Възникването на новата религия, ислямът, е свързано с името на Мухаммад /приблизително 570-632 г./
Мюсюлманският свят в по-голяма степен е бил свързан с Византия и Русия, отколкото със Западна Европа. Религията се явила в качеството на духовна връзка, свързваща културата на Арабския изток. Ислямът, една от трите световни религии, възникнал в северозападната част на арабския полуостров, около V-VII век. В началото на VI век при арабите все още били запазени родово-племенните отношения, които пречели на създаването на единно политическо образувание. Необходима била нова идея, в каквато се е превърнал ислямът. Мухаммад се обявил за имам – религиозен ръководител, и преименувал град Ясриб на Медина /град на пророка/. Кааба - храмът, построен над свещения камък, станал най-важната мюсюлманска светиня. Мухаммад провъзгласил необходимостта от нов ред, който да премахне предишните племенни различия. Всички араби, независимо от своя племенен произход, били призовани да образуват единна общност. Техен ръководител следвало да стане Пророкът – „наместникът на Бог на земята”. Единственото условие за влизане в тази общност било признаването на новата религия и строгото спазване на нейните предписания.
Мюсюлманският свят в по-голяма степен е бил свързан с Византия и Русия, отколкото със Западна Европа. Религията се явила в качеството на духовна връзка, свързваща културата на Арабския изток. Ислямът, една от трите световни религии, възникнал в северозападната част на арабския полуостров, около V-VII век. В началото на VI век при арабите все още били запазени родово-племенните отношения, които пречели на създаването на единно политическо образувание. Необходима била нова идея, в каквато се е превърнал ислямът. Мухаммад се обявил за имам – религиозен ръководител, и преименувал град Ясриб на Медина /град на пророка/. Кааба - храмът, построен над свещения камък, станал най-важната мюсюлманска светиня. Мухаммад провъзгласил необходимостта от нов ред, който да премахне предишните племенни различия. Всички араби, независимо от своя племенен произход, били призовани да образуват единна общност. Техен ръководител следвало да стане Пророкът – „наместникът на Бог на земята”. Единственото условие за влизане в тази общност било признаването на новата религия и строгото спазване на нейните предписания.
Normal 0 false false false EN-US X-NONE AR-SA MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-qformat:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family:"Calibri","sans-serif"; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-fareast-font-family:"Times New Roman"; mso-fareast-theme-font:minor-fareast; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family:Arial; mso-bidi-theme-font:minor-bidi;} Мухаммад направил най-важното нещо, от което имали нужда арабите в началото на VII век: той ги сплотил, дал им учение и вяра, показал им пътя, по който те трябвало да насочат своите сили и енергия. Сега вече пътят бил ясен: правоверните трябвало да обръщат в своята вяра неверните, да поставят всички под знамето на великото учение на светия пророк.
Новите идеи намерили ревностни привърженици сред обикновените хора. Те приели исляма, тъй като отдавна били загубили вяра в могъществото на племенните божества, които не ги защитавали от бедствията и разрушенията.
Арабските завоеватели като цяло се отнасяли доста толерантно към хората, изповядващи други религии и бързо усвоявали множество елементи от културата на покорените от тях народи.
Класическият ислям по принцип не прави национално различие, признавайки три статуса на съществуване на човека: в качеството на правоверен /мюсюлманин/, в качеството на покровителстван човек /юдеите и християните в света на исляма, наричани „ахл ал-китаб” – хората на Писанието, притежателите на Писанието, не подлежащи на насилствено обръщане в исляма/, и в качеството на многобожник, който непременно подлежи на обръщане. Така възниква най-богатата единна арабска култура.
След написването на Корана, разпространението на исляма из Арабския полуостров се е осъществило извънредно бързо. През 30-те години на VII век това довело до създаването на единна феодално-теократична арабска държава – Арабският Халифат.
Езикът на Корана, арабският, се превърнал в средство за обединяване на множество народи. Въз основа на него и включвайки сюжети от персийската, индийската и античната митология, е създаден забележителният световно известен сборник арабски приказки – „Хиляда и една нощ”.
Коранът осъжда евреите и християните заради отстъпването им от единобожието, тъй като има един бог, Аллах, а роденият от земна жена не може да бъде бог. Глава на държавата с титлата халиф става Абу Бакр. Омар бил съдия, по негово време било въведено ново летоброене, той прогонил от Арабия онези, които не приели мюсюлманството. Осман бил наследник на Омар, по негово време кръгът на съдиите бил ограничен. Епохата на четиримата праведни халифи била успешна епоха, тъй като по-нататък започнали да управляват царете. Ханифизмът е до-мюсюлманско учение за единния бог Рахман. Ислямът е възприел идеята за единния бог от юдеизма. Шариатът е божествен закон, въплъщение на божията воля; от християнството той е възприел учението за безсмъртието на душата, за Страшния съд.
Ислямът почитал знанието като един от признаците за могъществото на Аллах, а изкуството – като един вид знание. По онова време математиката /арабските цифри/, астрономията, медицината, навигацията са достигнали до големи висоти.
Били преведени на арабски език, запазени и размножени много трудове на древногръцки, латински и византийски автори, изгубени в Европа. Едва по-късно те са преведени на европейските езици и отново стават достояние на европейската култура.
По онова време били създадени забележителни паметници на архитектурата, много от които са запазени до наши дни: Куполът на скалата, Омеядската джамия в Дамаск, джамията на Тулун в Кайро.
Новите идеи намерили ревностни привърженици сред обикновените хора. Те приели исляма, тъй като отдавна били загубили вяра в могъществото на племенните божества, които не ги защитавали от бедствията и разрушенията.
Арабските завоеватели като цяло се отнасяли доста толерантно към хората, изповядващи други религии и бързо усвоявали множество елементи от културата на покорените от тях народи.
Класическият ислям по принцип не прави национално различие, признавайки три статуса на съществуване на човека: в качеството на правоверен /мюсюлманин/, в качеството на покровителстван човек /юдеите и християните в света на исляма, наричани „ахл ал-китаб” – хората на Писанието, притежателите на Писанието, не подлежащи на насилствено обръщане в исляма/, и в качеството на многобожник, който непременно подлежи на обръщане. Така възниква най-богатата единна арабска култура.
След написването на Корана, разпространението на исляма из Арабския полуостров се е осъществило извънредно бързо. През 30-те години на VII век това довело до създаването на единна феодално-теократична арабска държава – Арабският Халифат.
Езикът на Корана, арабският, се превърнал в средство за обединяване на множество народи. Въз основа на него и включвайки сюжети от персийската, индийската и античната митология, е създаден забележителният световно известен сборник арабски приказки – „Хиляда и една нощ”.
Коранът осъжда евреите и християните заради отстъпването им от единобожието, тъй като има един бог, Аллах, а роденият от земна жена не може да бъде бог. Глава на държавата с титлата халиф става Абу Бакр. Омар бил съдия, по негово време било въведено ново летоброене, той прогонил от Арабия онези, които не приели мюсюлманството. Осман бил наследник на Омар, по негово време кръгът на съдиите бил ограничен. Епохата на четиримата праведни халифи била успешна епоха, тъй като по-нататък започнали да управляват царете. Ханифизмът е до-мюсюлманско учение за единния бог Рахман. Ислямът е възприел идеята за единния бог от юдеизма. Шариатът е божествен закон, въплъщение на божията воля; от християнството той е възприел учението за безсмъртието на душата, за Страшния съд.
Ислямът почитал знанието като един от признаците за могъществото на Аллах, а изкуството – като един вид знание. По онова време математиката /арабските цифри/, астрономията, медицината, навигацията са достигнали до големи висоти.
Били преведени на арабски език, запазени и размножени много трудове на древногръцки, латински и византийски автори, изгубени в Европа. Едва по-късно те са преведени на европейските езици и отново стават достояние на европейската култура.
По онова време били създадени забележителни паметници на архитектурата, много от които са запазени до наши дни: Куполът на скалата, Омеядската джамия в Дамаск, джамията на Тулун в Кайро.
RSS Feed
