Picture
I) Основен строеж при Абд ар-Рахман I
II) Първо разширение при Абд ар-Рахман II
III) Промени на Голямата джамия при Абд ар-Рахман III
IV) Разширение на Голямата джамия в Кордова при ал-Хаким II
V) Последно разширение при ал-Мансур
VI) Превръщането на Голямата джамия в Кордова в катедрала

Историята на Голямата джамия в Кордова ни връща назад в историята, към осми век, края на омаядското управление и установяването на Абд ар-Рахман I в Андалусия. Той прави Кордова столица на своята династия, като си поставя за цел да я превърне в средище на мавританското изкуство и култура и по този начин да конкурира Абасидите в Багдад.

  I) Основен строеж при Абд ар-Рахман I (785-786)
Строежът на Голямата джамия започва през 785г. по нареждане на Абд ар-Рахман I. Джамията е издигната на мястото на християнската църква „Сан Висенте”, чиито основи са намери при разкопки през 1930г[1]. Предполага се, че строителните работи по основния строеж са отнели около година, което е било продиктувано от личното желание и амбиция на Абд ар-Рахман да издигне джамия, отговаряща на значението на Кордова като столица. Освен това при строежа са използвани римски и вестготски колони и капители.
Джамията е в хипостилен стил и по план представлява правоъгълник.  Разделя се на правоъгълна молитвена зала и двор. Фактът, че дворът е приблизително толкова голям, колкото и молитвената зала се обяснява с това, че първоначално в двора са се събирали и вярващи за молитва, когато молитвената зала е била препълнена.
Молитвената зала при основния строеж е проектирана с размери 79x42м. и 11 кораба перпендикулярно разположени стената, сочеща посоката за молитва, като средната аркада, която е и около метър по-широка от останалите, води точно срещу михраба.
Първоначалният строеж не е включвал минаре. Според арабски източници айзанът се е извършвал от кулата на вестготски дворец, който се е намирал близо до джамията, и който Абд ар-Рахман е направил своя резиденция, като по този начин светският и духовният център на новия емират са поствени непосредствено един до друг и неразделно свързани[2].
Предполага се, че джамията е имала четери входа, като днес, почти непроменена, е запазена باب الوزراء на западната стена.
Едиствената светлина в джамията влиза през малки прозорци под купола. Огромното полутъмно помещение на молитвената зала е изпълнено с многобройни редици колони, които бележат посоката за молитва. Броят им достига осемстотин, но се предполага, че са били още повече.”Във всеки случай човешкото оконе може да ги обхване, нито дори да види края им.”[3] Колоните са високи около 3м, което позволява да се дистанцират отчетливо една от друга, посредствол бяло-червени подковообразни арки. Подковообразните арки не са иновация на мюсюлманското изкуство, а са взаимствани от вестготската архитектура. Но в Голямата джамия на Кордова арките са удвоени, което вече е иновация. Испанският историк Мануел Гомез-Морено сравнява удвоените арки на Голямата джамия в Кордова с римските аквадукти на гр.Мерида, чиито мецанин е укрепен чрез тухлени арки.
През 793г. Хишам I, синът на Абд ар-Рахман, първи построява минаре. Предполага се, че се е намирало срещу северната стена на джамията, но няма археологически доказателства за това[4].
Уникалното значение на Голямата джамия в кордоба не се дължи само на факта, че тя е главната джамия на града, а също и на тясната връзка между светска и духовна сила, която я превръща в културен и религиозен център на халифата, тъй като там не са се събирали хора само за да се молят, но и за да обсъждат светски и религиозни проблеми. Всеки, който е управлявал като наследник на Абд ар-Рахман, е отдавал специално внимание и уважение на джамията. Това се е изразявало в щедри дарове – например минаре, или план за разширение на джамията. Ето защо промените по нея не спират почти до карая на халифата.

II) Първо разширение при Абд ар-Рахман II (833-848)
В съотвествие с нарастващото население на града, Абд ар-Рахман II нарежда Голяната джамия в Кордова да бъде разширена, като строителните работа продължава от 833 до 848г. Тези промени се отразяват на молитвената зала, която бива разширена на юг и заема площ около 70х80м.
Според някои учени след разширението, направено от Абд ар-Рахман II, вече са налице не само римски и вестготски капители, а също така и ислямски. Те, като всички средновековни капители, се базират на класическия коринтски тип, но са декорирани с фини орнаменти. Също така се забелязва търсенето на нови форми и експресивни възможности, които водят до почти уникално за периода богатство на форми[5].

III) Промени на Голямата джамия при Абд ар-Рахман III
Абд ар-Рахман III, който се обявява за халиф през 939г, се е интересувал главно от дворцовия колплекс Медина аз-Захра, който той строи като административен центер на халифата. Поради тази причина промените, които нанася по Голямата джамия в Кордова са относително малки. Той разширява двора на джамията, а така също и женското помещение. Абд ар-Рахман III унищожава минарето, построено от Хишам I, и построява ново, което се е намирало в южната част на двора. Състояло се е от две постройки. Долната е предствлявала куб с височина 23м, а горната постройка е била по-ниска и по-тясна. На върха е имало малък купол, с отвори под формата на арка на всяка страна. Това минаре също не е запазено, тъй като през XVIв. на негово място е издигната камбанария на катедралата[6].

IV) Разширение на Голямата джамия в Кордова при ал-Хаким II (962-966)
Веднага след като се качва на трона ал-Хаким II започва ново разширение на джамията, което продължава от 962 до 966г. То също така отразява и културния апогей на халифата. При тези промени молитвената зала се разширява на юг, като дължината и става 114м, докато широчината и се запазва същата (около 80м.).
При разширяването се е наложило михрабът да бъде разрушен, но като знак на уважение към това наследство колоните и капителите са били запазени и използвани в новия михраб[7]. Михрабът, построен от ал-Хаким II, се счита за висше художествено произведение и изумява с богатата си изключително фина мозаична декорация и уникалните куполи. Използването на мозайка за декорирането на джамията се дължи на влиянието на византийското изкуство, а също така и на факта, че в строителството на тази част са участвали не само местни майстори, но и такива от Византия. Самият михраб е не просто ниша, а помещение със седмоъгълен план, с подковообразна арка и правоъгълна рамка, които са увенчани със слепи аркади. Към най-красивите и величествени декоративни постижения принадлежи украсата на подковообразната арка, която е облицована с мрамор и декорирана с типичните византийски флорални мотиви. Арката е заградена от правоъгълна рамка, украсена с аяти от Корана в куфийски шрифт, изписани със злато върху тъмносиня мозаична основа. Над нея се разполага аркада от слепи арки, декорирана с мозайки на „дървото на живота”. Самите арки са под формата на трилистна детелина от бял мрамор, което контрастира на златните мозайки около михраба[8].
Куполите над михраба представляват ребрест свод под формата на раковина, направен от мрамор и украсен с розетки. Този свод образува над михраба сложно преплитане на арки, което може да се възприеме също като два наложени един върху друг квадтрата, като осмостенник или като осмолъчна звезда[9].
Цокълът на михраба също е облицован с бял мрамор, а от двете му страни се извисяват две колони от зелен мрамор.
Не е точно определено какъв е произхода на тези ребрести сводове, възможно е да водят началото си от римските касетъчни куполи. Но е ясно, че именно кордовските сводове оказват влияние вурху архитектурата на италианското Възраждане.
Друг образец за красота и изящество са арките, които заобикалят михраба. Те също са двойни, подковообразни, но формата им сякаш повече наподобява петлистна детелина.
Една от най-впечатляващите части на Голямата джамия в Кордова е също така максурата – специалното молитвено място за владетеля. Максурата е отделена от останалата част на молитвената зала чрез сложно преплитащи се аркади, които подчертават специалния статус на помещението[10]. Горната част на нишата се разчленява от т.нар. клетъчен свод, състоящ се от малки, съвсем еднакви клетки[11]. Състои се от три купола – един централен и два отсрани. Интериорът на максурата също е декориран с флорални мотиви и цитати от Корана в куфийски шрифт.
От двете страни на михраба има по пет квадратни помещения. Халифът е използвал западните стаи като таен коридор, който води от намиращия се в близост дворец директно до максурата. А източните помещения, най-вероятно, са били използвани за съхранение на съкровища[12].

V) Последно разширение при ал-Мансур (987-988)
Последното разширение на голямата джамия в Кордова е предприето от везира и регент на Хишам II, ал-Мансур. Тъй като халифът е бил все още непълнолетен, ал-Мансур успява да получи съгласието на майка му и поема държавните дела в свои ръце. Възможно е било джамията да се разшири единствено на изток, тъй като на юг вече е граничела с реката, на север е дворът на джамията, а от западната страна се намирали административни сгради. Това последно разширение на джамията е всъщност и най-голямото.
Ал-мансур добавя още осем кораба, като по този начин разширява джамията на изток с още около 50м. Входовете на източната част, направени от ал-Хаким II, са били зазидани и се създават 11 големи входа с формата на арки. Тъй като помещенията на линията на михраба не са продължени, аркадите направени от ал-Мансур са удължени, така че достигат южната стена на джамията.
С разширението, направено от ал-Мансур, Голямата джамия в Кордова придобива окончателния си вид – 19 кораба и площ 23,400 м².

VI) Превръщането на Голямата джамия в Кордова в катедрала
След като през 1236г. Фердинанд III, крал на Кастиля, завоюва Кордова, той обявява Голямата джамия за катедрала. И така през следващите три столетия християнското население на Кордова използва джамията като катедрала с относително малки промени. Но в началото на XVI в. епископите предлагат нов план за катедрала, за чието изпълнение е нужно джамията да бъде разрушена. Опозияцата, която оказват гражданите на Кордова, обаче, води до безпрецедентното решение в самото сърце на джамията да бъде внедрена готическа катедрала. И днес резултатът е налице: формите на готическата катедрала се извисяват над самия център на джамията, чиято архитектура буквално се корени във формите на класическата Античност[13].  
Един от най-специфичните детайли на Голямата джамия в Кордова е всъщност стремежът в художествено отношение да се постигне естетически ефект, визуална карсота и наслада за посетителя, което е в абсолютно противоречие с арабската средновековна традиция.  

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1) Алпатов, Михаил, История на изкуството, том 2, Изд. „Български художник”, София, 1982
2) Islam: Kunstund Architektur, hrg. von Markus Hattstein und Peter Delius, Könemann, 2000
3) http://archnet.org/library/sites/one-site.tcl?site_id=31

[1]Markus Hattstein,Islam: Kunst und Architektur, 2000, стр.221
[2] Пак там, стр.221
[3]Михаил Алпатов, История на изкуството, т.2, София, 1982, стр.45
[4] Islam: KunstundArchitektur, Цит. съч., стр. 223
[5] Пак там, стр. 224
[6] Пак там, стр.224
[7] Пак там, стр.224
[8] Пак там, стр. 226
[9]Михаил Алпатов, Цит. съч., стр. 47
[10] http://archnet.org/library/sites/one-site.tcl?site_id=31
[11]Михаил Алпатов, Цит. съч.,стр.47
[12] Islam: KunstundArchitektur, Цит.съч., стр. 227
[13] http://archnet.org/library/sites/one-site.tcl?site_id=31

 


Comments




Leave a Reply

    Picture
    Ислямската архитектурна традиция

    Archives

    February 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ