Шиизмът първоначално е само политическо движение, без да е натоварен с каквито и да било религиозни или доктринални импликации. Постепенно отцепилите се от суннитската ортодоксия групи (поради политически причини, главно свързани с въпроса за водачеството на уммата и впоследствие оформилите се принципи на доктрината за Имамата) биват повлияни от обредно-религиозните тежнения на своите поддръжници и с цел да разширят обхвата на политическата си подкрепа, постепенно усвояват както богословски, така и юридически школи и принципи. По същата причина в шиизма отчетливо могат да се доловят навявания от предислямски проторелигиозни учения като зороастризма и манихейството. Постепенно отделилите се от лоното на универсалната мюсюлманска умма (общност) поради политическата си подкрепа на зета на пророка Мухаммад Али шиити оформят своя собствена доктрина, която в макар и малко на брой принципи, отчетливо се отличава от доктриналните принципи на останалата вярна на племенните традиции общност, формирала се като суннитска ислямска ортодоксия.
Така както предизвикането от политически убеждения отделяне на шиитите от общността води до доктриналното им отцепване от ортодоксията (теологично, богословско и юридическо) - схизма, на свой ред от големия ислямски клон на шиизма на дванадесетниците се отцепват по същите причини и следвайки същата парадигма на развитие най-разнообразни секти, чиито отличия от пъроначалната шиитска доктрина стига до там дори напълно да отрича исляма и шериата.

Дърво на сектите в шиизма
Различните схизми които възникват в исляма, но все пак удържат общите рамки на традицията, до голяма степен се дължат на разногласията относно това кой е правилният и достоен наследник на Имамата. На схемата – непрекъснатите линии обозначават групи, които се отделят от основната традиция в резултат на разногласие относно това кой е законния наследник на Имама. Пунктирните линии разкриват групи, които възприемат доктрини и практики, които са дотолкова различни от онези на основната линия, че според нейните привърженици – напълно излизат не само от шиитската, но и от ислямската традиция.

/за пълния материал на статията, моля натиснете тук/

 
1. Суннизъм. Политико-исторически отговор.
2. Суннизъм. Доктринален отговор.
3. Шиизъм. Политико-исторически отговор.
4. Шиизъм. Доктринален отговор.
5. Шиити-дванадесетници. Марджа ат-таклид - правилният отговор.

/за цялото съдържание на статията, моля натиснете тук/
 
I. Увод                                                                                
II. Исторически бележки                                        
III. Същност на му‘тазилитската догматика                                                    
       1) Принцип на единобожието                                  
       2) Принцип на Божията справедливост                 
       3) Принцип на “обещанието и заплахата”             
       4) Принцип на “промеждутъчното състояние”     
       5) Принцип на “повелята на одобряемото и възбраната на порицаемото”                                                                                             
IV. Заключение                                                          
V. Използвана литература                                      


 
  Богословско-политически дебати в исляма през Средновековието. Джабарити и кадарити. Мутазилити. Исторически профил и учение. Суннитска ортодоксия в богословието (‘илм ал-калам). Аш‘аризъм. Матуридизъм.

І Богословска догматика
ІІ Джабаризъм и кадаризъм

ІІІ. Му‘тазилизъм
1. Принцип на Божията справедливост
2. Принцип на единобожието
3.Принцип на „обещанието и заплахата"
4.Принцип на „промеждутъчното състояние”
5. Принцип на „повелята на одобряемото и възбраната на порицаемото”
ІV. Ашаризъм
V. Матуридизъм

    Picture
    Богословските дебати в исляма

    Archives

    March 2010
    February 2010

    Categories

    All

    Picture
    ПРЕВОД С АРАБСКИ ЕЗИК - КУРСОВЕ ПО АРАБСКИ ЕЗИК - БИЗНЕС С АРАБСКИЯ СВЯТ