Завоевателите, които дошли от Африка и предизвикали падането на вестготското господство, обикновено били наричани араби, и това наименование се използва и до ден днешен. Въпреки това, обаче, трябва да дадем по-точно определение на това понятие, за да изясним хода на последвалите събития.
Към началото на VIII в. арабите вече били завоювали цялата територия на северозападна Африка, принадлежала по-рано на византийската империя. Тук арабите заварили коренното население – берберите, народ с друг произход, при които, както и при арабите, съществувала племенна организация. Всъщност берберите са известни под наименованието маври. Те се отличавали от арабите с по-голям фанатизъм, тъй като били управлявани от особена класа свещенослужители /”светци”/, които те почитали дори повече от своите племенни вождове – шейховете.

  Сблъсъкът на политическите интереси и постоянната борба между християнските центрове на полуострова, от една страна, и завоевателите, от друга, не трябва да ни заблуждават относно обикновените отношения между тези два елемента. Извън полето на битките, отношенията между двата народа са били понякога сърдечни и дружески. Това положение на нещата се обяснява с естествената необходимост на общуване между двата съседски народа, както и с това, че през периода VII-XI в. противоречията между християните и мюсюлманите са се оценявали по съвършено различен начин, отколкото през следващата епоха. Освен това, мюсюлманинът и християнинът понякога са били свързани с общи интереси или с необходимостта да си оказват взаимна помощ. Затова не трябва да се учудваме на това, че християните и мюсюлманите често са се посещавали взаимно, оказвали са си взаимна помощ по време на гражданските войни, търгували са помежду си и дори са встъпвали в съюзи, сключвайки династически бракове помежду си.

1. Увод
2. Религия
3. Занаяти
4. Производство на хранителни продукти
5. Начин на живот
6. Изкуство
7. Търговия
8. Празници