Най-древните запазили се южно-арабски надписи вероятно възлизат към първите векове на I-то хилядолетие пр. н. е. и свидетелстват за високата култура на южно-арабските царства и, на първо място, на Сабейската държава. Климатичните бедствия /сушата, а по всяка вероятност и промяната на климата/, както и политическите бедствия /войните, нашествията на завоевателите/, неведнъж довеждали до преселване на чергарите от Южна Арабия на север.
В степите на Централна и Северна Арабия от незапомнени времена странствали бедуини-скотовъдци, които живеели в първобитнообщинен строй. Относителната пренаселеност на Арабия /в условията на чергарско скотовъдно стопанство/ и недостигът на пасбища и водни източници предизвиквали между-племенни кръвопролитни войни и периодически довеждали до изселване на арабските чергари на север, извън пределите на полуострова.
Фелштински, И.М

Аббасидската държава, разнородна по равнище на икономическо развитие и твърде пъстра в етническо отношение, се оказва твърде нестабилно образувание. Тъй като Халифатът е разяждан от сепаратистките тенденции в своите провинции, след кратък период на относително политическо стабилизиране, от края на VIII нататък, той започва да се разпада, централната власт загубва предишния си авторитет, а в провинциите се образуват фактически независими държави. За разклащането на държавните основи на Халифата до голяма степен съдействат мавали, подкопаващи неоспоримия в миналото авторитет на завоевателите с идеите на шуубийя, и привнасящи в исляма елементи от своите пред-ислямски вярвания.

В безкрайния океан на арабската средновековна поезия, с нейното разнообразие от стихотворни жанрове, далеч не на последното място стои лириката, възпяваща радостите на живота. Наистина, според средновековните представи за „висок” и „нисък” жанр, арабската критика е предоставяла палмата на първенството на „официалната” поезия – тромавите и еднообразни касиди- панагериците, в които поетът прославя, по определена и веднъж завинаги дадена композиционна схема, реалните или измислени достойнства на знатния и богат меценат: неговия знатен произход, ревностната му защита на исляма, храбростта му, щедростта му и т.н. Обаче стиховете, посветени на любовта и на трапезата, неизменно са се ползвали с популярност и в дворците на халифите и емирите, и в богатите домове на жителите на огромните по онова време средновековни градове на арабо-мюсюлманската империя /халифат/.

  Ролята на арабите в световната цивилизация е свързана с възхвалата и разпространението на исляма и основаването на империята на халифите. Сведенията за доислямската историяна Арабския полуостров са крайнооскъдни и изобилстват с бели петна. Но литературата (в по-голямата си част поезия) е  съществувала при арабите още перди Мухаммад (ок. 570–632 г.). Бедуините си изработили необикновено богат и точен език. Благодарение на старанията на по-късните филолози разполагаме с образци на тяхното ораторско изкуство, мъдри съждения и исторически повествования. Но най-вдъхновено доислямският дух е изразен в поезията. Нейни основни теми били самовъзхвалата, пожеланията към своето племе, осмиването, любовта (като правило се оплаквала раздялата с любимия), скръбтапозагиналите герои (тези плачове били съчинявани основно от поетесите), а също така яркото и непосредствено изображение на пустинята, изобилстваща с ужаси и опасности, чиято природа е груба, но и живописна – с нейния палещ зной през деня и безжалостен студпрез нощта, с бодливите храсти и дивите зверове.

Значителна роля за развитието на арабската средновековна литература е изиграло населението на арабска Испания /Андалузия/. По време на 800-те години на своето пребиваване в Испания, арабските завоеватели успели да създадат, заедно с берберите и с арабизираното местно испанско-римско и вестготско население, висока култура, поставила Андалузия на едно равнище с най-силно развитите области на арабския свят.
Арабите дошли в Испания през второто десетилетие на VIII в. В продължение на три години /от 711 до 714 г./, с подкрепата на северноафриканските берберски племена, те успeли да завоюват голяма част от Пиринейския полуостров. Единствено в Северна Испания, в планините на Астурия, испанците успели да запазят своята независимост и да създадат малко испанско-вестготско кралство. През 756 г., на територията на завоюваната от арабите Испания се образувал емират с център в Кордова, фактически независим от багдадските Аббасиди, начело с Абд ар-Рахман I, потомък на рода на Омейадите. През 929 г. емирът Абд ар-Рахман III приел титлата халиф, утвърждавайки по този начин своята независимост от багдадските халифи.

И. М. Филштински

Преди двеста и петдесет години Европа за пръв път се запознава с арабските приказки «Хиляда и една нощ» в свободния и далеч не пълен превод на Галан, но и до днес те се ползват с неизменната читателска обич. Времето не се е отразило на популярността на повестите на Шехерезада; заедно с многото препечатки и вторични преводи на изданието на Галан и до днес отново и отново се появяват публикации на «1001 нощ» на много световни езици в превод от оригинала. Голямо е влиянието на «1001 нощ» върху творчествотомного писатели — Монтескьо, Виланд, Хауф, Тенисън, Дикенс. От арабските приказки се възхищавал и Пушкин. Запознавайки се с някои от тях в свободен  превод на Сенковски, той прояил интерес дотам, чесe сдобил с едно от изданията на превода на Галан, което се съхранява в библиотеката му.