Picture
/Международен Фонд за хуманитарни изследвания „Толерантност”/
Франко Кардини – световноизвестен историк и писател, роден през 1940 г. във Флоренция. През 1971 г. става асистент, а после и професор в Университета на Флоренция по специалността „Средновековна история”.
През периода 1971-1985 преподава Средновековна история в университета на Флоренция, като чете паралелно лекции в университети извън страната /Париж, Поатие, Гьотинген, Барселона, Бърлингтън, Турку, Сао Паоло, Аман, Йерусалим/. 1990-1991 Преподава като професор по средновековна история в „Екол дез’От Етюд” в Париж. 1996 – Гост професор във Freie Universitat в Берлин. 1996 Назначен за член на Италианската национална комисия на ЮНЕСКО. 2006 Професор по средновековна история към Италианския институт по хуманитарни науки. 2007 Професор в Центъра за изследвания в областта на изкуството и културите на Ориента към Международния университет по изкуства във Флоренция. Бил е гост-професор в редица университети по целия свят, заема отговорни постове в редица италиански издателства, научни фондации, научни съвети към научни институти. Почетен академик на Международната академия Медичи. 

ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕВРОПА
Днес ние изграждаме Европа. С това са свързани големи надежди. Те ще могат да бъдат реализирани само с отчитане на историческия опит: та нали, без историята, Европа би наподобявала дърво без корени. Днешният ден е започнал вчера, а бъдещето винаги бива обусловено от миналото. Миналото не трябва да връзва ръцете на настоящето, но то може да му помогне да се развива, запазвайки верността към традициите, както и да създава новото, вървейки напред по пътя на прогреса. Нашата Европа – територията, разположена между Атлантическия океан, Азия и Африка, съществува от твърде отдавна: нейните предели са определени от географията, а днешният й облик се е формирал под влиянието на историята, от онова време, когато древните гърци са й дали това име, останало неизменно до наши дни. Бъдещето трябва да се опира на това наследство, натрупвало се още от Античността, ако не и от праисторически времена: та нали именно благодарение на него Европа в своето единство и едновременно в своето многообразие притежава невероятни вътрешни богатства и поразителен творчески потенциал.
Поредицата „Изграждането на Европа” бе основана от пет издателства в различни страни, издаващи книги на различни езици: „Бек” /Мюнхен/, „Безил Блекуел” /Оксфорд/, „Критика” /Барселона/, „Латерца” /Рим/ и „Сьой” /Париж/. Задачата на тази поредица е да разказва за изграждането на Европа и за безспорните постижения, достигнати по този път, без да скрива проблемите, наследени от миналото. По пътя към обединението нашият континент преживя периоди на разединение, конфликти и вътрешни противоречия. Ние замислихме тази серия защото, по наше общо мнение, всички, които вземат участие в изграждането на Европа, трябва колкото се може по-пълно да познават миналото и да си представят перспективите на бъдещето. Оттук и наименованието на поредицата. Ние смятаме, че времето да се пише обща история на Европа още не е настъпило. Днес ние предлагаме на читателя трудовете на най-добрите съвременни историци, при това някои от тях живеят в Европа, а някои – не, някои са получили вече признание, а други още не са успели да го получат. Авторите на нашата поредица се обръщат към основните въпроси на европейската история, изследват обществения живот, политиката, икономиката, религията и културата, опирайки се, от една страна, върху древната историографска традиция, основана още от Херодот, а от друга страна – върху новите концепции, разработени в Европа през ХХ век, дълбоко преобразили историческата наука, особено през последните десетилетия. Благодарение на постановката за яснота на изложението, тези книги ще бъдат достъпни за най-широката читателска аудитория.
Ние се стремим да се доближим до отговора на глобалните въпроси, които вълнуват днешните и бъдещите творци на Европа, също както и всички хора по света, за които нейната съдба не е безразлична: „Кои сме ние? Откъде сме дошли? Накъде отиваме?”
                                                                                                      Жак льо Гофф

 
Изследване въз основа на подбор на официални документи

Ревизирана версия
/септември 2004 г./

ОТДЕЛ ЗА КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ И
ДИАЛОГ МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ  

Ръководител на публикацията:
Катерина Стену, Директор на Отдела за културни политики и
диалог между културите, Сектор по култура, ЮНЕСКО
Идеите и мненията, изразени в настоящия труд принадлежат на авторите и не отразяват непременно гледищата на ЮНЕСКО.
Настоящият труд е публикуван от Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура

 
„В напредналата индустриална цивилизация господства една удобна, лека, приемлива и демократична несвобода, която е белег за технически прогрес.”
Херберт Маркузе

„Всяко нещо има обяснение щом съществува. Не е нужно да знам, че го има, за да съм сигурен в това. Роден съм да живея и един ден ще умра. Бог единствен знае природата на нещата и щом нещо е станало, значи той е пожелал така.

Аз познавам нещата доколкото ми е нужно, за да си взаимодействам с тях, другото ще ми тежи. Ако поискам да узная повече, Бог ще ме напътства и аз ще разбера. Дали ще сполуча не зависи изцяло от мен, ако е рекъл Господ – ще достигна до целта. Никой не може да съди Неговите решения.
Дарил ме е със знание да създавам светове от думи, да подбирам силата им, в броеници да ги вплитам и да им вдъхвам битие. Бог ни възбрани тварите да рисуваме, но с думи ни подкани да творим.”
Джасим ал-Карауани

Дълго време вярвах в конспирацията: комунизъм, приватизацията, Изтокът и Западът, тероризъм, Америка, ислямът, демокрация... След прочита на Питър Бъргър и Херберт Маркузе (и много други, разбира се) установих, че съм живяла в заблуждение. Тук ще се опитам да реконструирам билото възприето от мен (на доверие) обяснение на „цивилизационния конфликт”[1]: има ли конспирация, откъде започва всичко, къде свършва и защо.

автор: Мая Иванова

 
Настоящата разработка разглежда зараждането на позицията на европейците спрямо мюсюлманите в контекста на идеята за кръстоносните походи. Това е един дълъг и сложен процес, чието проследяване среща най-вече противоречиви исторически сведения, но интересът към него бе предизвикан от това доколко може да се твърди, че отношението към исляма и носителите му, залегнало в съзнанието на западноевропейския човек от Средновековието, проектира перцепции, способствали в голяма степен за идеята за освобождение на Светите земи, и долколко то задава една по-дълготрайна матрица за стереотипизиране вижданията за религиозно различния.
 Темата е изключително просторна; затова, без претенции за изчерпателност и без да се спира на самата фактология на кръстоносното движение, този текст ще се опита да засегне основни аспекти на проблема като достоверността на информацията, с която Западът разполага за исляма от момента на арабо-мюсюлманските нашествия до началото на кръстоносните походи, преработката на този информационен масив и разпространението му до интелектуалния и масовия слой на християнските общества в Западна Европа.

 
Според Мишел Фуко дискурсът е “ансамбъл от изкази, подчиняващи се на правилата на едно и също дискурсивно образувание и съотнесени чрез една определена дискурсивна практика. Или дискурсът това е говореното за даден обект, което се променя с течение на времето, така че дискурсът не отразява същината на темата, а целите и желанията на говорещите, които имат историческа обусловеност. В този смисъл за отношението Ислям-Запад могат да се разгледат две противоположни мнения, които се явяват само два напълно валидни дискурса за него, които не го изчерпват. От една страна това е отношението на Исляма към Запада като сблъсък на цивилизации, а от друга тяхното взаимодействие като двете части на една обща цивилизация.
- Ислямо-християнската цивилизация
- Критиките на идеите на Хънтингтън