Книгата на немската изследователка-арабистка Ханне Шьонинг, „Козметиката и благовонията на йеменските жени. Лексикон на веществата, принадлежностите и техниките”, издадена през 2002 г., е посветена на една много важна тема за специалистите по Южна Арабия. Мнозина пътешественици са отбелязвали особеностите на местната козметика /жълти лица, зелени вежди, изрисувани с къна длани/, писали са и за лекия дим от тамян, и за горчивия мирис на ароматичната смола мира. Ханне Шьонинг представя подробно монографско изследване, засега единствено по рода си.

  На женската красота и на нормите на красотата бил посветен специфичен литературен жанр в арабската литература, а в пред-ислямската поезия основна тема е била темата за красотата на любимата. Във встъпителната част на всяка арабска поема значително място заема описанието на „средствата за красота” на арабката /тук се имат предвид дрехите й, украшенията и козметиката/.
Боядисването на лицето с помощта на различни вещества е разпространено в целия свят и е известно от най-дълбока древност. Както и преди, тук се съчетават медицината, магията и чистата естетика, макар че днес акцентът се пренася върху естетическия аспект. Понякога е трудно да се определи, какво представлява даден предмет – украшение или амулет, и да се разграничи двойната му функция. Също така сложно е да се разбере дали козметичното средство се употребява просто за красота, като лечебно средство или, преди всичко, за защита от урочасване.
На въпроса за предназначението на козметичните средства обикновено се отговаря - за красота, имайки предвид зрителната страна и обонянието. Това обяснение е учудвало още през втората половина на 19-и и първата половина на 20-и век европейските пътешественици, наблюдавали безобразното, според тяхното мнение, боядисване на телата на местните жители. А това за сетен път демонстрира субективността и относителността на понятието „красота”.
„Никога не съм виждал нещо по-отвратително от жените с боядисани лица. Когато те приповдигат покривалото си, трудно може да си представи човек, че това са хора. Виждал съм очи, украсени с изображения на сини и червени риби, чиито глави стигат до основата на носа. Горната част на лицето беше жълта, а долната – зелена, с малки черни петънца, а под ноздрите, наподобяващи две червени вишни, преминаваха зелени линии. Отгоре на това, всички тези цветове светеха. Челото беше изрисувано с три червени линии, под носа имаше червен цвят, а по бузите й бяха изрисувани зелени ивици.” (Ben T., Mr. and Mrs. Southern Arabia. Reading. London, 1994).  
В Хаджрейн Дорийн Ингремс наблюдавала, как жените без особен повод си рисували лицата „със жълта смес, приготвена от дърво, наречено варе, шарели си челата със зелени и червени линии, така че когато те решаваха, че са станали много привлекателни, според мен те заприличваха на клоуни… Голите им ръце и крака бяха намазани с вар и покрити с дебел пласт сива кал, като че ли тези жени бяха прекарали някаква тежка болест” (Ingrams D.A. Tima in Arabia. London, 1970).
Естетиката и здравето също са тясно свързани помежду си: силните, здрави коси, например, са в същото време и красиви. Обаче строго разделение на категории и разграничаване на функциите на козметичните средства не могат да направят нито продавачите им, нито потребителите на тези средства. Наистина, много от тези вещества играят по няколко, или дори всички роли, като например, шафранът.
И все пак, как се използват козметичните средства и за кого те са приемливи? В социологическите изследвания жените много често се разглеждат като еднородна категория. Обаче в Йемен, например, разликата между омъжената и неомъжената жена има важно значение. Според общото правило, неомъжените жени въобще не използват козметика, като при особени случаи само се допуска известно рисуване. Обаче и омъжените жени не трябва да ползват козметика, ако съпругът им отсъства или е починал. Както и в големите семейства, където, макар че жената може да се появява пред девера си, например, с открито лице, той не трябва да я вижда нарисувана. Боята и ароматите могат да се използват само в присъствието на собствения мъж и на най-близките членове на семейството, както и в присъствието на други жени.
След сватбата разкрасяването с помощта на козметика, парфюми, съответстващи дрехи и украшения не само се разрешава, но дори се смята за необходимо, ако жената иска да остане желана за мъжа. Това, от една страна, е част от съпружеския дълг, израз на любов и уважение към мъжа и към своята собствена значимост, а от друга, то символизира статуса на омъжената жена. Фон Брук разказва, как веднъж, намирайки се сред женско общество, показала на йеменската си приятелка една наскоро омъжила се жена. Тази жена учила в Оксфорд и се обличала простичко, в съответствие с европейската мода. Йеменската й приятелка направила следния кратък коментар на ситуацията: „Мъжът й скоро ще се разведе с нея”.
Функцията на цвета и на ароматите се състои, преди всичко, в стимулиране сексуалната активност на мъжа. Най-често сексуалната активност се повишава с помощта на ароматични вещества от животински произход. Моите информатори в Таиз и Сане ми обясниха, че козметичният крем и средствата за опушване се използват главно в четвъртък или преди празниците, т.е., преди почивните дни, когато съпрузите си лягат да спят заедно или пък когато съпругът се връща от пътуване.
Козметичните средства в никакъв случай не са предназначени за това да привличат вниманието на непознатите по улицата. Ако жената има намерение да ходи пеша на някаква среща следобеда, тя не следва да ползва парфюм. Когато ръцете й са изрисувани, тя си слага ръкавици. Извън семейния кръг, следобедните срещи между жени са една допълнителна възможност - или дори обществен дълг, да използват и да демонстрират „средствата за красота”. Тук трябва да се споменат, най-напред, ежедневните посещения на роднини, приятелки и съседки, които се състоят главно след обеда, преди вечерната молитва. Още по-голямо значение в нашия контекст имат посещенията по време на религиозни или семейни празници, като например, раждане, обрязване, сватба, завръщане от поклонение. И едните, и другите посещения се правят без предупреждение, още повече, ако няма телефон. При това и стопанката, и нейните посетителки имат своя определена роля. Наред с използването на парфюм, опушването е, преди всичко, част от ритуала на поздрава. „Миризмите са съществена съставна част от гостоприемството: смята се, че те до голяма степен способстват за създаване на непринудена атмосфера” (Meneley A. Tournaments of Value. Sociability and Hierarchy in Yemeni Town. Toronto, 1996). Със самото спазване на всички обичаи стопанката на дома оказва чест на своите гости.
Точно по същия начин и гостенката изразява своето уважение към стопанката, като използва козметичните средства. Рисуването с мастило, направено от жлъчка, е израз на близки отношения между двете страни. Присъстващите оглеждат внимателно и оценяват всяка новопристигнала гостенка. Оценява се не само спазването на общите правила, но и оригиналността на жената, прилагането на свои собствени рецепти и, разбира се, материалните възможности, които също се демонстрират. Боядисването на тялото, употребата на парфюми и средства за опушване отразяват социалния статус на жената. На тях се обръща не по-малко внимание, отколкото на дрехите и на украшенията, те са обсъждани, а жената я разпитват: „Кой те е боядисвал?”, „Къде си купила средството за опушване”, „Колко струваше?” и т. н.

Кади
Кади – Панданус (Pandanus odoriferus)
Описание: Дървото достига до 2-3 метра на височина, листата му са остри по края, дълги са до 1 – 1,5 м. Растението наподобява лилия. Цветовете му имат приятен, характерен мирис. Ароматът му се излъчва в продължение на две денонощия и се запазва по цели месеци. В Йемен кади е единствено по рода си растение, а ароматичното масло, произведено от него, се цени изключително много. Среща се и в Оман, както и в Индия, откъдето първоначално произхожда, на островите в Индийския океан.
Цветовете на кади, чийто аромат е дълготраен, се поставят между дрехите. Мъжете украсяват с тези цветя косите си или шапките си, понякога заедно с цветовете на босилек.
През 30-те години в харема на султаните Лахджа представяли цветето кади на европейците като „Цвете на любовта”. Жените го затъкват нощем в косите си. То се използва като дезодорант, както и за изготвяне на подправки, парфюми и ароматични масла. Ако срежете цвета кади, преди да се е отворил, и го пуснете в етерично масло, то ще приеме неговия мирис и ще стане благовонно.
Цветът кади повишава половата активност. От него се прави също така водка, по същия начин, както от стафиди.     
Разказват легенда, чута от устата на йеменски старец. Веднъж старият султан дал подслон на човек и на неговата дъщеря, тръгнали на поклонение в Мека. В градината на султана покривалото на девойката се закачило за клонката на един розов храст. Султанът видял лицето й и се влюбил в нея. После пратил своя син Кади да вземе девойката, за която той искал да се ожени. Обаче синът трябвало да се закълне, че няма да открие лицето на девойката и няма да я пожелае. Но, така или иначе, двамата се влюбили един в друг. Девойката притежавала дарбата с песните си да отваря цветята в своята градина, за да изпускат аромат. В края на краищата, обаче, девойката била принудена да се омъжи за султана, а след това синът му се отровил. Като разбрала за това, девойката побързала да отиде при него. Със своя глас тя накарала да се разтворят цветята, които юношата бил наредил да му донесат за спомен за нея. И те умрели заедно, а султанът наредил да ги погребат заедно. Всички присъстващи заболи в знак на траур по едно цвете в тюрбана си, докато съпровождали починалите до мястото на вечния им покой. А после всеки от тях хвърлил цветето си в гроба. След известно време от семената на тези цветя на това място израснала гора от цветни дървета, които били наречени кади. 

 



Leave a Reply.

    Picture

    Арабската жена - истина и мит, фабрикация и борба

    Archives

    March 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ