Увод – калиграфията като изкуство – видове шрифтове
Куфийски шрифт – обща характеристика
Ранен куфийски шрифт
- произход на името
- развитие на шрифта
Източен Куфийски шрифт
Западен Куфийски шрифт
Квадратен Куфийски шрифт
Куфийски шрифт – обща характеристика
Ранен куфийски шрифт
- произход на името
- развитие на шрифта
Източен Куфийски шрифт
Западен Куфийски шрифт
Квадратен Куфийски шрифт
Калиграфията като изкуство –видове шрифтове
Изкуството на писането или калиграфията играе много специална роля в цялата ислямска култура. Арабското писмо, което става част от всички ислямски общества, защото в него е запазено Божественото слово, се превръща във форма на изкуство, което се разпростира из всички краища на халифата.
Светът на калиграфията е почти неизчерпаем. Съществуват множество, разнообразни вида шрифтове. С разпространението на ислямската култура се увеличава влиянието на различните култури, завоювани от исляма, върху стиловете на писане. Интересно е, че откакто арабските букви са станали известни в Европа през Средновековието те често са били използвани за декоративни цели. Финият куфийски надпис открит върху плаща за коронация на един германски император показва възхищението на Запада към арабската писменост. Същото се отнася и за картини като известната „Madonnawiththeshahada”. Тези букви са били схващани като екзотични и декоративни елементи и едва през 15-ти век арабската азбука е станала достъпна за германския читател в своята цялостност. Тогава германският благородник Breydenbachизвършва поклонение на Светите земи и описва впечатленията си от пътуването измежду които е и арабската азбука. Но едва през 18-ти век, заедно с растящия интерес към Ориента, някои изследвания са посветени на ранното развитие на арабската писменост. Y.G.CAdler е бил първият, който се е занимавал с изучаване на куфийски надписи изписани върху ранни монети. Но не трябва да се забравя, че дори Гьоте в своя „ West– OstlicherDivan (1819) е боравил с имената на разнообразни стилове като „насх”نسخ таалиик ( تعليق)като споменава, че който и стил да използва любимият, от значение е само изразът на негова та любов.
Първият шрифт, който привлича вниманието на ориенталистите е бил ъгловатия шрифт намерен върху гореспоменатия плащ за коронация и ранни монети и е познат под името Куфи или Куфийски шрифт. Счита се, че той е създаден осми векДълго време това наименувание е било използвано, за да се разграничат двата основни типа шрифтове – така нарачения Куфи и по-късните шрифтове, които се подразделят на западен, магрибски и персийски (та’лиик)(تعليق ) или (наста’лиик) (نستعليق ). NabiaAbbotе първият, който прави независимо проучване на така наречените коранични шрифтове, публикувано през 1939. Има множество, нямащи връзка едно с друго твърдения, отнасящи се до най-ранните форми на арабската писменост, открити както в арабски, така и в персийски извори, говорят често за (маа’килии). Това е шрифт, за който легендите разказват, че е създаден от пророка Идрис и не е имал извити линии изобщо. Други източници говорят за Абу ибн Аби Таалиб, за когото се твърди, че е развил Куфийския шрифт и го е разделил на 1/6 извити и 5/6 прави линии – една традиция, която може би отразява преминаването от ранните семитски азбуки до сложния куфийски шрифт в първи век по Хиджра. Забележително е, че Абу Хаяян ат-Таухиди споменава още през ранния единадесети век дванадесет основни вида на Куфийския шрифт, като много от тях носят имената на местата, където за пръв път са били използвани. Със сигурност можем да рапознаем шрифта (ма’ил), който е намерен на някои фрагменти изписан вертикално, контрастирайки с хоризонталното изписване на Корани в Куфийски шрифт. NabiaAbbott счита много от фрагментите, в които се открива лек наклон наляво и малка извивка в началото на „алиф” за мекански, но все още не знаем как точно са изглеждали мединските и басрийските стилове. Все пак по всичко личи, че Куфа е бил наистина един от най-важните центрове на изкуството на писането, а политическата връзка на Али ибн Аби Талиб с този град е най-вероятната причина Али да бъде считан за първия майстор на калиграфията. По-късните поколения му приписват създаването на така наречения „двурог алиф”, който може би е този алиф открит в ранни надписи и наречен разделен алиф.В суфизма Али се счита за духовния предшественик на арабската калиграфия. През късния петнадесети век Султан- ‘Али Машхаади, известният майстор на шрифта (наста’лиик) заявява, че славата на моите писания се дължат на Али.
FrancRozenthal много правилно изказва мнението, че в най-ранните арабски документи се открива един шрифт, който е по-скоро непохватен и в никакъв случай не може да бъде наречен елегантен или фин. Едно от истинските чудеса на Исляма е как този шрифт се е развил за изключително кратко време се е превърнал в изтънчена калиграфия отличаваща се с невероятна красота.
Тъй като е използван преди всичко за изписването на ранни Корани, Куфи е известен най-вече като религиозен шрифт. Въпреки това е повече от съмнително, че дали някой от фрагментите запазени в музеите датират от времето на първите халифи така както твърдят гордите им собсвеници. Дори през девети век Голямата джамия в Дамаск е претендирала, че притежава копие от Османския Коран. Същото е твърдяла и Голямата джамия в Кордоба. Това ранно копие е било толкова тежко, че се е налагало да бъде носено от двама мъже. Най-ранните фрагменти, чиято датировка е сигурна са от първата четвърт на осми век. По малко проблематична е била датировката на монети в куфийски шрифт.
Достигналите до нас Корани и фрагменти са изключително много на брой и се увеличават почти ежедневно, но дори два от тях не изглеждат напълно еднакви като стил. По-голямата част от тях, с изключение на (ма;ил) са написани хоризонтално на реда. Често само три до пет линии изписани с черни или кафяви букви изпълват страницата, а буквите изписани от опаката страна на пергамента често са силно избледнели или дори заличени.
Понякога за заглавията на сурите или за да се разделят отделните аяти е била използвана златна орнаментация.
Различните букви в куфийския шрифт се изписват по точно определен начин. Например алиф(ا) започва с извивка долу вдясно, нуун(ن) се изписва право надолу без никаква извивка, а ра(ر) и уау (و) са плоски и леко завити. Дал(د), каф(ك) и та(ط) могат да бъдат сил;но разтеглени и удължени по реда в зависимост от мястото, с което разполага калиграфът. Не е чудно, че персийските поети от дванадесети и тринадесети век говорят за нечие сърце или ум, че е плоско като куфийски каф(ك).
Размерите на ранните Корани, както и на по-късните, са много разнообразни. От една страна традицията е повелявала Корана да бъде написан с големи букви и изглежда, че повечето Корани се придържат към тази традиция, но съществуват и миниатюрни Корани, направата на които е била белег за изключително майсторство. Съществуват така наречените джобни Корани с размери 7 на 4см с четеринадесет реда на страница изписани с кафеникаво мастило, които са също така майсторски изписани от калиграфите както и големите Корани. Такива джобни Корани може би са били предназначени за знатни хора тръгнали на път или офицери от воиската на халифа например.
Някои копия на Корана са били написани на цветна хартия. Известен пример за такъв Коран е запазеният в по-голямата си част Коран намиращ се в Тунис. Части от него са открити в западни музеи. Той е изписан със златни букви върху тъмносин фон. Възможно е артистът да е бил да е бил вдъхновен и повлиян от Византия, тъй като е било обичайна практика за византийските документи да се използва лилава и изобщо всякаква цветна хартия.(Добър пример е лилавото писмо изпратено от Константин VII( ابد الرحمن ) Абдул ар-Рахман в Кордоба през 949г.) Друг възможен източник на тази практика е манихейското изкуство. Името на Мани се е появавало във въображението на персийските поети като синоним на художник, а разкошно декорираните манихейски писания от Централна Азия може би са повлияли за използването на оцветена и декорирана хартия. Тъй като ранните Корани е много трудно да бъдат датирани точно, а имената на много малко калиграфи са известни то произходът на тези Корани е доста неясен. Ако всички Корани запазени в Тунис са били написани в Ифрикия, то там би трябвало да е съществувало процъфтяващо калиграфско училище през първите векове по хиджра. По-късно от това училище излязъл един от най-невероятни Корани, познат още като (Мусхав ал-хадина) поръчан през 1019-20. Той е във вертикален формат с пет реда на страници с размери 45 на 31см . Буквите са със „зъбчета” и с лек наклон наляво. Стилът в който са изписани буквите много повече прилича на източните разновидности на куфийския шрифт отколкото на магрибския шрифт, който се появява по това време. Като се има пред вид, че калиграфите са пътували свободно, би могло да се предположи, че калиграф дошъл от Иран може да е прекарал известно време в Тунис, но това са само предположения.
Източен куфийски шрифт
Изглежда, че куфийският шрифт се е развил под влияние на персийската тенденцията да се използва леко наклонен шрифт. Първият познат пример за източен куфийски шрифт датира от 972г. Кораните изписани в източен куфийски шрифт принадлежат на един период, през които изкуството на книгата се е развило значително, най-вече поради въвеждането на хартията през 751г. Хартията заменя финия пергамент, който е бил използван преди. Възприема се и вертикалния формат на изписване, който преди е бил използван само в маловажни случаи. Диагоналните линии стават предпочитани. Високият завършек на та (ط ) и к(ك )плоски в ранния Куфийски шрифт добиват елегантни краища наклонени наляво, а триъгълните форми стават отличителна черта както на самите букви като цяло, така и на крайните завъртулки в частност. EricSchroederспоменава, че това може би е така наречения шрифт (бади’), за който се споменава в арабските исторически творби, но това твърдение е погрешно. Източният куфийски шрифт намира своя най-завършен вид в стил наречен, без видима причина, Карматийски куфийски шрифт. Този шрифт е използван за написването на един Коран, чиито страници могат да бъдат открити навсякъде по света. Многобройните примери позволяват стилистични анализи, които биха могли да отговорят на въпроса дали куфийските калиграфи са планирали внимателно всяка страница преди да я изпишат или са били способни да си представят цялата страница и да я изпишат без предварителен план. В този Коран съчетанието от елегантни букви и цветни арабески за фон е очарователно и впечетляващо.
Източният куфийски шрифт се е доразвил в по-малък вариант използван в многобройни Корани написани в Източен иран и Афганистан. За тези Корани гордите им собственици твърдят, че са най-малкото от времето на халиф Осман. Този стил, дори в една още по-деликатна форма е бил използван за декоративни цели, като декорирането на Корани. Този стил все още се използва в съвременното декориране на книги.
Западен куфийски шрифт
Вероятно Западният куфийси шрифт се е развил като самостоятелен такъв по същото време, когато се появява и Източният куфийски шрифт. За Западния куфийски шрифт са характерни много удължени линии, закръглен завършек на нуун (ن ) например. Може би това е и причината за широкият, разтеглен завършек на буквите, с които е характерен развилият се по-късно Магрибски шрифт.
Кораните написани в Куфийски шрифт както и няколкото ръкописа изписани в този шрифт са лесни за разчитане. Но когато използвания материал вече не е само пергамент или хартия, а метал за монети например, е станало необходимо да се измислят нови стилове и начини за изписване. Монетите и печатите изискват красиви и много фино гравирани букви с много малки размери, които да се сместят на кръгло и миниатюрно пространство. Поради тази причина формата на буквите се е наложило да претърпи известни промени. Особено трудни са били надписите върху плат, копринен или памучен, оцветен в различни цветове. техниката се е наричала (طراز ) По-рядко буквите са били бродирани върху плата. Надписите върху плата са показвали името на владетеля или везира, който е поръчал дрехата, често са се изписвали благословии и цитати от Корана. ErnstKuhnel , на когото дължим най-важните проучвания за тирааз, много правилно описва намерените и запазени изписани парчета плат, като „форма на изкуство, при която калиграфът прави всичко възможно да усложни максимално декоративните краища на дрехата.”Всеки, който се е опитвал да разчете йеменските надписи върху плат изложени в Бостънския музей на изящните изкуства ще се съгласи с него. Наистина е много трудно да бъдат разчетени толкова сложно декорирани надписи. Подобни трудности се срещат и при грънчарските надписи, въпреки че материалът е създавал по-малко проблеми на калиграфите, които обикновено са изписвали хармонично и красиво различни молитви и благословии по ръбовете на глинени съдове. Глината е била много по-лесна за работата им. Добрите грънчарски происведения изписани в куфийски шрифт често са имали една фина издълбана линия около буквите, която имала за цел да ги разграничава по-ясно и те да изпъкнат за окото. Трудностите за четящия ги обаче започват поради големия брой надписи, които не са били дело на майстори калиграфи, а по скоро са били надраскани върху съда и са представляли малки откъси на религиозна тематика.
Най-лесно е да се проследят и разчетат куфийските надписи върху камък. Благодарение на многобройните, открити, египетски гробници, които датират от осми до десети век изследователите имат възможност да проследят как се е развивал шрифта и декорацията във времето. Удължената част на буквите (mashq), която в последствие била покрита с допълнителни украси наречени (мусаннам) изглеждали, както показва името, като гърбиците на камила, или с флорални мотиви, които били използвали, за да изпълнят пространството между и над буквите. Horrorvacui или страхът от празното пространство, който е считан за един от основните принципи на ислямското декоративно изкуство, изглежда, че е допринесъл за появата и развитието на тези форми, които с течение на времето се превръщат в неизброими варианти на флоралния куфийски шрифт, който е изпъстрен с изображения на цветя и листа. Буквите лам (ل) и алиф (ا), които оформят в арабския език определителния член (ال ), и които са повтаряни многократно в шахадата тъй като се съдържат в името на (الله) Бог, вдъхновили калиграфите и те го изобразявали по-най-невероятни начини. Думата за Бог е предлагала неизброими възможности на художниците калиграфи , които изпълвали пространството между двата лам-а с цветя, листа, звезди, възли и вскакви други изображения. По тях историкът може да датира кога са били написани, тъй като те са се променяли с течение на времето. Тенденцията да се украсява името на Аллах се е разпространила в много райони от Афганистан до Испания.
Този стил на флорални мотиви достига разцвета си през тринадесети век, по времето на Селджуките в Анатолия. Малко по-ранните надписи в Делхи доказват, че дори толкова длече на изток, там където се намират новозвладените индийски градове флоралният шрифт е заел важна роля. Несъмнено е, че той е дошъл от Афганистан, където се намират невероятните надписи ( Ghaznavid) и (Ghorid). Математическата точност на цветята и възлите е вълнувала калиграфите повече от изписването на самите букви и точно тези декоративни мотиви са показвали майсторството на калиграфа.
Последният величествен пример за подобно изкуство е украсата на михраба в Петъчната джамия в Исфахан датиращ от 1307. Надписът е толкова сложно декориран, че за неподготвеното око изглежда като плетеница от арабески.
Този вид шрифт има почти магически характер, той може да бъде схващан като някакъв амулет. Той е почти неразчитаем. Считало се е, че тези надписи са предназначени за Бог, а не за хората. Не е било важно,че те не могат да ги разчетат. Нещо повече. Считало се е, че колкото по-сложен и неразчитаем е бил даден надпис, толкова повече се е подчертавал свещеният му характер. Погледната от различен ъгъл плетеницата от букви, скрити в цветя листа и възли могат да бъдат сравнени с ( радииф) – непрекъснато повтаряща се дума, която носи римата в персийската поема. Артистичната представа, която вдъхва живот и на двете е именно моноримата или ритмичното повторение.
Куфийският шрифт често е свързван с арабски текстове, Корана или други свещени текстове. Но този сложен стил е бил използван не само за арабски, но и за персийски текстове. Персийски надписи в куфийски шрифт са открити в Букхара, Узганд, Делхи и Nakhchewan.
Квадратен Куфийски шрифт
Развитиети на куфийските шрифтове до голяма степен се дължи на материалите, които са били използвани. Работата с тухли предложила една съвсем различна техника на работа, която използвала ъгловатите форми. Това довело до създаването на така наречения квадратен куфийски шрифт (shatranjii) (شترنجي ). Минаретата в Централна Азия показват някои от най-ранните примери за този шрифт. Имената на Пророка и на праведните халифи в „Турските триъгълници” в KaratayMedreseв Konya (1251) са сред най-ранните примери за квадратен куфийски шриф и контрастират с куфийските надписи вътре в същата сграда, които изпълват вътрешната страна на купола. Квадратният куфийски шрифт се превръща в любимия шрифт на калиграфите в Иран и Туран. Майсторите в Самарканд и Херат и сафавидските архитекти в Исфахан и не само там създават великолепни орнаменти изобразяващи името на Бог, на Пророка и на първия имам Али както и религиозни пасажи. Между 13 и 14 век този шрифт се е развил дотам, че се превърнал в единственият шрифт използван за покриването на цели сгради с калиграфски надписи. Тази практика е била уникална за ислямската архитектура. Квадратния куфийски шрифт е бил използван също и за декорацията на книги и в по-късно време е вдъхновил множество съвременни художници, които създават нови форми на изкуство.
Въпреки неоспоримя принос на куфийския шрифт за арабската калиграфия той не е първоизточника на всички останали шрифтове, както са смятали някога изучаващите ислямската калиграфия. Съществуват множество шрифтове освен куфийския, но той безспорно е един от най-старите и интригуващи шрифтове, които предлага ислямската калиграфия.
Използвана литература
Изкуството на писането или калиграфията играе много специална роля в цялата ислямска култура. Арабското писмо, което става част от всички ислямски общества, защото в него е запазено Божественото слово, се превръща във форма на изкуство, което се разпростира из всички краища на халифата.
Светът на калиграфията е почти неизчерпаем. Съществуват множество, разнообразни вида шрифтове. С разпространението на ислямската култура се увеличава влиянието на различните култури, завоювани от исляма, върху стиловете на писане. Интересно е, че откакто арабските букви са станали известни в Европа през Средновековието те често са били използвани за декоративни цели. Финият куфийски надпис открит върху плаща за коронация на един германски император показва възхищението на Запада към арабската писменост. Същото се отнася и за картини като известната „Madonnawiththeshahada”. Тези букви са били схващани като екзотични и декоративни елементи и едва през 15-ти век арабската азбука е станала достъпна за германския читател в своята цялостност. Тогава германският благородник Breydenbachизвършва поклонение на Светите земи и описва впечатленията си от пътуването измежду които е и арабската азбука. Но едва през 18-ти век, заедно с растящия интерес към Ориента, някои изследвания са посветени на ранното развитие на арабската писменост. Y.G.CAdler е бил първият, който се е занимавал с изучаване на куфийски надписи изписани върху ранни монети. Но не трябва да се забравя, че дори Гьоте в своя „ West– OstlicherDivan (1819) е боравил с имената на разнообразни стилове като „насх”نسخ таалиик ( تعليق)като споменава, че който и стил да използва любимият, от значение е само изразът на негова та любов.
Първият шрифт, който привлича вниманието на ориенталистите е бил ъгловатия шрифт намерен върху гореспоменатия плащ за коронация и ранни монети и е познат под името Куфи или Куфийски шрифт. Счита се, че той е създаден осми векДълго време това наименувание е било използвано, за да се разграничат двата основни типа шрифтове – така нарачения Куфи и по-късните шрифтове, които се подразделят на западен, магрибски и персийски (та’лиик)(تعليق ) или (наста’лиик) (نستعليق ). NabiaAbbotе първият, който прави независимо проучване на така наречените коранични шрифтове, публикувано през 1939. Има множество, нямащи връзка едно с друго твърдения, отнасящи се до най-ранните форми на арабската писменост, открити както в арабски, така и в персийски извори, говорят често за (маа’килии). Това е шрифт, за който легендите разказват, че е създаден от пророка Идрис и не е имал извити линии изобщо. Други източници говорят за Абу ибн Аби Таалиб, за когото се твърди, че е развил Куфийския шрифт и го е разделил на 1/6 извити и 5/6 прави линии – една традиция, която може би отразява преминаването от ранните семитски азбуки до сложния куфийски шрифт в първи век по Хиджра. Забележително е, че Абу Хаяян ат-Таухиди споменава още през ранния единадесети век дванадесет основни вида на Куфийския шрифт, като много от тях носят имената на местата, където за пръв път са били използвани. Със сигурност можем да рапознаем шрифта (ма’ил), който е намерен на някои фрагменти изписан вертикално, контрастирайки с хоризонталното изписване на Корани в Куфийски шрифт. NabiaAbbott счита много от фрагментите, в които се открива лек наклон наляво и малка извивка в началото на „алиф” за мекански, но все още не знаем как точно са изглеждали мединските и басрийските стилове. Все пак по всичко личи, че Куфа е бил наистина един от най-важните центрове на изкуството на писането, а политическата връзка на Али ибн Аби Талиб с този град е най-вероятната причина Али да бъде считан за първия майстор на калиграфията. По-късните поколения му приписват създаването на така наречения „двурог алиф”, който може би е този алиф открит в ранни надписи и наречен разделен алиф.В суфизма Али се счита за духовния предшественик на арабската калиграфия. През късния петнадесети век Султан- ‘Али Машхаади, известният майстор на шрифта (наста’лиик) заявява, че славата на моите писания се дължат на Али.
FrancRozenthal много правилно изказва мнението, че в най-ранните арабски документи се открива един шрифт, който е по-скоро непохватен и в никакъв случай не може да бъде наречен елегантен или фин. Едно от истинските чудеса на Исляма е как този шрифт се е развил за изключително кратко време се е превърнал в изтънчена калиграфия отличаваща се с невероятна красота.
Тъй като е използван преди всичко за изписването на ранни Корани, Куфи е известен най-вече като религиозен шрифт. Въпреки това е повече от съмнително, че дали някой от фрагментите запазени в музеите датират от времето на първите халифи така както твърдят гордите им собсвеници. Дори през девети век Голямата джамия в Дамаск е претендирала, че притежава копие от Османския Коран. Същото е твърдяла и Голямата джамия в Кордоба. Това ранно копие е било толкова тежко, че се е налагало да бъде носено от двама мъже. Най-ранните фрагменти, чиято датировка е сигурна са от първата четвърт на осми век. По малко проблематична е била датировката на монети в куфийски шрифт.
Достигналите до нас Корани и фрагменти са изключително много на брой и се увеличават почти ежедневно, но дори два от тях не изглеждат напълно еднакви като стил. По-голямата част от тях, с изключение на (ма;ил) са написани хоризонтално на реда. Често само три до пет линии изписани с черни или кафяви букви изпълват страницата, а буквите изписани от опаката страна на пергамента често са силно избледнели или дори заличени.
Понякога за заглавията на сурите или за да се разделят отделните аяти е била използвана златна орнаментация.
Различните букви в куфийския шрифт се изписват по точно определен начин. Например алиф(ا) започва с извивка долу вдясно, нуун(ن) се изписва право надолу без никаква извивка, а ра(ر) и уау (و) са плоски и леко завити. Дал(د), каф(ك) и та(ط) могат да бъдат сил;но разтеглени и удължени по реда в зависимост от мястото, с което разполага калиграфът. Не е чудно, че персийските поети от дванадесети и тринадесети век говорят за нечие сърце или ум, че е плоско като куфийски каф(ك).
Размерите на ранните Корани, както и на по-късните, са много разнообразни. От една страна традицията е повелявала Корана да бъде написан с големи букви и изглежда, че повечето Корани се придържат към тази традиция, но съществуват и миниатюрни Корани, направата на които е била белег за изключително майсторство. Съществуват така наречените джобни Корани с размери 7 на 4см с четеринадесет реда на страница изписани с кафеникаво мастило, които са също така майсторски изписани от калиграфите както и големите Корани. Такива джобни Корани може би са били предназначени за знатни хора тръгнали на път или офицери от воиската на халифа например.
Някои копия на Корана са били написани на цветна хартия. Известен пример за такъв Коран е запазеният в по-голямата си част Коран намиращ се в Тунис. Части от него са открити в западни музеи. Той е изписан със златни букви върху тъмносин фон. Възможно е артистът да е бил да е бил вдъхновен и повлиян от Византия, тъй като е било обичайна практика за византийските документи да се използва лилава и изобщо всякаква цветна хартия.(Добър пример е лилавото писмо изпратено от Константин VII( ابد الرحمن ) Абдул ар-Рахман в Кордоба през 949г.) Друг възможен източник на тази практика е манихейското изкуство. Името на Мани се е появавало във въображението на персийските поети като синоним на художник, а разкошно декорираните манихейски писания от Централна Азия може би са повлияли за използването на оцветена и декорирана хартия. Тъй като ранните Корани е много трудно да бъдат датирани точно, а имената на много малко калиграфи са известни то произходът на тези Корани е доста неясен. Ако всички Корани запазени в Тунис са били написани в Ифрикия, то там би трябвало да е съществувало процъфтяващо калиграфско училище през първите векове по хиджра. По-късно от това училище излязъл един от най-невероятни Корани, познат още като (Мусхав ал-хадина) поръчан през 1019-20. Той е във вертикален формат с пет реда на страници с размери 45 на 31см . Буквите са със „зъбчета” и с лек наклон наляво. Стилът в който са изписани буквите много повече прилича на източните разновидности на куфийския шрифт отколкото на магрибския шрифт, който се появява по това време. Като се има пред вид, че калиграфите са пътували свободно, би могло да се предположи, че калиграф дошъл от Иран може да е прекарал известно време в Тунис, но това са само предположения.
Източен куфийски шрифт
Изглежда, че куфийският шрифт се е развил под влияние на персийската тенденцията да се използва леко наклонен шрифт. Първият познат пример за източен куфийски шрифт датира от 972г. Кораните изписани в източен куфийски шрифт принадлежат на един период, през които изкуството на книгата се е развило значително, най-вече поради въвеждането на хартията през 751г. Хартията заменя финия пергамент, който е бил използван преди. Възприема се и вертикалния формат на изписване, който преди е бил използван само в маловажни случаи. Диагоналните линии стават предпочитани. Високият завършек на та (ط ) и к(ك )плоски в ранния Куфийски шрифт добиват елегантни краища наклонени наляво, а триъгълните форми стават отличителна черта както на самите букви като цяло, така и на крайните завъртулки в частност. EricSchroederспоменава, че това може би е така наречения шрифт (бади’), за който се споменава в арабските исторически творби, но това твърдение е погрешно. Източният куфийски шрифт намира своя най-завършен вид в стил наречен, без видима причина, Карматийски куфийски шрифт. Този шрифт е използван за написването на един Коран, чиито страници могат да бъдат открити навсякъде по света. Многобройните примери позволяват стилистични анализи, които биха могли да отговорят на въпроса дали куфийските калиграфи са планирали внимателно всяка страница преди да я изпишат или са били способни да си представят цялата страница и да я изпишат без предварителен план. В този Коран съчетанието от елегантни букви и цветни арабески за фон е очарователно и впечетляващо.
Източният куфийски шрифт се е доразвил в по-малък вариант използван в многобройни Корани написани в Източен иран и Афганистан. За тези Корани гордите им собственици твърдят, че са най-малкото от времето на халиф Осман. Този стил, дори в една още по-деликатна форма е бил използван за декоративни цели, като декорирането на Корани. Този стил все още се използва в съвременното декориране на книги.
Западен куфийски шрифт
Вероятно Западният куфийси шрифт се е развил като самостоятелен такъв по същото време, когато се появява и Източният куфийски шрифт. За Западния куфийски шрифт са характерни много удължени линии, закръглен завършек на нуун (ن ) например. Може би това е и причината за широкият, разтеглен завършек на буквите, с които е характерен развилият се по-късно Магрибски шрифт.
Кораните написани в Куфийски шрифт както и няколкото ръкописа изписани в този шрифт са лесни за разчитане. Но когато използвания материал вече не е само пергамент или хартия, а метал за монети например, е станало необходимо да се измислят нови стилове и начини за изписване. Монетите и печатите изискват красиви и много фино гравирани букви с много малки размери, които да се сместят на кръгло и миниатюрно пространство. Поради тази причина формата на буквите се е наложило да претърпи известни промени. Особено трудни са били надписите върху плат, копринен или памучен, оцветен в различни цветове. техниката се е наричала (طراز ) По-рядко буквите са били бродирани върху плата. Надписите върху плата са показвали името на владетеля или везира, който е поръчал дрехата, често са се изписвали благословии и цитати от Корана. ErnstKuhnel , на когото дължим най-важните проучвания за тирааз, много правилно описва намерените и запазени изписани парчета плат, като „форма на изкуство, при която калиграфът прави всичко възможно да усложни максимално декоративните краища на дрехата.”Всеки, който се е опитвал да разчете йеменските надписи върху плат изложени в Бостънския музей на изящните изкуства ще се съгласи с него. Наистина е много трудно да бъдат разчетени толкова сложно декорирани надписи. Подобни трудности се срещат и при грънчарските надписи, въпреки че материалът е създавал по-малко проблеми на калиграфите, които обикновено са изписвали хармонично и красиво различни молитви и благословии по ръбовете на глинени съдове. Глината е била много по-лесна за работата им. Добрите грънчарски происведения изписани в куфийски шрифт често са имали една фина издълбана линия около буквите, която имала за цел да ги разграничава по-ясно и те да изпъкнат за окото. Трудностите за четящия ги обаче започват поради големия брой надписи, които не са били дело на майстори калиграфи, а по скоро са били надраскани върху съда и са представляли малки откъси на религиозна тематика.
Най-лесно е да се проследят и разчетат куфийските надписи върху камък. Благодарение на многобройните, открити, египетски гробници, които датират от осми до десети век изследователите имат възможност да проследят как се е развивал шрифта и декорацията във времето. Удължената част на буквите (mashq), която в последствие била покрита с допълнителни украси наречени (мусаннам) изглеждали, както показва името, като гърбиците на камила, или с флорални мотиви, които били използвали, за да изпълнят пространството между и над буквите. Horrorvacui или страхът от празното пространство, който е считан за един от основните принципи на ислямското декоративно изкуство, изглежда, че е допринесъл за появата и развитието на тези форми, които с течение на времето се превръщат в неизброими варианти на флоралния куфийски шрифт, който е изпъстрен с изображения на цветя и листа. Буквите лам (ل) и алиф (ا), които оформят в арабския език определителния член (ال ), и които са повтаряни многократно в шахадата тъй като се съдържат в името на (الله) Бог, вдъхновили калиграфите и те го изобразявали по-най-невероятни начини. Думата за Бог е предлагала неизброими възможности на художниците калиграфи , които изпълвали пространството между двата лам-а с цветя, листа, звезди, възли и вскакви други изображения. По тях историкът може да датира кога са били написани, тъй като те са се променяли с течение на времето. Тенденцията да се украсява името на Аллах се е разпространила в много райони от Афганистан до Испания.
Този стил на флорални мотиви достига разцвета си през тринадесети век, по времето на Селджуките в Анатолия. Малко по-ранните надписи в Делхи доказват, че дори толкова длече на изток, там където се намират новозвладените индийски градове флоралният шрифт е заел важна роля. Несъмнено е, че той е дошъл от Афганистан, където се намират невероятните надписи ( Ghaznavid) и (Ghorid). Математическата точност на цветята и възлите е вълнувала калиграфите повече от изписването на самите букви и точно тези декоративни мотиви са показвали майсторството на калиграфа.
Последният величествен пример за подобно изкуство е украсата на михраба в Петъчната джамия в Исфахан датиращ от 1307. Надписът е толкова сложно декориран, че за неподготвеното око изглежда като плетеница от арабески.
Този вид шрифт има почти магически характер, той може да бъде схващан като някакъв амулет. Той е почти неразчитаем. Считало се е, че тези надписи са предназначени за Бог, а не за хората. Не е било важно,че те не могат да ги разчетат. Нещо повече. Считало се е, че колкото по-сложен и неразчитаем е бил даден надпис, толкова повече се е подчертавал свещеният му характер. Погледната от различен ъгъл плетеницата от букви, скрити в цветя листа и възли могат да бъдат сравнени с ( радииф) – непрекъснато повтаряща се дума, която носи римата в персийската поема. Артистичната представа, която вдъхва живот и на двете е именно моноримата или ритмичното повторение.
Куфийският шрифт често е свързван с арабски текстове, Корана или други свещени текстове. Но този сложен стил е бил използван не само за арабски, но и за персийски текстове. Персийски надписи в куфийски шрифт са открити в Букхара, Узганд, Делхи и Nakhchewan.
Квадратен Куфийски шрифт
Развитиети на куфийските шрифтове до голяма степен се дължи на материалите, които са били използвани. Работата с тухли предложила една съвсем различна техника на работа, която използвала ъгловатите форми. Това довело до създаването на така наречения квадратен куфийски шрифт (shatranjii) (شترنجي ). Минаретата в Централна Азия показват някои от най-ранните примери за този шрифт. Имената на Пророка и на праведните халифи в „Турските триъгълници” в KaratayMedreseв Konya (1251) са сред най-ранните примери за квадратен куфийски шриф и контрастират с куфийските надписи вътре в същата сграда, които изпълват вътрешната страна на купола. Квадратният куфийски шрифт се превръща в любимия шрифт на калиграфите в Иран и Туран. Майсторите в Самарканд и Херат и сафавидските архитекти в Исфахан и не само там създават великолепни орнаменти изобразяващи името на Бог, на Пророка и на първия имам Али както и религиозни пасажи. Между 13 и 14 век този шрифт се е развил дотам, че се превърнал в единственият шрифт използван за покриването на цели сгради с калиграфски надписи. Тази практика е била уникална за ислямската архитектура. Квадратния куфийски шрифт е бил използван също и за декорацията на книги и в по-късно време е вдъхновил множество съвременни художници, които създават нови форми на изкуство.
Въпреки неоспоримя принос на куфийския шрифт за арабската калиграфия той не е първоизточника на всички останали шрифтове, както са смятали някога изучаващите ислямската калиграфия. Съществуват множество шрифтове освен куфийския, но той безспорно е един от най-старите и интригуващи шрифтове, които предлага ислямската калиграфия.
Използвана литература
- Shimmel, Anne Marie, Calligraphy and Islamic culture 1984
- http://www.sakkal.com/ArtArabicCalligraphy.html
- http://www.islamicart.com/main/calligraphy/styles/index.html
RSS Feed
