Изобразяването на хора и животни, обвързването им с техни неодушевени копия, по този начин лишени от своето естество, води до това природата им да бъде променена. Придадена, тя става неестествена, често свръхестествена, а в даден социо-политически контекст дори и божествена. Между изображението и идолопоклонничеството съществува тясна връзка: по същество изобразяването е творчески акт, опит за пре-създаване на материален свят, което влиза в разрез с концепцията за единобожието, според която материята е творение на Бог (Коран, 2:117, 6:73). Изобразяването е опит да се имитира Сътворението. Изобразяването е сътворяване на друго от нещо, което вече е. Положението е идентично, когато разглеждаме изображението като отражение, когато на неодушевени тела се придават душевни качества, дух, вследствие на което те биват превръщани в предмети на култ и обожествяване.
В настоящия материал имам за цел да очертая, макар и с най-повърхностни контури, етапите от развитието на човешката представа за владетеля на света. Ще се спра на това как тази представа постепенно се е изменяла с промяната на организацията на човешкото общество, като се спра на най-старата позната представа за смъртта и стигна до една съвременна дефиниция на това каква е същността на свещеното. В рамките на това пътешествие ще се опитам да набележа причините за това да бъде наложен запрет върху идолопоклонничеството, като по този начин затворя кръга около забраната на изображението в исляма. За целта ще използвам материала на едно социологическо изследване1 върху връзката между Човека и Свещеното, и на един труд2, посветен на вълшебната приказка, чийто автор прави опит да разшифрова приказните сюжети, за да достигне до съдържанието на митологичния свещен разказ, преди неговата профанация. Ще приложа цитати от свещените хадиси4, засягащи темата за изображението и от Корана3, заклеймяващи вярата в идоли.
1 Кайоа, Роже, Човекът и свещеното, София, 2001
2 В.Я.Проп, Исторически корени на вълшебната приказка, първо издание, ИК „Прозорец”
3 При позоваванията върху кораничния текст е използван Превод на Свещения Коран, Преведе от арабския оригинал Цветан Теофанов, Издателство „Тайба ал-хайрия”: София, 1997.
4 Сборник Ал джами` ас-сахих на имам ал-Букари
/за цялото съдържание на статията, натиснете тук/
В настоящия материал имам за цел да очертая, макар и с най-повърхностни контури, етапите от развитието на човешката представа за владетеля на света. Ще се спра на това как тази представа постепенно се е изменяла с промяната на организацията на човешкото общество, като се спра на най-старата позната представа за смъртта и стигна до една съвременна дефиниция на това каква е същността на свещеното. В рамките на това пътешествие ще се опитам да набележа причините за това да бъде наложен запрет върху идолопоклонничеството, като по този начин затворя кръга около забраната на изображението в исляма. За целта ще използвам материала на едно социологическо изследване1 върху връзката между Човека и Свещеното, и на един труд2, посветен на вълшебната приказка, чийто автор прави опит да разшифрова приказните сюжети, за да достигне до съдържанието на митологичния свещен разказ, преди неговата профанация. Ще приложа цитати от свещените хадиси4, засягащи темата за изображението и от Корана3, заклеймяващи вярата в идоли.
1 Кайоа, Роже, Човекът и свещеното, София, 2001
2 В.Я.Проп, Исторически корени на вълшебната приказка, първо издание, ИК „Прозорец”
3 При позоваванията върху кораничния текст е използван Превод на Свещения Коран, Преведе от арабския оригинал Цветан Теофанов, Издателство „Тайба ал-хайрия”: София, 1997.
4 Сборник Ал джами` ас-сахих на имам ал-Букари
/за цялото съдържание на статията, натиснете тук/
RSS Feed
