След като пристигне в Сирия, всеки европеец не може да не отбележи жизнерадостното и доброжелателно поведение на нейните жители. При това тук не действа класическата схема: тъжен бедняк и весел богаташ. Даже боклукчията се старае да бъде доволен от живота.

Понякога на човек му се струва, че доброто настроение е едва ли не самоцел на сириеца. По-голямата част от сирийците подсъзнателно се стремят към душевен комфорт, въпреки всички несгоди. Може би именно оттук произлиза известно безгрижие в неговото поведение, един особен вид егоизъм.

 
 Докато пребивавате в някоя от арабските страни и общувате с араби, бъдете готови за това, че ще ви се наложи да се сблъскате с една характерна особеност на арабите – да избягват определените и еднозначни отговори от типа на „да” или „не”. Вместо да обещаят, че ще направят еди-какво си, те казват иншаа-лла, което в превод означава „ако Бог пожелае”.

Тоест, изразът иншаа-лла се употребява в значението „по-скоро да”.

Букра, което означава „утре” на египетски диалект, се употребява обикновено в значението на „не днес”.

 
  Огромна роля за формиране нормите на арабския етикет са изиграли ценностите, обичаите и традициите на бедуинското общество, когато самият чергарски живот в тежките климатични условия на Арабския полуостров е подсказвал оптималните правила на поведение. Достатъчно е да си припомним забраната за хранителна употреба на свинското месо, каквато забрана се съдържа в Корана. Мнозина учени са склонни да смятат, че тази забрана е възникнала във връзка с факта, че при голяма горещина свинското месо бързо се разваля и много лесно става причина за хранителни отравяния.

 
  Знаете ли, например, че думата „алгебра” е от арабски произход /ал-джабар/?Тази дума е била въведена в научна употреба от арабския географ, математик и астроном ал-Хорезми. Впрочем, името на този учен /в латинизираната му форма/ се е запазила в съвременната математика – „алгоритъм”. Арабите имат особено големи заслуги за развитието на тригонометрията, както и на други области на математиката.