Следният текст е част от зороастрийската „Авеста”, по-точно, от нейната четвърта част, озаглавена „Яшт. Хвалебни химни”.
Встъпителните бележки са от И.М. Стеблин-Каменски
Петият яшт, наречен „Ардвисур”, е посветен на богинята на водите и на плодородието Ардви /букв., възможно е да означава „влага”, съпровождана от постоянните епитети Сура /букв. „силна”/ и Анахита /букв., ако не е заимствана дума, означава „неопетнена, чиста”/ и е отъждествявана с божеството на реката Амударя. Другото наименование на този яшт е „Абан-яшт”, т.е. „Химн на водите”. Този яшт има структура от три части, характерна за древните химни на останалите индоевропейски народи и определяща жанра на химна. Първата /„призивна”/ част съдържа призив към самата богиня. Във втората, най-обширна /”повествователна”/ част се разказва за това, как древно-иранските богове и герои са се молели и са принасяли жертви на тази богиня, за какво са я молили и какво са получили като награда. В третата, заключителна /”молителна”/ част се изреждат молбите на онези, които са се обръщали към Ардви-Сур с молитва, които са й принасяли жертва.
Този яшт, пети по ред, забележителен по своите художествени качества и богат с разнообразна информация, е един от най-известните авестийски текстове, бил е превеждан нееднократно /както изцяло, така и откъси от него/ на руски език /обаче в основната си част руските преводи са били правени по немското издание от началото на ХХ в./. Преводите в проза са били публикувани от Е.Е. Бертелс /за пръв път през 1924 г./ и от И.С. Брагински /за пръв път през 1972 г./.
Използван е превода на И.С. Брагински
/По-късна редакция, от 1973 г./
Встъпителните бележки са от И.М. Стеблин-Каменски
Петият яшт, наречен „Ардвисур”, е посветен на богинята на водите и на плодородието Ардви /букв., възможно е да означава „влага”, съпровождана от постоянните епитети Сура /букв. „силна”/ и Анахита /букв., ако не е заимствана дума, означава „неопетнена, чиста”/ и е отъждествявана с божеството на реката Амударя. Другото наименование на този яшт е „Абан-яшт”, т.е. „Химн на водите”. Този яшт има структура от три части, характерна за древните химни на останалите индоевропейски народи и определяща жанра на химна. Първата /„призивна”/ част съдържа призив към самата богиня. Във втората, най-обширна /”повествователна”/ част се разказва за това, как древно-иранските богове и герои са се молели и са принасяли жертви на тази богиня, за какво са я молили и какво са получили като награда. В третата, заключителна /”молителна”/ част се изреждат молбите на онези, които са се обръщали към Ардви-Сур с молитва, които са й принасяли жертва.
Този яшт, пети по ред, забележителен по своите художествени качества и богат с разнообразна информация, е един от най-известните авестийски текстове, бил е превеждан нееднократно /както изцяло, така и откъси от него/ на руски език /обаче в основната си част руските преводи са били правени по немското издание от началото на ХХ в./. Преводите в проза са били публикувани от Е.Е. Бертелс /за пръв път през 1924 г./ и от И.С. Брагински /за пръв път през 1972 г./.
Използван е превода на И.С. Брагински
/По-късна редакция, от 1973 г./
И рече Ахура-Мазда на Спитамид Заратустра:
1. „От мен възпей ти, о Спитамид Заратустра,
Нея, Ардвисур Анахит.
Широко разляла се, целебна,
Враждебна на девове, на Ахура вярна,
Достойна телесния свят да я тачи,
Достойна телесният свят да я възхваля –
Нея, която страст извиква, от Арта осветена,
На стадото покровителка, от Арта осветена,
На дом и огнище закрила – от Арта осветена,
И на имоти закрила – от Арта осветена*.
/* Строфа 1, от думите „От мен възпей ти…” – до последния ред, образува рефрен, който е наричан по-долу „Рефрен 1”/
2. Тя семето на всички мъже създава
И готви за род
На жените утробата свята,
Да раждат те лесно новия плод,
А дойде ли за кърмене време –
Млякото им пуска.
3. Безкрайна и славна със своето име
И дълга предълга колкото всичките реки
Дето тук, по земята текат
Мощна, слизаща от върха Хукаря към Ворукаш морето.
4. Всичките брегове на Ворукаш
Вълнуват се силно,
Средата му надига се яростно на вълни,
Когато във него се влива,
Когато устремява се мощно към него
Ардвисур Анахит,
Със хилядата си заливи,
Със хилядата си притоци,
А покрай всеки от заливите
А покрай всеки от притоците
Веднъж на четири десетки дни само
Ще препусне конник изкусен.
5. И един от притоците на таз моя вода
Простира се той на седем каршвара
И притокът на таз моя вода
Непрестанно струи и зиме, и лете.
Тя прави за мен благодатна и водата,
И мъжкото семе, и утробата женска,
И млякото в женската гръд, -
6. Аз самият, Ахура-Мазда, ги създадох:
Та да може и дом, и поселище,
И край, и страна да процъфтяват,
Та да ги пазя и защитавам,
Та да ги браня и предпазвам.
7. И ето че, о Заратустра, дойде тя при нас –
Ардвисур Анахит,
От Мазда, Твореца свой.
О, наистина ръцете й прекрасни са,
Бели (по-мощни от бедрата конски),
Красива със свойто величие,
Дивна, кат поток течаща,
От сажен по-висока,
В една мисъл своя потънала само:
8. „Кой ще ме мен прослави,
Кой ще почита ме с млякото, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра?
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та да дам на тях веселие и бодрост?”
9. Ето за туй великолепие, за туй величие
Искам аз с ясна молитва да сторя прослава.
С молитва добра и със Заотра искам да възпея
Ардвисур Анахит, от Арта осветена.
Нека те всички те призоват,
Нека те почитат още повече,
О Ардвисур Анахит,
С млякото, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра.
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та да дам на тях веселие и бодрост?” *
/* Строфа 9 съставлява рефрен, наричан по-долу „Рефрен 2”/
ІІ
10. [Рефрен 1:] „От мен възпей ти,…”
11. Първият – води колесницата нейна,
Държи той поводите нейни,
Носи се в нея тя, Ардвисур,
Която тъжи за юнака.
В една мисъл своя потънала само:
„Кой ще ме мен прослави,
Кой ще почита ме с млякото, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра?
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та на тях да дам веселие и бодрост?”
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
III
12. [Рефрен 1:] От мен възпей ти,…
13. Четири коня впрегнати са в нея,
Всичките четири са бели
Коне от иднокво порода, високи,
Готови да спрат злата умисъл на всички врагове,
И на девове, и на хора,
На вълшебници и на паирик,
На кавийски и карапански властници.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
IV
14. [Рефрен 1:] От мен възпей ти,…
15. А тя, могъща, светла, висока и стройна,
Водите си носи надолу и денем, и нощем,
По обилие равни на всичките води
Дето тук по земята текат,
Напред тя носи се, със сила изпълнена.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
V
16. [Рефрен 1:] От мен възпей ти,…
17. Принесе й жертва Творецът, Ахура-Мазда,
В Арианам-Вайджа, край Датия прекрасна,
С мляко, съдържащо хаома,
С барсман, с готовност за помощ чрез своя език,
И с мисъл, и със слово, и с дела,
Със Заотра и с уместни изречения.
18. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да мога сина на Порушаспа аз,
Заратустра, дето в Арта вярва,
Постоянно да уча, та да знае той
Да мисли според Вярата,
Да мълви според Вярата,
Да действа според Вярата”.
19. И дари му тя тоз късмет,
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
VI
20. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
21. Принесе й жертва Хаошянха Парадата
На върха Хара –
Сто коне, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
22. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз най-висш властелин
Над всички каршвари,
Над девове и хора,
Над вълшебници и паирик,
Над кавийски и карапански властители,
Та две трети от мазанските девове
И служители на Друдж във Варна да сторя на пух и прах.”
23. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася,
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
VII
24. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
25. Принесе й жертва
Богатият с много стада и блестящ Йима
На върха на планината Хукаря,
Сто коне, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
26. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана най-висш властелин
Над всички каршвари,
Над девове и хора,
Над вълшебници и паирик,
Над кавийски и карапански властители,
Та от девове да отърва
И имот, и запаси,
И стада, и урожай, и покой,
А също и почест.”
27. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
VIII
28. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
29. Тригърленият Ажи-Дахака й жертва принесе
В страната Баври, -
Сто коня, и бикове хиляда и десет хиляди още овце.
30. И помоли я той:
„Дари ме ти с тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да обезлюдя аз всичките седем каршвари”.
31. Но не даде му тя тоз късмет –
Ардвисур Анахит.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
IX
32. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
33. Принесе й жертва синът от рода Атви,
От дома на юнака Трайтаона,
Във Варна, страна четириъгълна –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
34. И помоли я той:
Дари ме ти с тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Да надвия аз чудовището Ажи-Дахака,
Триглаво, тригърло, шестооко,
Владелец на хиляда сили,
На света на Арта създадено гибел да носи,
Та да отмъкна аз жените му две,
И двете — Сахнавак и Арнавак,
Че лоното тяхно майчинско е толкоз прекрасно
И двете вкъщи работят толкоз прекрасно.”
35. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
Х
36. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
37. Принесе й жертва могъщия Керсаспа
Пред лицето на езерото Пишин –
Сто коня, и бикове хиляда и десет хиляди още овце.
38. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз велик победител
Над златопръстия Гандарва,
Край брега на Ворукаша, от вълните умиван,
Та да мога на Друджа аз служителите
Тук да настигна и хвана,
На таз земя широка, изпъкнала и безкрайна.”
39. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XI
40. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
41. И жертва принесе й злият туранец Франхрасян
На края на пропаст стръмна –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
42. И помоли я той:
„Дари ми тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стигна аз царственото Хварно,
Дето насред Ворукаша сияе,
Дето причастно е на страните арийски, сегашни и бъдещи също,
А също на Заратустра причастно е, дето в Арта вярва.”
43. Но не прати му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XII
44. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
45. И жертва принесе й дейният,
Мъжественият Кавай Усан
Горе на планината Ерзифя –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
46. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз най-силен властник
Над всички каршвари,
И над девове и хора,
Над вълшебници и над паирик,
Над кавийски и карапански властници.”
47. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XIII
48. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
49. Принесе й жертва
Юнакът от земи арийски,
Хаосрава, на държавата опора,
Пред лицето на езерото Чайчаста,
Дълбоко и широко –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
50. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз най-висш властител
Над всички каршвари,
Над девове и хора,
Над вълшебници и над паирик,
Над кавийски и карапански властители.
Та да водя най-първата от всичките колесници
В надбягване шеметно
Да избегна капана, за мене изрит от злодея,
Ако той, злосторникът, с победа окаже се в конния бой”.
51. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XIV
52. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
53. Принесе й жертва могъщия воин Туса,
Той – конник изкусен,
И помоли я със сила дано го изпълни
Та да води той сам колесниците
И здраве телесно да има,
И врага отдалеч да открива,
Та да пребори ненавистния враг
И с удар един да го срази.
54. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та победител да стана аз над юнаците,
Синове на Ваесаки,
При прохода планински Хшатросука,
Край най-високата, над всички възвишаваща се
Крепост Канхи, от Арто осветена,
Та да разбия до крак аз войнство туранско
Петдесет пъти по сто удара,
Сто пъти по хиляда удара,
Хиляда пъти по десет хиляди удара,
Десет хиляди пъти по сто хиляди удара.”
55. И дари го тя с тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася,
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XV
56. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
57. Принесоха й жертва смелите
Синове на Ваесаки
Край планинския връх Хшатросука,
Край най-високата, над всички възвишаваща се
Крепост Канхи, от Арта осветена -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
58. И помолиха я те:
„Дари ни ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да можем надви ний смелия войн Тусу,
Та да сразим напълно войнството на земите арийски:
Петдесет пъти по сто удара,
Сто пъти по хиляда удара,
Хиляда пъти по десет хиляди удара,
Десет хиляди пъти по сто хиляди удара”.
59. Не даде им тоз късмет Ардвисур Анахит,
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XVI
60. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
61. Принесе й жертва Паурва,
Лодкар умел,
Когато по воля на Трайтаона, победоносния войн,
В небето издигна се той в образа на орел.
62. Без отдих той носи се
Три дни и три нощи,
Та да стигне до свойто гнездо,
Ала все не стигаше до дома си.
А когато и третата нощ свърши се,
До изгрева на зората,
Той стигна там все пак,
На Ардвисур за изгрева *.
И по изгрев утринен
Призова той Ардвисур Анахит:
* “Преди да изгрее Ардвисур”
/*Преди да изгрее Венера, която в зороастрийската космология съответства на Ардвисур Анахит./
63. „О Ардвисур Анахит!
Ела, помогни ми,
С помощ дари ме!
Ако кацна аз успешно на земята,
Сътворена от Ахура,
Ако стигна жилището свое,
Ще ти принеса аз
Хиляда жертвени възлияния
С млякото, съдържащо хаома,
Очистено по обичая и прецедено със Заотра,
Във водите на Ранха.”
64. И стече се към него Ардвисур Анахит
В образа на дева прекрасна,
Снажна и стройна,
Кръшна, високо препасана,
От фамилия знатна, именита.
До самите прасци бе обута тя
В сияйни сандали,
Със златни ленти прихванати.
65. Тя за ръцете хвана го силно
И начаса стана туй нещо – в един миг! –
Той, работливият, в работата сръчен,
Озова се на земята, сътворена от Ахура,
В свойто жилище, здрав и силен,
Невредим и цял, както и преди!
66. Така дари му тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XVII
67. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
68. Принесе й жертва Джамаспа,
Когато видя той войската от девопоклонници,
Поддръжници Друджеви,
В боен строй да приближават отдалече -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
69. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стигна аз такава велика победа,
Каквато арийците други съвместно само да постигнат могат.”
70. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XVIII
71. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
72. Принесоха й жертва Ашавазда, синът на Порудахшта,
и Ашавазда, и Трита, синовете на Саюждра,
На място, на високия Бог посветено,
На повелителя сияен,
На бързи коне притежател, Апам-Напату –
Сто коня, и бикове хиляда, и сто хиляди още овце.
73. И помолиха я те:
„Дари ни ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да станеме ний победители
Над туранските Данави [дану]
И над наследника на Асабан, Кара,
И над наследника на Асабан, Вара
И над доблестния Дураекайта
В боя за техния имот и богатство.”
74. И дари им тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XIX
75. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
76. Жертва принесе й Вистаруш,
Той, Нотарид,
Край водата Витанхухати,
И каза й той следното
Слово правдиво:
77. „Аз истина казвам свещена,
О Ардвисур Анахит!
Унищожих аз девопоклонници толкоз
Колкото коси има на мойта глава,
Та покажи ми ти сега,
О Ардвисур Анахит,
Път сухоземен през добрата Витанхухати!”
78. И стече се към него Ардвисур Анахит
В образа на дева прекрасна,
Снажна и стройна,
Кръшна, високо препасана,
От фамилия знатна, именита.
Обута бе тя в сандали златни,
Целите в украса, сияйни.
И спря тя едните води,
А другите накара да потекат нататък;
Така тя път сухоземен стори
През добрата Витанхухати.
79. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XX
80. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
81. Принесе й жертва Иойшта от рода Фриянов
На вечния остров Ранхи, -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
82. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз велик победител
Над най-злия Ахтия заслепяващ,
И отговор верен да мога да кажа
На деветдесет и девет въпроса,
Коварните, заплетените въпроси
На злия Ахтия заслепяващ.”
83. И даде му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXI
84. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
85. И той, благодетелният Ахура-Мазда изрече:
„Слез, върни се отново при нас,
О Ардвисур Анахит,
От звездите на земята, сътворена от Ахура,
И нека смелите управители, властници на страната,
И синовете техни също да те славят.
86. И нека конници мощни
Да те молят да имат те бързи коне,
И да молят те за повече слава,
И нека в молитвите свои жреците
<...> да молят те за знание, за постигане на светост,
За победа, изпратена им от Ахура,
За победното му превъзходство;
87. И нека готовите за брак усърдни девойки <...>
Да те молят <...> те за успех
И за стопанин мъжествен вкъщи,
И нека млади жени и родилки
Да молят те за раждане леко:
Ти ще дадеш им всичко това,
Понеже в твойта власт е всичко туй,
О Ардвисур Анахит!”
88. И ето, о Заратустра, дойде тя
Ардвисур Анахит,
От звездите на земята, от Ахура сътворена,
И рече Ардвисур Анахит:
89. „Наистина, о Спитамид, дето в Арта вярваш,
Теб Ахура-Мазда нарече те Рату –
Покровител на мира телесен,
А мене Ахура-Мазда нарече ме покровителка
На всички творения, дето в Арта вярват.
Под стряхата на великолепието мое и величие
И дребния добитък, и добитъка едър,
И двуногите люде на земята се умножиха:
Аз наистина пазя всичко добро
От Мазда сътворено, от Арта изходящо,
Тъй както кошарата овцете си пази.”
90. И попита я той, Заратустра,
Ардвисур Анахит:
„О Ардвисур Анахит!
С каква жертва да прославя аз теб?
С каква жертва аз да почета те,
Та Мазда да ти разкрие
Не пътя от тази страна,
А от другата страна на кълбото слънчево,
Та дори най-малкото зло да не ти причиняват
Ни Змейове, ни всякакви Артни и Вавжаки,
Нито Варани, нито Варнавиши?”
91. И отговори му на това Ардвисур Анахит:
„Наистина, о Спитамид, дето в Арта ти вярваш!
Ето с каква жертва трябва да ме почиташ ти,
Ето с каква жертва трябва да ме възславяш ти
От изгрева до залеза на слънцето.
Ето ти мойта Заотра – на нея трябва да се ти наслаждаваш.
Жреците, дето молеха се за слова свети,
Жреците, дето молеха се за заповеди свети,
И мъдрия посланик, комуто понятно е словото свято,
Нека наслаждават се те на нея!
92. Ала на Заотрата моя не трябва да се наслаждават:
Нито един <...>, ни болния от треска,
Ни от херния страдащия <...>,
Нито една жена,
Нито един от общината,
Дето Гат не произнасят,
Нито прокажения, от другите отхвърлен.
93. Не ще приема аз Заотра
От слепите, и глухите, и джуджетата,
От слабоумните и <…> и от припадъчните,
От белязаните с белег, с какъвто белязани са
Всички, от разума лишени;
Не трябва със Заотра да са дарявани
Ни гърбатите отпред,
Ни гърбатите отзад,
Ни кривозъбите джуджета!”
94. И попита Заратустра Ардвисур Анахит:
“О Ардвисур Анахит!
Що става с твойта Заотра,
Ако след залез слънце
В дар ти я поднесат
На девите поклонниците, на Друдж служителите?”
95. И отвърна на туй Ардвисур Анахит:
„Наистина, о Спитамид Заратустра, във Арта вярващ!
Ужасни, пършиви, от язви проядени,
И мерзки – шестстотин и хиляда* –
Стоят те зад гърба ми,
И Заотра докосват <…>,
И служат само те на девовете за прослава”.
/* Вероятно в смисъл на “огромно количество”/
96. Искам аз почитания от всички,
Златен връх Хукаря да възславя, -
От висотата негова, равна на хиляда боя човешки,
Пада надолу Ардвисур Анахит,
Равна на всички води по ръст,
Тук по Земята течащи,
И напред втурва се тя, пълна със сила,
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXII
97. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
98. Около нея сбират се на Мазда поклонниците
С барсман в ръце;
И жертва принесоха й Хвови;
И жертва принесоха й Нотариди;
Богатства искаха Хвовите,
А бързи коне – Нотаридите.
И скоро богатство и мощ
Получиха Хвовите,
И скоро изпълни се
На Нотаридите желанието:
Виштаспа получи табуни
От конете най-бързи
В тез земи.
99. И дари им тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXIII
100. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
101. Има тя заливи хиляда,
И притоци хиляда,
И покрай всеки залив,
И покрай всеки приток
Само веднъж на четири десетки дена
Ще понесе се конник изкусен.
Край притока във всеки залив,
Дом богат построен е,
Бляскав, с по сто прозорци,
С по хиляда колони прекрасни,
Дом могъщ, извисил се
На десет хиляди здрави опори.
102. У всеки хазяин
Гостът да легне може на ложе
С покривало прекрасно, благоуханно,
Върху възглавници меки.
И спуска се, о Заратустра, Ардвисур Анахит
От високо, колкото хиляди боя човешки,
Равна на всички води по ръст,
Тук, по земята течащи,
И напред втурва се тя, пълна със сили.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXIV
103. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
104. Принесе й жертва Заратустра, в Арта вярващ,
В Арианам-Вайджа, при Датия добрата,
С мляко, съдържащо хаома,
С барсман и с готовност
С езика си да помогне,
И с мисъл, и със слово, и с дела,
Със Заотра и с изречения уместни.
105. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да мога аз сина на Арватаспа,
Юначния Кавай Виштаспа,
Да уча го аз безспирно
Да мисли според Вярата,
Да говори според Вярата,
Да действа според Вярата.”
106. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXV
107. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
108. Принесе й жертва
С висок разум известния Кавай Виштаспа
Пред лицето на морето Фраздану, -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
109. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та победител аз да стана
Над Тантриявант,
Носещ същност зла,
И над служителя девов – Пешан,
И над служителя Друджов – Ареджатаспа,
Във боя за имота и богатствата негови”.
110. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXVI
111. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
112. Принесе й жертва
Конникът смел Заривари
Пред лицето на водата Датия –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
113. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та сега победител аз да стана
Над служителя девов – Хумаяка
С дългите нокти,
Дето обитава осем пещери адски,
И над служителя Друджов – Ареджатаспа,
Във бой за имота и богатствата негови.”
114. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXVI
115. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
116. И жертва принесе й
Вандарманиш, братът Ареджатаспов,
Край водата на Ворукаша,--
Сто коня, и бикове хиляда, и сто хиляди още овце.
117. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та победител аз да стана
Над доблестния Кавай Виштаспа
(и над конника смел Заривари),
Та на пух и прах да направя войнството на земите арийски
Петдесет пъти по сто удара,
Сто пъти по хиляда удара,
Хиляда пъти по десет хиляди удара
Десет хиляди пъти по сто хиляди удара.”
118. Не даде му тоз късмет Ардвисур Анахит.
XXVIII
119. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
120. Ахура-Мазда жребеца четири сътвори:
Вятър и дъжд, облак и град.
И винаги, о Спитамид Заратустра,
Тез четири жребеца карат
Дъжда да вали, сняга да вали,
Да текат водите и градът да бие,
А на Ардвисур се паднаха девет стотици и хиляда капки.
121. Искам аз от всички почитания
Връх златен Хукаря да прославя!
От висотата негова, равна на хиляда боя човешки
Пада надолу Ардвисур Анахит
Равна на всички води по ръст,
Тук по Земята течащи,
И напред втурва се тя, пълна със сили.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
ХXIX
122. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
123. Придържайки златен плат на гърди си
Стои тук тя, добрата
Ардвисур Анахит,
Скърби тя за гласа на Заотар.
И една мисъл само глава й изпълва:
124. „Кой ще ме мен прослави,
Кой ще почита ме с мляко, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра?
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та на тях да дам веселие и бодрост?”
125. [Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXX
[Рефрен 1:] От мен възпей ти...
126. Всеки да я съзре може
Нея - Ардвисур Анахит
В образа на дева прекрасна,
Снажна и стройна,
Кръшна, високо препасана,
От фамилия знатна, именита,
В празничен плащ
Набран богато, със злато извезан.
127. Барсман в ръцете й – колкото се полага,
Потрепват обици й
Четиристенни, златоковани,
Окичила е с огърлие благородно
Ардвисур Анахит
Прекрасната своя шия.
Пристегнала е стана си тъй,
Та дивната си гръд да повдигне,
Та да привлича тя към тях погледите людски.
128. Челото свое увенчала е
Ардвисур Анахит с обръч прекрасен,
Със цветни брилянти украсен е, златокован,
Осемстенен, подобен на колесница,
Обвит е във ленти, чудесен,
Със пръстен по средата, изкусно направен.
129. В боброва кожа е тя облечена,
Ардвисур Анахит,
От бобъра триста <...>,
(Направена е тя когато се полага).
Ослепително приказни са кожите
С блясъка си златен и сребърен.
130. И днес, о добра и могъща
Ардвисур Анахит,
За една милост моля те аз –
Нека да получа аз, от теб обичания,
Обширни царства,
Гдето обилна храна приготвят и дават от нея големи парчета,
Гдето коне пръхтят и тътнат колелета,
Гдето размахват камшик и дъвчат много,
Гдето скътани са лакомства,
Гдето благоухания има,
Гдето всеки може в хамбара си да скътва
Колкото си иска – та в доволство да живее!
131. И днес, о добра и могъща
Ардвисур Анахит,
Прати ми ти тук долу двама юнака,
Единия – двуног, а другия - с четири крака,
Единия - такъв,
Че бръз да е в походните сборове
И в сражение да умее изкусно
Към врага с колесница да се понесе:
И другар такъв четириног,
Та и двете крила на вражата войска,
В широк строй дето върви,
Да накара назад да обърнат.
Ляв и десен, десен и ляв. *
/*Фланговете на противника/
132. Зарад тез мои молитви,
Зарад тез мои възхвали
Зарад тоз мил свят,
Спусни се ти долу при нас,
О Ардвисур Анахит,
От звездите на земята, от Ахура сътворена.
При даряващия Заотра,
При дланта, жертвена влага даваща,
Обилна, безкрайна,
[Ела ти тук долу, помогни ни!
О Ардвисур Анахит],
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася,
И жертва благочестиво,
Та всички юнаци с победа у дома да се върнат,
Подобно на войните на Кавай Виштаспа.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
<…>
1. „От мен възпей ти, о Спитамид Заратустра,
Нея, Ардвисур Анахит.
Широко разляла се, целебна,
Враждебна на девове, на Ахура вярна,
Достойна телесния свят да я тачи,
Достойна телесният свят да я възхваля –
Нея, която страст извиква, от Арта осветена,
На стадото покровителка, от Арта осветена,
На дом и огнище закрила – от Арта осветена,
И на имоти закрила – от Арта осветена*.
/* Строфа 1, от думите „От мен възпей ти…” – до последния ред, образува рефрен, който е наричан по-долу „Рефрен 1”/
2. Тя семето на всички мъже създава
И готви за род
На жените утробата свята,
Да раждат те лесно новия плод,
А дойде ли за кърмене време –
Млякото им пуска.
3. Безкрайна и славна със своето име
И дълга предълга колкото всичките реки
Дето тук, по земята текат
Мощна, слизаща от върха Хукаря към Ворукаш морето.
4. Всичките брегове на Ворукаш
Вълнуват се силно,
Средата му надига се яростно на вълни,
Когато във него се влива,
Когато устремява се мощно към него
Ардвисур Анахит,
Със хилядата си заливи,
Със хилядата си притоци,
А покрай всеки от заливите
А покрай всеки от притоците
Веднъж на четири десетки дни само
Ще препусне конник изкусен.
5. И един от притоците на таз моя вода
Простира се той на седем каршвара
И притокът на таз моя вода
Непрестанно струи и зиме, и лете.
Тя прави за мен благодатна и водата,
И мъжкото семе, и утробата женска,
И млякото в женската гръд, -
6. Аз самият, Ахура-Мазда, ги създадох:
Та да може и дом, и поселище,
И край, и страна да процъфтяват,
Та да ги пазя и защитавам,
Та да ги браня и предпазвам.
7. И ето че, о Заратустра, дойде тя при нас –
Ардвисур Анахит,
От Мазда, Твореца свой.
О, наистина ръцете й прекрасни са,
Бели (по-мощни от бедрата конски),
Красива със свойто величие,
Дивна, кат поток течаща,
От сажен по-висока,
В една мисъл своя потънала само:
8. „Кой ще ме мен прослави,
Кой ще почита ме с млякото, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра?
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та да дам на тях веселие и бодрост?”
9. Ето за туй великолепие, за туй величие
Искам аз с ясна молитва да сторя прослава.
С молитва добра и със Заотра искам да възпея
Ардвисур Анахит, от Арта осветена.
Нека те всички те призоват,
Нека те почитат още повече,
О Ардвисур Анахит,
С млякото, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра.
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та да дам на тях веселие и бодрост?” *
/* Строфа 9 съставлява рефрен, наричан по-долу „Рефрен 2”/
ІІ
10. [Рефрен 1:] „От мен възпей ти,…”
11. Първият – води колесницата нейна,
Държи той поводите нейни,
Носи се в нея тя, Ардвисур,
Която тъжи за юнака.
В една мисъл своя потънала само:
„Кой ще ме мен прослави,
Кой ще почита ме с млякото, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра?
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та на тях да дам веселие и бодрост?”
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
III
12. [Рефрен 1:] От мен възпей ти,…
13. Четири коня впрегнати са в нея,
Всичките четири са бели
Коне от иднокво порода, високи,
Готови да спрат злата умисъл на всички врагове,
И на девове, и на хора,
На вълшебници и на паирик,
На кавийски и карапански властници.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
IV
14. [Рефрен 1:] От мен възпей ти,…
15. А тя, могъща, светла, висока и стройна,
Водите си носи надолу и денем, и нощем,
По обилие равни на всичките води
Дето тук по земята текат,
Напред тя носи се, със сила изпълнена.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
V
16. [Рефрен 1:] От мен възпей ти,…
17. Принесе й жертва Творецът, Ахура-Мазда,
В Арианам-Вайджа, край Датия прекрасна,
С мляко, съдържащо хаома,
С барсман, с готовност за помощ чрез своя език,
И с мисъл, и със слово, и с дела,
Със Заотра и с уместни изречения.
18. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да мога сина на Порушаспа аз,
Заратустра, дето в Арта вярва,
Постоянно да уча, та да знае той
Да мисли според Вярата,
Да мълви според Вярата,
Да действа според Вярата”.
19. И дари му тя тоз късмет,
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
VI
20. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
21. Принесе й жертва Хаошянха Парадата
На върха Хара –
Сто коне, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
22. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз най-висш властелин
Над всички каршвари,
Над девове и хора,
Над вълшебници и паирик,
Над кавийски и карапански властители,
Та две трети от мазанските девове
И служители на Друдж във Варна да сторя на пух и прах.”
23. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася,
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
VII
24. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
25. Принесе й жертва
Богатият с много стада и блестящ Йима
На върха на планината Хукаря,
Сто коне, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
26. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана най-висш властелин
Над всички каршвари,
Над девове и хора,
Над вълшебници и паирик,
Над кавийски и карапански властители,
Та от девове да отърва
И имот, и запаси,
И стада, и урожай, и покой,
А също и почест.”
27. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
VIII
28. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
29. Тригърленият Ажи-Дахака й жертва принесе
В страната Баври, -
Сто коня, и бикове хиляда и десет хиляди още овце.
30. И помоли я той:
„Дари ме ти с тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да обезлюдя аз всичките седем каршвари”.
31. Но не даде му тя тоз късмет –
Ардвисур Анахит.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
IX
32. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
33. Принесе й жертва синът от рода Атви,
От дома на юнака Трайтаона,
Във Варна, страна четириъгълна –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
34. И помоли я той:
Дари ме ти с тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Да надвия аз чудовището Ажи-Дахака,
Триглаво, тригърло, шестооко,
Владелец на хиляда сили,
На света на Арта създадено гибел да носи,
Та да отмъкна аз жените му две,
И двете — Сахнавак и Арнавак,
Че лоното тяхно майчинско е толкоз прекрасно
И двете вкъщи работят толкоз прекрасно.”
35. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
Х
36. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
37. Принесе й жертва могъщия Керсаспа
Пред лицето на езерото Пишин –
Сто коня, и бикове хиляда и десет хиляди още овце.
38. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз велик победител
Над златопръстия Гандарва,
Край брега на Ворукаша, от вълните умиван,
Та да мога на Друджа аз служителите
Тук да настигна и хвана,
На таз земя широка, изпъкнала и безкрайна.”
39. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XI
40. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
41. И жертва принесе й злият туранец Франхрасян
На края на пропаст стръмна –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
42. И помоли я той:
„Дари ми тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стигна аз царственото Хварно,
Дето насред Ворукаша сияе,
Дето причастно е на страните арийски, сегашни и бъдещи също,
А също на Заратустра причастно е, дето в Арта вярва.”
43. Но не прати му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XII
44. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
45. И жертва принесе й дейният,
Мъжественият Кавай Усан
Горе на планината Ерзифя –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
46. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз най-силен властник
Над всички каршвари,
И над девове и хора,
Над вълшебници и над паирик,
Над кавийски и карапански властници.”
47. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XIII
48. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
49. Принесе й жертва
Юнакът от земи арийски,
Хаосрава, на държавата опора,
Пред лицето на езерото Чайчаста,
Дълбоко и широко –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
50. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз най-висш властител
Над всички каршвари,
Над девове и хора,
Над вълшебници и над паирик,
Над кавийски и карапански властители.
Та да водя най-първата от всичките колесници
В надбягване шеметно
Да избегна капана, за мене изрит от злодея,
Ако той, злосторникът, с победа окаже се в конния бой”.
51. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XIV
52. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
53. Принесе й жертва могъщия воин Туса,
Той – конник изкусен,
И помоли я със сила дано го изпълни
Та да води той сам колесниците
И здраве телесно да има,
И врага отдалеч да открива,
Та да пребори ненавистния враг
И с удар един да го срази.
54. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та победител да стана аз над юнаците,
Синове на Ваесаки,
При прохода планински Хшатросука,
Край най-високата, над всички възвишаваща се
Крепост Канхи, от Арто осветена,
Та да разбия до крак аз войнство туранско
Петдесет пъти по сто удара,
Сто пъти по хиляда удара,
Хиляда пъти по десет хиляди удара,
Десет хиляди пъти по сто хиляди удара.”
55. И дари го тя с тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася,
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XV
56. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
57. Принесоха й жертва смелите
Синове на Ваесаки
Край планинския връх Хшатросука,
Край най-високата, над всички възвишаваща се
Крепост Канхи, от Арта осветена -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
58. И помолиха я те:
„Дари ни ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да можем надви ний смелия войн Тусу,
Та да сразим напълно войнството на земите арийски:
Петдесет пъти по сто удара,
Сто пъти по хиляда удара,
Хиляда пъти по десет хиляди удара,
Десет хиляди пъти по сто хиляди удара”.
59. Не даде им тоз късмет Ардвисур Анахит,
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XVI
60. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
61. Принесе й жертва Паурва,
Лодкар умел,
Когато по воля на Трайтаона, победоносния войн,
В небето издигна се той в образа на орел.
62. Без отдих той носи се
Три дни и три нощи,
Та да стигне до свойто гнездо,
Ала все не стигаше до дома си.
А когато и третата нощ свърши се,
До изгрева на зората,
Той стигна там все пак,
На Ардвисур за изгрева *.
И по изгрев утринен
Призова той Ардвисур Анахит:
* “Преди да изгрее Ардвисур”
/*Преди да изгрее Венера, която в зороастрийската космология съответства на Ардвисур Анахит./
63. „О Ардвисур Анахит!
Ела, помогни ми,
С помощ дари ме!
Ако кацна аз успешно на земята,
Сътворена от Ахура,
Ако стигна жилището свое,
Ще ти принеса аз
Хиляда жертвени възлияния
С млякото, съдържащо хаома,
Очистено по обичая и прецедено със Заотра,
Във водите на Ранха.”
64. И стече се към него Ардвисур Анахит
В образа на дева прекрасна,
Снажна и стройна,
Кръшна, високо препасана,
От фамилия знатна, именита.
До самите прасци бе обута тя
В сияйни сандали,
Със златни ленти прихванати.
65. Тя за ръцете хвана го силно
И начаса стана туй нещо – в един миг! –
Той, работливият, в работата сръчен,
Озова се на земята, сътворена от Ахура,
В свойто жилище, здрав и силен,
Невредим и цял, както и преди!
66. Така дари му тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XVII
67. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
68. Принесе й жертва Джамаспа,
Когато видя той войската от девопоклонници,
Поддръжници Друджеви,
В боен строй да приближават отдалече -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
69. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стигна аз такава велика победа,
Каквато арийците други съвместно само да постигнат могат.”
70. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XVIII
71. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
72. Принесоха й жертва Ашавазда, синът на Порудахшта,
и Ашавазда, и Трита, синовете на Саюждра,
На място, на високия Бог посветено,
На повелителя сияен,
На бързи коне притежател, Апам-Напату –
Сто коня, и бикове хиляда, и сто хиляди още овце.
73. И помолиха я те:
„Дари ни ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да станеме ний победители
Над туранските Данави [дану]
И над наследника на Асабан, Кара,
И над наследника на Асабан, Вара
И над доблестния Дураекайта
В боя за техния имот и богатство.”
74. И дари им тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XIX
75. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
76. Жертва принесе й Вистаруш,
Той, Нотарид,
Край водата Витанхухати,
И каза й той следното
Слово правдиво:
77. „Аз истина казвам свещена,
О Ардвисур Анахит!
Унищожих аз девопоклонници толкоз
Колкото коси има на мойта глава,
Та покажи ми ти сега,
О Ардвисур Анахит,
Път сухоземен през добрата Витанхухати!”
78. И стече се към него Ардвисур Анахит
В образа на дева прекрасна,
Снажна и стройна,
Кръшна, високо препасана,
От фамилия знатна, именита.
Обута бе тя в сандали златни,
Целите в украса, сияйни.
И спря тя едните води,
А другите накара да потекат нататък;
Така тя път сухоземен стори
През добрата Витанхухати.
79. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XX
80. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
81. Принесе й жертва Иойшта от рода Фриянов
На вечния остров Ранхи, -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
82. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да стана аз велик победител
Над най-злия Ахтия заслепяващ,
И отговор верен да мога да кажа
На деветдесет и девет въпроса,
Коварните, заплетените въпроси
На злия Ахтия заслепяващ.”
83. И даде му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXI
84. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
85. И той, благодетелният Ахура-Мазда изрече:
„Слез, върни се отново при нас,
О Ардвисур Анахит,
От звездите на земята, сътворена от Ахура,
И нека смелите управители, властници на страната,
И синовете техни също да те славят.
86. И нека конници мощни
Да те молят да имат те бързи коне,
И да молят те за повече слава,
И нека в молитвите свои жреците
<...> да молят те за знание, за постигане на светост,
За победа, изпратена им от Ахура,
За победното му превъзходство;
87. И нека готовите за брак усърдни девойки <...>
Да те молят <...> те за успех
И за стопанин мъжествен вкъщи,
И нека млади жени и родилки
Да молят те за раждане леко:
Ти ще дадеш им всичко това,
Понеже в твойта власт е всичко туй,
О Ардвисур Анахит!”
88. И ето, о Заратустра, дойде тя
Ардвисур Анахит,
От звездите на земята, от Ахура сътворена,
И рече Ардвисур Анахит:
89. „Наистина, о Спитамид, дето в Арта вярваш,
Теб Ахура-Мазда нарече те Рату –
Покровител на мира телесен,
А мене Ахура-Мазда нарече ме покровителка
На всички творения, дето в Арта вярват.
Под стряхата на великолепието мое и величие
И дребния добитък, и добитъка едър,
И двуногите люде на земята се умножиха:
Аз наистина пазя всичко добро
От Мазда сътворено, от Арта изходящо,
Тъй както кошарата овцете си пази.”
90. И попита я той, Заратустра,
Ардвисур Анахит:
„О Ардвисур Анахит!
С каква жертва да прославя аз теб?
С каква жертва аз да почета те,
Та Мазда да ти разкрие
Не пътя от тази страна,
А от другата страна на кълбото слънчево,
Та дори най-малкото зло да не ти причиняват
Ни Змейове, ни всякакви Артни и Вавжаки,
Нито Варани, нито Варнавиши?”
91. И отговори му на това Ардвисур Анахит:
„Наистина, о Спитамид, дето в Арта ти вярваш!
Ето с каква жертва трябва да ме почиташ ти,
Ето с каква жертва трябва да ме възславяш ти
От изгрева до залеза на слънцето.
Ето ти мойта Заотра – на нея трябва да се ти наслаждаваш.
Жреците, дето молеха се за слова свети,
Жреците, дето молеха се за заповеди свети,
И мъдрия посланик, комуто понятно е словото свято,
Нека наслаждават се те на нея!
92. Ала на Заотрата моя не трябва да се наслаждават:
Нито един <...>, ни болния от треска,
Ни от херния страдащия <...>,
Нито една жена,
Нито един от общината,
Дето Гат не произнасят,
Нито прокажения, от другите отхвърлен.
93. Не ще приема аз Заотра
От слепите, и глухите, и джуджетата,
От слабоумните и <…> и от припадъчните,
От белязаните с белег, с какъвто белязани са
Всички, от разума лишени;
Не трябва със Заотра да са дарявани
Ни гърбатите отпред,
Ни гърбатите отзад,
Ни кривозъбите джуджета!”
94. И попита Заратустра Ардвисур Анахит:
“О Ардвисур Анахит!
Що става с твойта Заотра,
Ако след залез слънце
В дар ти я поднесат
На девите поклонниците, на Друдж служителите?”
95. И отвърна на туй Ардвисур Анахит:
„Наистина, о Спитамид Заратустра, във Арта вярващ!
Ужасни, пършиви, от язви проядени,
И мерзки – шестстотин и хиляда* –
Стоят те зад гърба ми,
И Заотра докосват <…>,
И служат само те на девовете за прослава”.
/* Вероятно в смисъл на “огромно количество”/
96. Искам аз почитания от всички,
Златен връх Хукаря да възславя, -
От висотата негова, равна на хиляда боя човешки,
Пада надолу Ардвисур Анахит,
Равна на всички води по ръст,
Тук по Земята течащи,
И напред втурва се тя, пълна със сила,
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXII
97. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
98. Около нея сбират се на Мазда поклонниците
С барсман в ръце;
И жертва принесоха й Хвови;
И жертва принесоха й Нотариди;
Богатства искаха Хвовите,
А бързи коне – Нотаридите.
И скоро богатство и мощ
Получиха Хвовите,
И скоро изпълни се
На Нотаридите желанието:
Виштаспа получи табуни
От конете най-бързи
В тез земи.
99. И дари им тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXIII
100. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
101. Има тя заливи хиляда,
И притоци хиляда,
И покрай всеки залив,
И покрай всеки приток
Само веднъж на четири десетки дена
Ще понесе се конник изкусен.
Край притока във всеки залив,
Дом богат построен е,
Бляскав, с по сто прозорци,
С по хиляда колони прекрасни,
Дом могъщ, извисил се
На десет хиляди здрави опори.
102. У всеки хазяин
Гостът да легне може на ложе
С покривало прекрасно, благоуханно,
Върху възглавници меки.
И спуска се, о Заратустра, Ардвисур Анахит
От високо, колкото хиляди боя човешки,
Равна на всички води по ръст,
Тук, по земята течащи,
И напред втурва се тя, пълна със сили.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXIV
103. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
104. Принесе й жертва Заратустра, в Арта вярващ,
В Арианам-Вайджа, при Датия добрата,
С мляко, съдържащо хаома,
С барсман и с готовност
С езика си да помогне,
И с мисъл, и със слово, и с дела,
Със Заотра и с изречения уместни.
105. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та да мога аз сина на Арватаспа,
Юначния Кавай Виштаспа,
Да уча го аз безспирно
Да мисли според Вярата,
Да говори според Вярата,
Да действа според Вярата.”
106. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXV
107. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
108. Принесе й жертва
С висок разум известния Кавай Виштаспа
Пред лицето на морето Фраздану, -
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
109. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та победител аз да стана
Над Тантриявант,
Носещ същност зла,
И над служителя девов – Пешан,
И над служителя Друджов – Ареджатаспа,
Във боя за имота и богатствата негови”.
110. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXVI
111. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
112. Принесе й жертва
Конникът смел Заривари
Пред лицето на водата Датия –
Сто коня, и бикове хиляда, и десет хиляди още овце.
113. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та сега победител аз да стана
Над служителя девов – Хумаяка
С дългите нокти,
Дето обитава осем пещери адски,
И над служителя Друджов – Ареджатаспа,
Във бой за имота и богатствата негови.”
114. И дари му тя тоз късмет
Ардвисур Анахит,
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася
И жертва благочестиво.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXVI
115. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
116. И жертва принесе й
Вандарманиш, братът Ареджатаспов,
Край водата на Ворукаша,--
Сто коня, и бикове хиляда, и сто хиляди още овце.
117. И помоли я той:
„Дари ми ти тоз късмет,
О добра и могъща Ардвисур Анахит,
Та победител аз да стана
Над доблестния Кавай Виштаспа
(и над конника смел Заривари),
Та на пух и прах да направя войнството на земите арийски
Петдесет пъти по сто удара,
Сто пъти по хиляда удара,
Хиляда пъти по десет хиляди удара
Десет хиляди пъти по сто хиляди удара.”
118. Не даде му тоз късмет Ардвисур Анахит.
XXVIII
119. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
120. Ахура-Мазда жребеца четири сътвори:
Вятър и дъжд, облак и град.
И винаги, о Спитамид Заратустра,
Тез четири жребеца карат
Дъжда да вали, сняга да вали,
Да текат водите и градът да бие,
А на Ардвисур се паднаха девет стотици и хиляда капки.
121. Искам аз от всички почитания
Връх златен Хукаря да прославя!
От висотата негова, равна на хиляда боя човешки
Пада надолу Ардвисур Анахит
Равна на всички води по ръст,
Тук по Земята течащи,
И напред втурва се тя, пълна със сили.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
ХXIX
122. [Рефрен 1:] От мен възпей ти...
123. Придържайки златен плат на гърди си
Стои тук тя, добрата
Ардвисур Анахит,
Скърби тя за гласа на Заотар.
И една мисъл само глава й изпълва:
124. „Кой ще ме мен прослави,
Кой ще почита ме с мляко, съдържащо хаома,
Очистено и прецедено от Заотра?
Чие желание задоволявам аз? –
На верните на мен и на послушните на мен,
Та на тях да дам веселие и бодрост?”
125. [Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
XXX
[Рефрен 1:] От мен възпей ти...
126. Всеки да я съзре може
Нея - Ардвисур Анахит
В образа на дева прекрасна,
Снажна и стройна,
Кръшна, високо препасана,
От фамилия знатна, именита,
В празничен плащ
Набран богато, със злато извезан.
127. Барсман в ръцете й – колкото се полага,
Потрепват обици й
Четиристенни, златоковани,
Окичила е с огърлие благородно
Ардвисур Анахит
Прекрасната своя шия.
Пристегнала е стана си тъй,
Та дивната си гръд да повдигне,
Та да привлича тя към тях погледите людски.
128. Челото свое увенчала е
Ардвисур Анахит с обръч прекрасен,
Със цветни брилянти украсен е, златокован,
Осемстенен, подобен на колесница,
Обвит е във ленти, чудесен,
Със пръстен по средата, изкусно направен.
129. В боброва кожа е тя облечена,
Ардвисур Анахит,
От бобъра триста <...>,
(Направена е тя когато се полага).
Ослепително приказни са кожите
С блясъка си златен и сребърен.
130. И днес, о добра и могъща
Ардвисур Анахит,
За една милост моля те аз –
Нека да получа аз, от теб обичания,
Обширни царства,
Гдето обилна храна приготвят и дават от нея големи парчета,
Гдето коне пръхтят и тътнат колелета,
Гдето размахват камшик и дъвчат много,
Гдето скътани са лакомства,
Гдето благоухания има,
Гдето всеки може в хамбара си да скътва
Колкото си иска – та в доволство да живее!
131. И днес, о добра и могъща
Ардвисур Анахит,
Прати ми ти тук долу двама юнака,
Единия – двуног, а другия - с четири крака,
Единия - такъв,
Че бръз да е в походните сборове
И в сражение да умее изкусно
Към врага с колесница да се понесе:
И другар такъв четириног,
Та и двете крила на вражата войска,
В широк строй дето върви,
Да накара назад да обърнат.
Ляв и десен, десен и ляв. *
/*Фланговете на противника/
132. Зарад тез мои молитви,
Зарад тез мои възхвали
Зарад тоз мил свят,
Спусни се ти долу при нас,
О Ардвисур Анахит,
От звездите на земята, от Ахура сътворена.
При даряващия Заотра,
При дланта, жертвена влага даваща,
Обилна, безкрайна,
[Ела ти тук долу, помогни ни!
О Ардвисур Анахит],
Която винаги дарява с късмет молителя,
Дето Заотра в дар й принася,
И жертва благочестиво,
Та всички юнаци с победа у дома да се върнат,
Подобно на войните на Кавай Виштаспа.
[Рефрен 2:] Ето за туй великолепие...
<…>
RSS Feed
