- Какви са правата на жените в Исляма? По какво се отличават те от стереотипите?
- Какво ще кажете по повод твърдението, че жената в Исляма изобщо няма никакви права, че тя е просто придатък на своя съпруг, предмет, покрит с паранджа?
- Длъжна ли е жената да се занимава с домакинската работа? Както в древна Русия, например - да посреща мъжа си в определени дрехи, фактически, да работи като слугиня.
- Има ли право жената да работи и да се разпорежда със своята заплата?
- До каква степен брачният договор в Исляма защищава правата на жените?
- Вие сте живяла в Сирия. До каква степен там се спазват правата на жените?
Беседа с Иман Валерия Порохова, руска дворянка, съзнателно завърнала се към Единобожието и превела на руски език Свещения Коран
- Какво ще кажете по повод твърдението, че жената в Исляма изобщо няма никакви права, че тя е просто придатък на своя съпруг, предмет, покрит с паранджа?
- Длъжна ли е жената да се занимава с домакинската работа? Както в древна Русия, например - да посреща мъжа си в определени дрехи, фактически, да работи като слугиня.
- Има ли право жената да работи и да се разпорежда със своята заплата?
- До каква степен брачният договор в Исляма защищава правата на жените?
- Вие сте живяла в Сирия. До каква степен там се спазват правата на жените?
Беседа с Иман Валерия Порохова, руска дворянка, съзнателно завърнала се към Единобожието и превела на руски език Свещения Коран
- Какви са правата на жените в Исляма? По какво се отличават те от стереотипите?
- Като жена на мюсюлманин, доста дълго време живяла в мюсюлманска страна, мога да кажа, че днес на земята може да се срещнат малко жени с толкова много права, колкото има жената на мюсюлманина, тоест, мюсюлманката.
Много е важно да не се смесва Исляма като вероучение, изпратено ни от Господа Бога в Писанието, и народната традиция. В традицията, която се е развивала у нас в ислямските региони, понякога има много малко общи неща с доктрината на вероизповедание. Всички тези черни дрехи, паранджата… В Корана не е казано нищо нито за черния цвят на дрехите, нито за паранджата. Нещо повече - в Корана се казва: „О, деца на Адама! Пременяйте се с украшения и в най-хубави одежди, преди да се отправите към мястото на поклонение…”
Тоест, Аллах специално подчертава, че човек трябва да е много красиво облечен, когато излиза сред обществото и особено когато тръгва към мястото за молитва. Така че повелението на Аллах за това, че при големи сборища от хора трябва да се гласите с украшения и красиви дрехи, изцяло изразява ислямското вероучение, без никакви фолклорни наслоения.
В същото време Коранът изрично набляга върху абсолютната забрана на демонстрирането на сексуалните прелести на жената пред когото и да било, с изключение на нейния съпруг. Ако се обличате в красиви одежди, те не трябва да са прилепнали по тялото, да не са прозрачни, но пък могат да имат цялата цветова гама. Защото Коранът е единственото Свещено Писание, в което се говори за цветовата гама: Аллах ни е дал пълната гама от цветове, за да можем да я използваме.
Понятието за цвят е въведено във вероустава на Корана. Та това е изключително интересно явление!
Разбира се, черният цвят изглежда добре на вечерни приеми, заедно с брилянтите и дантелите, обаче когато само вие сте облечена в черно и то през деня, черният цвят се тълкува от всички като траур.
А Ислямът е огромна радост, той е благодат за душата, щастие е, когато човек трябва да покаже колко е щастлив и той го показва, включително и посредством своите дрехи, които радват окото със своето многообразие и с яркия си цвят.
- А какво ще кажете по повод твърдението, че жената в Исляма изобщо няма никакви права, че тя е просто придатък на своя съпруг, предмет, покрит с паранджа?
- В Корана се казва, че жената има също толкова права, колкото и мъжът, обаче мъжете имат още едно право – да бъдат глава на семейство във връзка с това, че на тях е възложено задължението на материалната издръжка, осигуряването на материалната страна.
Това е много важно. Някои казват, че там е написано: на една степен повече и това е. Тази степен в повече се тълкува според всички коранически тафсири, според всички законодателства като единствената степен, която дава възможност на мъжа да осигурява материалното благополучие на своята съпруга. Това е единствената степен, за която се говори в Корана. Във всички останали отношения жените трябва да получават всичко онова, което им се полага, и мъжът трябва да получава всичко, което му се полага. Именно това е написано в текста на Корана. Така че именно по това трябва да се ориентираме.
А пък паранджата е езическо изобретение, до ислямско, запазило се в някои мюсюлмански страни в резултат на практическата необходимост: за защита от пустинния вятър, който носи със себе си дребен пясък, за защита от погледите на чуждите мъже-чергари.
Обърнете внимание, че на православните икони жените винаги са изобразени, облечени в хиджаб, тоест, изобразени са с прикрити части на тялото, както това е прието в Исляма. Това означава, че и древното християнство е спазвало същите тези правила. Обаче през средните векове нравите в Европа са пропаднали…
- Длъжна ли е жената да се занимава с домакинската работа? Както в древна Русия, например - да посреща мъжа си в определени дрехи, фактически, да работи като слугиня.
- Всички тези представи са свързани с традициите. Трябва откровено да ви кажа, аз имам висше образование и водя интензивен обществен живот, дълго време преподавах в институт и така нататък. Обаче това в никакъв случай не ме освобождава от заниманията в домакинството. Жената непременно трябва да се разпорежда с дома си. Ако жената не прави нищо, това е безобразие. Аз изпитвам огромно удоволствие, когато върша домакинска работа, когато поддържам реда в дома. Смятам, че жената е длъжна да направи дома си естетически красив. Това е не толкова задължение, колкото право на жената, което тя доброволно и с радост възлага на себе си. Трябва да й е приятно да се занимава с това и тя трябва да обича своя дом.
Обаче ако домът е много голям и жената не е в състояние сама да се справя с домакинската работа и това физически не е по силите й, тогава, според шариата, мъжът трябва да й окаже помощ – да наеме прислуга, тоест, да осигури помощ за жена си отвън. При това тази помощ трябва да бъде заплащана много добре и адекватно.
- Има ли право жената да работи и да се разпорежда със своята заплата?
- Разбира се, жената има право да работи. Ако тя чувства, че е в състояние да съчетава домакинската си работа с професионална дейност, то, след като се посъветва със съпруга си, тя може съвсем спокойно да тръгне на работа. Познавам много семейства, в които жените работят само затова, че биха искали да утвърдят своя социален статус в обществото. Според шариата, ако жената може да се реализира професионално, тя е длъжна да направи това. Защото Аллах е вселил искра, частица талант във всеки човек, и той е длъжен да я развива.
Нещо повече, и това е най-интересното – заплатата, която получава жената, е единствено нейна собственост и тя не влиза в семейния бюджет. Обаче при желание от страна на жената, доброволно, тя може да внесе своите пари, отчасти или изцяло, в бюджета на семейството. И това ще бъде смятано за неин закят – т.е. задължително пожертвувание за благотворителни цели.
- До каква степен брачният договор в Исляма защищава правата на жените?
- Веднага щом жената се омъжи, в присъствието на двама свидетели се подписва брачния договор, в който конкретно се уговаря всичко онова, което мъжът й трябва да предаде в нейна собственост. Това може да са пари, злато, недвижима собственост, автомобил и т.н.
Ако ли пък в дадения момент той не разполага с нищо, и те се договорят, че той поема задължението след няколко години да я възмезди с определена сума, отново се договаря размера на тази сума и всичко това се заверява с подписите на двамата свидетели.
Брачният договор е най-сигурното средство за защита на имуществените права на жената в брака, което става актуално в случай на развод. Днес и Европа започна да прилага това средство. В Русия тази тема засега само се обсъжда, а за мюсюлманите това е реалност, която съществува от 1400 години.
- Вие сте живяла в Сирия. До каква степен там се спазват правата на жените?
- Сирия, Йордания и Ливан ме поразиха с пълното спазване на Шариата, що се касае до правата на жените. Това много ми хареса. Толкова добре гледани жени, на чиито лица е изписано задоволство от живота, не можеш да срещнеш в нито една от нашите мюсюлмански републики. За нашите жени може да се каже само, че те са потиснати, потиснати са от всичко. Това означава, че техните права не са осигурени.
Интервюто е взето от руския вестник „Все об Исляме” (No 1,март 2002 г.)
превод от руски: Евгения Грекова
- Като жена на мюсюлманин, доста дълго време живяла в мюсюлманска страна, мога да кажа, че днес на земята може да се срещнат малко жени с толкова много права, колкото има жената на мюсюлманина, тоест, мюсюлманката.
Много е важно да не се смесва Исляма като вероучение, изпратено ни от Господа Бога в Писанието, и народната традиция. В традицията, която се е развивала у нас в ислямските региони, понякога има много малко общи неща с доктрината на вероизповедание. Всички тези черни дрехи, паранджата… В Корана не е казано нищо нито за черния цвят на дрехите, нито за паранджата. Нещо повече - в Корана се казва: „О, деца на Адама! Пременяйте се с украшения и в най-хубави одежди, преди да се отправите към мястото на поклонение…”
Тоест, Аллах специално подчертава, че човек трябва да е много красиво облечен, когато излиза сред обществото и особено когато тръгва към мястото за молитва. Така че повелението на Аллах за това, че при големи сборища от хора трябва да се гласите с украшения и красиви дрехи, изцяло изразява ислямското вероучение, без никакви фолклорни наслоения.
В същото време Коранът изрично набляга върху абсолютната забрана на демонстрирането на сексуалните прелести на жената пред когото и да било, с изключение на нейния съпруг. Ако се обличате в красиви одежди, те не трябва да са прилепнали по тялото, да не са прозрачни, но пък могат да имат цялата цветова гама. Защото Коранът е единственото Свещено Писание, в което се говори за цветовата гама: Аллах ни е дал пълната гама от цветове, за да можем да я използваме.
Понятието за цвят е въведено във вероустава на Корана. Та това е изключително интересно явление!
Разбира се, черният цвят изглежда добре на вечерни приеми, заедно с брилянтите и дантелите, обаче когато само вие сте облечена в черно и то през деня, черният цвят се тълкува от всички като траур.
А Ислямът е огромна радост, той е благодат за душата, щастие е, когато човек трябва да покаже колко е щастлив и той го показва, включително и посредством своите дрехи, които радват окото със своето многообразие и с яркия си цвят.
- А какво ще кажете по повод твърдението, че жената в Исляма изобщо няма никакви права, че тя е просто придатък на своя съпруг, предмет, покрит с паранджа?
- В Корана се казва, че жената има също толкова права, колкото и мъжът, обаче мъжете имат още едно право – да бъдат глава на семейство във връзка с това, че на тях е възложено задължението на материалната издръжка, осигуряването на материалната страна.
Това е много важно. Някои казват, че там е написано: на една степен повече и това е. Тази степен в повече се тълкува според всички коранически тафсири, според всички законодателства като единствената степен, която дава възможност на мъжа да осигурява материалното благополучие на своята съпруга. Това е единствената степен, за която се говори в Корана. Във всички останали отношения жените трябва да получават всичко онова, което им се полага, и мъжът трябва да получава всичко, което му се полага. Именно това е написано в текста на Корана. Така че именно по това трябва да се ориентираме.
А пък паранджата е езическо изобретение, до ислямско, запазило се в някои мюсюлмански страни в резултат на практическата необходимост: за защита от пустинния вятър, който носи със себе си дребен пясък, за защита от погледите на чуждите мъже-чергари.
Обърнете внимание, че на православните икони жените винаги са изобразени, облечени в хиджаб, тоест, изобразени са с прикрити части на тялото, както това е прието в Исляма. Това означава, че и древното християнство е спазвало същите тези правила. Обаче през средните векове нравите в Европа са пропаднали…
- Длъжна ли е жената да се занимава с домакинската работа? Както в древна Русия, например - да посреща мъжа си в определени дрехи, фактически, да работи като слугиня.
- Всички тези представи са свързани с традициите. Трябва откровено да ви кажа, аз имам висше образование и водя интензивен обществен живот, дълго време преподавах в институт и така нататък. Обаче това в никакъв случай не ме освобождава от заниманията в домакинството. Жената непременно трябва да се разпорежда с дома си. Ако жената не прави нищо, това е безобразие. Аз изпитвам огромно удоволствие, когато върша домакинска работа, когато поддържам реда в дома. Смятам, че жената е длъжна да направи дома си естетически красив. Това е не толкова задължение, колкото право на жената, което тя доброволно и с радост възлага на себе си. Трябва да й е приятно да се занимава с това и тя трябва да обича своя дом.
Обаче ако домът е много голям и жената не е в състояние сама да се справя с домакинската работа и това физически не е по силите й, тогава, според шариата, мъжът трябва да й окаже помощ – да наеме прислуга, тоест, да осигури помощ за жена си отвън. При това тази помощ трябва да бъде заплащана много добре и адекватно.
- Има ли право жената да работи и да се разпорежда със своята заплата?
- Разбира се, жената има право да работи. Ако тя чувства, че е в състояние да съчетава домакинската си работа с професионална дейност, то, след като се посъветва със съпруга си, тя може съвсем спокойно да тръгне на работа. Познавам много семейства, в които жените работят само затова, че биха искали да утвърдят своя социален статус в обществото. Според шариата, ако жената може да се реализира професионално, тя е длъжна да направи това. Защото Аллах е вселил искра, частица талант във всеки човек, и той е длъжен да я развива.
Нещо повече, и това е най-интересното – заплатата, която получава жената, е единствено нейна собственост и тя не влиза в семейния бюджет. Обаче при желание от страна на жената, доброволно, тя може да внесе своите пари, отчасти или изцяло, в бюджета на семейството. И това ще бъде смятано за неин закят – т.е. задължително пожертвувание за благотворителни цели.
- До каква степен брачният договор в Исляма защищава правата на жените?
- Веднага щом жената се омъжи, в присъствието на двама свидетели се подписва брачния договор, в който конкретно се уговаря всичко онова, което мъжът й трябва да предаде в нейна собственост. Това може да са пари, злато, недвижима собственост, автомобил и т.н.
Ако ли пък в дадения момент той не разполага с нищо, и те се договорят, че той поема задължението след няколко години да я възмезди с определена сума, отново се договаря размера на тази сума и всичко това се заверява с подписите на двамата свидетели.
Брачният договор е най-сигурното средство за защита на имуществените права на жената в брака, което става актуално в случай на развод. Днес и Европа започна да прилага това средство. В Русия тази тема засега само се обсъжда, а за мюсюлманите това е реалност, която съществува от 1400 години.
- Вие сте живяла в Сирия. До каква степен там се спазват правата на жените?
- Сирия, Йордания и Ливан ме поразиха с пълното спазване на Шариата, що се касае до правата на жените. Това много ми хареса. Толкова добре гледани жени, на чиито лица е изписано задоволство от живота, не можеш да срещнеш в нито една от нашите мюсюлмански републики. За нашите жени може да се каже само, че те са потиснати, потиснати са от всичко. Това означава, че техните права не са осигурени.
Интервюто е взето от руския вестник „Все об Исляме” (No 1,март 2002 г.)
превод от руски: Евгения Грекова
RSS Feed
