Поклонниците на огъня сравнително леко преминавали към новата вяра, макар че и през периода на  зороастризма е имало мнозина такива, дори и до днес съществуват общини на парсите. Някои предписания на зороастризма днес фигурират в качеството на мюсюлмански предписания. Такива са, например, петкратната молитва, забраната на изображенията, необходимостта от извършване на подаяния, вярата в съществуването на ада и рая, в края на света, в съдния ден и др.
Ислямът, от своя страна, е привличал зороастрийците със своята първоначална простота, тъй като едва по-късно започнал да обраства с пищна обредност, тълкувания, коментарии, нововъведения, сборници на обичаите и примери. Разбира се, преходът към исляма до голяма степен се обяснява с привилегиите по отношение на новопокръстените, с отмяната на робството при мюсюлманите, с отмяната на подчинението на многобройните жреци и с премахването на поголовния данък. Но в основни линии, това е ставало поради това, че новата религия запазила голяма част от постулатите на зороастризма, оказала се е приемствена, а това говори за значимостта на самите указания на зороастризма, що се отнася до светогледа, като най-древната религия.       



                 


 


Comments




Leave a Reply