След като пристигне в Сирия, всеки европеец не може да не отбележи жизнерадостното и доброжелателно поведение на нейните жители. При това тук не действа класическата схема: тъжен бедняк и весел богаташ. Даже боклукчията се старае да бъде доволен от живота.

  Понякога на човек му се струва, че доброто настроение е едва ли не самоцел на сириеца. По-голямата част от сирийците подсъзнателно се стремят към душевен комфорт, въпреки всички несгоди. Може би именно оттук произлиза известно безгрижие в неговото поведение, един особен вид егоизъм.
Често можете да видите, например, автомобили, оставени по такъв начин, че препречват и без това задръстената улица, обаче на шофьора просто така му е било по-удобно да стигне до магазина. В същото време, обаче, сириецът зад волана много по-често ще направи път на жена или просто на пешеходец /дори ако той пресича улицата не там, където трябва/, отколкото, да речем, в източноевропейските страни.
А пък като разберат, че не носите със себе си пари, когато трябва да платите, някои търговци може и да ви дадат стоката си просто така, като ви кажат, че парите може да почакат и можете да ги върнете, когато ви е удобно.
За да се избягват конфликтите, сирийците изпълват ежедневното общуване с куп условности. Животът на обикновения сириец не е чак толкова лек и безгрижен, обаче взаимната търпимост, спокойствието, изключването от лексикона на грубите изрази – всичко това спомага за намаляване на напрежението. В битовия език на сириеца съществува изобилие от въпроси за здравето, за настроението, за децата, от похвали и от пожелания за всякакви блага. Встъпителната част от разговора на ежедневно срещащи се местни жители би напомнила на един англичанин, например, за срещата на родни братя след многогодишна раздяла.
Общоизвестно е гостоприемството на сирийците. Можете да посещавате сириеца в неговия дом по всяко време и дори без покана. След размяна на ръкостискания и на любезности, се започва деловият разговор, в хода на който черпят посетителя най-малкото с чай, както и със зхурат /попарени цветя/, кафе или други освежителни напитки. Ако домакинът иска да подчертае своята любезност, в хода на беседата се поднася силно бедуинско кафе. Не е прието да се отказвате от предложеното, тъй като то се явява неотменна част от ритуала на посещението, така че отказът може да обиди стопанина. Горчивото бедуинско кафе се предлага на всички седнали от една-две чашки. То трябва да се пие на малки глътки. Ако не искате да пиете повече, трябва лекичко да разклатите чашката с пръсти във въздуха. Не следва да оставяте чашката на пода или на масата, по-добре е да я върнете на този, който ви я е сервирал.   
Сирийците обичат да ходят на гости, обичат и да приемат гости. Във връзка с ограничените развлечения, достъпни за средния жител на страната, взаимните посещения са основен вид културен отдих. Чужденецът, поканен на вечеря в арабско семейство, трябва предварително да се зареди с търпение, тъй като през първите няколко часа стопаните ще водят с него спокойна беседа „за всичко”, като го черпят с разхладителни напитки, ядки, морковени пръчици и други подобни леки ордьоври. После, вече някъде към полунощ, канят госта да седне на масата и ще направят всичко възможно, за да не може той лесно да стане от масата, дори без да употребява спиртни напитки. В много сирийски домове не се употребяват спиртни напитки. Но дори и този, който ги употребява, не вижда в тях основната наслада от живота.
Стопаните се стремят да предложат на своя гост не само най-хубавото, но и най-голямото парче. Стопанинът смята за чест да направи това със своите ръце. Не следва да се отказвате, ще трябва да опитате от всичко, поне по малко.
Сирийците пазят огромна вярност към традициите, малките и големите обичаи, които ги заобикалят от едно време. Това се проявява във всичко – като се започне от дребните неща в бита, като приготовлението и предлагането на кафе, до основните събития, с които е белязан животът на всеки човек.
Както и навсякъде другаде по света, сирийската сватба протича красиво и весело. В мюсюлманска среда това тържество се отбелязва отделно в дома на невестата, където се събират приятелките и роднините й, и в дома на младоженеца, където се събира мъжката част. Веселието е съпроводено с песни, танци, специфичен хоров речитатив след солист, който произнася хвалебствени и ободрителни фрази. Невестата е докарвана в дома на младоженеца едва след края на веселието. Трябва да се отбележи, че модерните младежки ритми не са изместили в душите на младите хора любовта им към традиционната музика, под звуците на която те с удоволствие пеят и танцуват в часовете за развлечение.
Съответно на древната източна традиция, сватбата в Сирия се отбелязва нашироко, канят се не само роднините и най-близките приятели, но и съседите и множество познати. Особено се цени присъствието на чужденци. В деня на сватбата се носят само малки сувенири и букет цветя. Истинските подаръци се дават на младоженците чак 5-7 дни след деня на сватбата.      
Описаната традиция е характерна главно за големите градове. В южните райони на страната, при друзите, младоженецът приема подаръците на втория ден след сватбата /те могат да бъдат и под формата на чувал ориз или жива овца/.
В случай на смърт на мюсюлманин, сирийската обредност също има своите особености. Не е прието тялото на починалия да се държи дълго време не погребано, стремежът е то да бъде погребано на същия или на следващия ден. Семейството му запазва видимо спокойствие, не е прието силно да се плаче и да се нарежда. Тялото на починалия се увива в бял саван /кафан/, поставя се в гроб, обвит в скъпа материя, и мъжете го носят на смени над главата си до джамията, където се състои опело с четене на Корана. Тялото на покойника е съпроводено в последния му път до гробището само от мъже. Тялото се поставя на дъното на гроба, обърнато на дясната му страна, с лице към Мека. Обикновено хората не се задържат на гробището, тъй като се смята, че онзи, който си е тръгнал последен, ще бъде следващият „избраник” на Аллах. Хората идват да изразят съболезнованията си в продължение на първите три дни след смъртта, от 6 до 8 ч. вечерта, на седмия ден след смъртта и след 40 дни. За най-добра форма на съболезнование се смята личното присъствие на първия ден.
Без преувеличение може да се каже, че благополучието на сирийското общество се основава на климата в семейството. Целият живот на сириеца е пронизан от роднински отношения. Неговото поведение се регламентира от правата и задълженията, които той получава, в зависимост от своята възраст и от положението си в семейството. От самото детство сириецът е приучван към мисълта, че трябва да помага на близките си в трудни минути, и не без основание самият той разчита на участието на роднините и познатите си, когато самият той попадне в беда. Поради това сирийците се отнасят към брака като към едно от главните неща в живота на човека. Затова, за да бъдат избегнати прибързаните решения, обществото е изработило цял комплекс за „защита от несполука”. На първо място, желанието да се оженят или омъжат се обсъжда пристрастно от роднините на бъдещите съпрузи. Въпреки че мнението на бащата на невестата е най-важното, тя също има право на глас. На второ място, юношата трябва да подкрепи своето желание да се ожени с определено равнище на материално благополучие. В това число, бъдещия жених трябва предварително да помисли къде ще живее бъдещото му семейство, да поднесе на невестата си достойни подаръци, /преди всичко, златни украшения/, да убеди роднините на бъдещата си невеста, че той има достатъчно възможности да издържа семейство. По принцип, младежите започват сериозно да мислят за женитба след като са навършили 25-30 години, а някои от тях не могат да съберат изисквания калим дори към 40-годишнината си. Що се отнася до девойките, те се омъжват доста рано, веднага щом се намери подходяща партия.
Готвейки се за сватба, младите хора си дават сметка за това, че бракът не е проверка на характерите, а събитие, предопределящо целия им следващ живот. При арабите разводът е много по-рядко и по-болезнено явление, отколкото при европейците. Макар че мюсюлманският развод е оформен от организационна гледна точка много просто – мъжът казва три пъти „талактик” /аз се разведох с теб/, а жената трябва да напусне къщата, отнасяйки със себе си единствено това, което е на нея, ако буквално се следва традицията. Затова по-рано жените обикновено са носили всичкото си злато върху себе си.
Много сме чели и слушали за господството на съпруга в арабското семейство и дори за неговия деспотизъм. Обаче не всичко е до такава степен „чернобяло” - устройството на арабското семейство е система, насочена преди всичко към съхраняването на ясно разграничените функции: съпругът е този, който набавя средствата за семейството и го изхранва, а жената е пазителка на домашното огнище. Съпругът непременно ще упрекне съпругата си заради не измития под или изстиналия обяд. Затова пък и тя ще му вдигне скандал, ако той не й поднесе за празника нова рокля или ново украшение.    

превод от руски: Евгения Грекова
                 

aylinchetyy
4/9/2016 20:42:35

az sam musulmanka i v moqta religiq ima takiwa neshta

Reply



Leave a Reply.