За западния човек забулената жена се е превърнала в символ на исляма и едновременно с това в символ на принизеното положение, което заема жената в мюсюлманския свят. Булото  буди, отвращение, съжаление или дори презрение, което до голяма степен се дължи на непознаването и неразбирането на чуждата култура и религия. Допирът между Запада и Изтока се превръща в сблъсък, постоянно нажежаван от противопоставянето на „нас” и „тях”. Но докато гледаме през призмата на собствените си възприятия, разбирания и дори предразсъдъци, не бихме могли да разберем другия и тези „тях”. Безспорно за една западна жена, дори не дотам еманципирана и не дотам модерна, мисълта да живее постоянно покрита, забулена и съответно ограничена от външния свят предизвиква осезаемо негативни усещания и извиква в съзнанието картина на робство и подчинение. Но дали наистина булото или хиджабът е белег за робство или тъкмо обратното – знак за свобода и издигнато положение? Тук вече западният човек повдига въпросително вежди. За каква свобода можем да говорим изобщо? За да бъде обяснено естеството на тази свобода, ще се наложи да се въведат някои понятия, които за съжаление са поизгубили както блясъка, така и донякъде значението си в нашата култура, а именно – чест, благоприличие, скромност и още нещо, вече сякаш напълно излязло от западния контекст – сакралност. Защото на изток жената е нещо свещено, нещо сакрално и неприкосновено, съкровище, което трябва да се пази, скрито цвете. Подобно на стъкления похлупак, който пази розата на Екзюпери от вятъра, така и хиджабът следва да пази това цвете от всичко зло, идващо от външния свят. Отношенията между  хората се регулират не само от религията, но и от тяхната интелигентност, възпитание, култура и социално положение. Вярно е, че има хиляди и хиляди случай на малтретирани и тормозени жени на изток, но нима няма цели институции, които да се борят с домашното насилие тук, на запад? Философията, доктрината и идеята за това какви е редно да бъдат отношенията между половете не винаги се прилагат на практика, особено там, където има невежество, мизерия или войни. Но нека сега се съсредоточим, върху самите корени на явлението наречено хиджаб. Едно многоаспектно и многопластово явление -  религиозно, социално и културно.

  Настоящата разработка има за цел да разгледа интересния път през XX в. на промените в египетското законодателство, касаещи персоналния граждански статус, като основен акцент е поставен на еволюцията на разпоредбите, урегулиращи възможностите за развод при инициатива на съпругата. Интересът към тази тема бе провокиран както от изключителната й актуалност за египетското общество и за мюсюлманските общества въобще, така и от интересните интерпретации, които проблемът получава в съвременните анализи на изследователите.
            Накратко ще бъде представено историческото развитие на египетското законодателство в тази материя; ще бъдат засегнати и най-важните материални разпоредби на египетското право, уреждащи основни въпроси на персоналния граждански статус. Основното ударение пада върху актуалното уреждане на един частен за материята въпрос – разводът, получен от жената по съдебен път. На основата на неговото уреждане изникват редица въпроси, които засягат включително възможни тълкувания на промените в законодателството в светлината на секуларните тенденции.

Изобразяването на хора и животни, обвързването им с техни неодушевени копия, по този начин лишени от своето естество, води до това природата им да бъде променена. Придадена, тя става неестествена, често свръхестествена, а в даден социо-политически контекст дори и божествена. Между изображението и идолопоклонничеството съществува тясна връзка: по същество изобразяването е творчески акт, опит за пре-създаване на материален свят, което влиза в разрез с концепцията за единобожието, според която материята е творение на Бог (Коран, 2:117, 6:73). Изобразяването е опит да се имитира Сътворението. Изобразяването е сътворяване на друго от нещо, което вече е. Положението е идентично, когато разглеждаме изображението като отражение, когато на неодушевени тела се придават душевни качества, дух, вследствие на което те биват превръщани в предмети на култ и обожествяване.
 В настоящия материал имам за цел да очертая, макар и с най-повърхностни контури, етапите от развитието на човешката представа за владетеля на света. Ще се спра на това как тази представа постепенно се е изменяла с промяната на организацията на човешкото общество, като се спра на най-старата позната представа за смъртта и стигна до една съвременна дефиниция на това каква е същността на свещеното. В рамките на това пътешествие ще се опитам да набележа причините за това да бъде наложен запрет върху идолопоклонничеството, като по този начин затворя кръга около забраната на изображението в исляма. За целта ще използвам материала на едно социологическо изследване1 върху връзката между Човека и Свещеното, и на един труд2, посветен на вълшебната приказка, чийто автор прави опит да разшифрова приказните сюжети, за да достигне до съдържанието на митологичния свещен разказ, преди неговата профанация. Ще приложа цитати от свещените хадиси4, засягащи темата за изображението и от Корана3, заклеймяващи вярата в идоли.

1 Кайоа, Роже, Човекът и свещеното, София, 2001
2 В.Я.Проп, Исторически корени на вълшебната приказка, първо издание, ИК „Прозорец”
3 При позоваванията върху кораничния текст е използван Превод на Свещения Коран, Преведе от арабския оригинал Цветан Теофанов, Издателство „Тайба ал-хайрия”: София, 1997.
4 Сборник Ал джами` ас-сахих на имам ал-Букари

/за цялото съдържание на статията, натиснете тук/