Възхитителната красота и превъзходното качество на персийските килими са известни по цял свят. И има защо: няма нито една страна в чиято история, култура и ежедневен живот, в която килимът да играе такава важна роля както в Иран. Мебелите в иранските домове като правило са малко и ролята на основен елемент в домашната «обстановка» тук изпълняват килимите. Даже съществува поговорка: «Иранците хвърлят богатството си на пода». Може даже да се каже, че иранците идват на бял вят на килимите, живеят на тях, отглеждат децата си. Не е важно дали човек е богат или беден, в дома му непременно има килим – при някои той е скъп, при други протрит и стар, което не го прави по-малко любим за стопанина му.
Сега Иран е най-големият производител на килими в света. Тази негова слава на "основна световна манифактура" на килими ръчна изработка безуспешно се оспорва от много страни в Азия - преди всичко от Индия, Пакистан, Непал и Китай. Но именно персийските килими си остават еталон за истински източен килим.
Качеството на килима - потребителко и художествено - има много компоненти. Това е и материалът, и качеството на тъкането, и композицията, и рисунъкът, и цветовата гама. Косъмът, нишките на основата, обработката на оплетката и плътността на килима също имат огромно значение. И само иранските майстори поддържат характеристиките на своите килими на най-високо равнище без изключение. Именно затова за ценителите на килимите по света синонимът на понятието "източен килим" е "персийски килим" - въпреки ожесточената конкуренция от страна на другите страни производители.
Килимите са важна съставна част от износа на Иран. Но поддържането на този източник на доходи в страната не е лесно. Ръчното тъкачество на традиционните станове изпитва все по-нарастващия натиск на машинното производство: не е тайна, че машинно тъканите килими, които истинските ценители изобщо не смятат за такива, сега се произвеждат не само в Белгия и Германия, но и в самия Иран. Младите иранци не се интересуват много от усвояване на професията на майсторите на персийски килими. Същевременно на световния пазар постъпва все по-голямо количество относително евтини, но често опростени и "бездушни" копия на персийски килими, изтъкани в Индия, Пакистан и Китай по ирански образци.
В такива условия даже близкото бъдеще на персийския килим остава неясно. Никой не се съмнява, че той ще си остане произведение на изкуството, радващо очите и подчертаващо престижа на неговия притежател. Но дали персийските килими няма да станат недостъпни? Иранските власти полагат огромни усилия за развитие на килимарството. В публикации, посветени на иранското килимарство, се среща оптимистичната прогноза ръстът на износа на ирански килими към 2020 г. да достигне до 17 млрд. долара годишно. Но по данни на Iran News в края на 2003 г. ръководителят на отрасъла за ръчни занаяти на Иран Тахед Нежад признава, че качество иранските килими се е понижило, а това води до намаляване на доходите от този важен за страната отрасъл. Той отбелязва, че качеството на произвежданите килими трябва да се повиши даже и с цената на намаляване обема на тяхното производство. И западните анализатори вече са обезпокоени дали в резултат на това няма да се увеличи стойността на ръчно тъканите килими до такова равнище, че ценителите на тези произведения на изкуството да им се любуват единствено в музеите.
Качеството на килима - потребителко и художествено - има много компоненти. Това е и материалът, и качеството на тъкането, и композицията, и рисунъкът, и цветовата гама. Косъмът, нишките на основата, обработката на оплетката и плътността на килима също имат огромно значение. И само иранските майстори поддържат характеристиките на своите килими на най-високо равнище без изключение. Именно затова за ценителите на килимите по света синонимът на понятието "източен килим" е "персийски килим" - въпреки ожесточената конкуренция от страна на другите страни производители.
Килимите са важна съставна част от износа на Иран. Но поддържането на този източник на доходи в страната не е лесно. Ръчното тъкачество на традиционните станове изпитва все по-нарастващия натиск на машинното производство: не е тайна, че машинно тъканите килими, които истинските ценители изобщо не смятат за такива, сега се произвеждат не само в Белгия и Германия, но и в самия Иран. Младите иранци не се интересуват много от усвояване на професията на майсторите на персийски килими. Същевременно на световния пазар постъпва все по-голямо количество относително евтини, но често опростени и "бездушни" копия на персийски килими, изтъкани в Индия, Пакистан и Китай по ирански образци.
В такива условия даже близкото бъдеще на персийския килим остава неясно. Никой не се съмнява, че той ще си остане произведение на изкуството, радващо очите и подчертаващо престижа на неговия притежател. Но дали персийските килими няма да станат недостъпни? Иранските власти полагат огромни усилия за развитие на килимарството. В публикации, посветени на иранското килимарство, се среща оптимистичната прогноза ръстът на износа на ирански килими към 2020 г. да достигне до 17 млрд. долара годишно. Но по данни на Iran News в края на 2003 г. ръководителят на отрасъла за ръчни занаяти на Иран Тахед Нежад признава, че качество иранските килими се е понижило, а това води до намаляване на доходите от този важен за страната отрасъл. Той отбелязва, че качеството на произвежданите килими трябва да се повиши даже и с цената на намаляване обема на тяхното производство. И западните анализатори вече са обезпокоени дали в резултат на това няма да се увеличи стойността на ръчно тъканите килими до такова равнище, че ценителите на тези произведения на изкуството да им се любуват единствено в музеите.
RSS Feed
