„В напредналата индустриална цивилизация господства една удобна, лека, приемлива и демократична несвобода, която е белег за технически прогрес.”
Херберт Маркузе

„Всяко нещо има обяснение щом съществува. Не е нужно да знам, че го има, за да съм сигурен в това. Роден съм да живея и един ден ще умра. Бог единствен знае природата на нещата и щом нещо е станало, значи той е пожелал така.

Аз познавам нещата доколкото ми е нужно, за да си взаимодействам с тях, другото ще ми тежи. Ако поискам да узная повече, Бог ще ме напътства и аз ще разбера. Дали ще сполуча не зависи изцяло от мен, ако е рекъл Господ – ще достигна до целта. Никой не може да съди Неговите решения.
Дарил ме е със знание да създавам светове от думи, да подбирам силата им, в броеници да ги вплитам и да им вдъхвам битие. Бог ни възбрани тварите да рисуваме, но с думи ни подкани да творим.”
Джасим ал-Карауани

Дълго време вярвах в конспирацията: комунизъм, приватизацията, Изтокът и Западът, тероризъм, Америка, ислямът, демокрация... След прочита на Питър Бъргър и Херберт Маркузе (и много други, разбира се) установих, че съм живяла в заблуждение. Тук ще се опитам да реконструирам билото възприето от мен (на доверие) обяснение на „цивилизационния конфликт”[1]: има ли конспирация, откъде започва всичко, къде свършва и защо.

автор: Мая Иванова